1. Допустимо ли е въззивното решение, с което спорът е разгледан по същество, въпреки че въззивникът е представил документа за внесена държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение след изтичане на дадения срок по чл. 262, ал. 1 ГПК? Касаторите искат въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Какви са задълженията на въззивния съд при преценка, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна и в частност, кога за него възниква задължението да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест? и 2. Поражда ли правно действие договорът, с който поставеният под ограничено запрещение продава на своя попечител идеална част от имот, ако попечителят-купувач е съсобственик на имота? Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение, а допълнителните основания за допускане на касационния контрол извеждат с довода, че въззивният съд е решил първия – в противоречие с приложената практика на ВКС (основанието от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК); втория – в противоречие с т. 1 и 2 ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС (същото допълнително основание), а третият е от значение за точното прилагане на забраните от чл. 185 ЗЗД и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Касационните оплаквания са за недопустимост, евентуално - неправилност на решението като постановено в нарушение на чл. 273, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК и поради неговото противоречие с чл. 185 ЗЗД. Претендират разноски.