относно това дали съдът може да формира извод, че бащата трайно се е дезинтересирал от детето си след като е напуснал страната преди девет години и по делото не са налични и не са събирани доказателства, досежно това същият жив ли е и налице ли са били обективни пречки да се интересува и полага грижи за неговото отглеждане, на практика съставлява оплакване, че съдът е постановил своето решение без да изследва въпроса относно наличието на основателна причина за трайното неполагане на грижи и недаване на издръжка за детето, което съставлява елемент от фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Въпросът съставлява довод за постановяване на решението при непълнота на доказателствата и не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не е бил предмет на разглеждане на въззивното решение и неговото разрешаване на е обусловило изхода на спора/ виж т. 1 ТР №******год. на ВКС по т. д. №1/2009 год. ОСГТК/. С този въпрос се вменява пропуск на съда в неговата правораздавателна дейност, съществена част от която е събирането на относимите към спора доказателства. В случаите, в които съдът служебно събира доказателства са изрично предвидени от закона. В останалите случаи доказателствата се събират от страните с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест. В случая в доказателствената тежест на касатора е било да установи, че недаването на издръжка за малолетното дете и неполагането на грижи за един значителен период от време се дължи на обективни причини, което би било пречка за уважаването на иска за лишаване от родителски права. Отделна е хипотезата на смърт на родителя / ответник по иска/, което би обусловило недопустимост на процеса срещу него.