не формира общо селективно основание за допускане на обжалването, тъй като е изводим от становището на страната за правно значимите обстоятелства, определящи обичайното местопребиваване на дете, което е с трайни увреждания. Чрез поставянето му касаторът излага тезата си, че в случая не намират приложение критериите за интеграция в социална среда, посочени в решението на СЕС от 02.04.2009 г. по дело C-523/07. В обжалваното определение въззивният съд не е формирал изводи в тази насока. Напротив, подложил е на анализ понятието за обичайно местопребиваване на детето, разяснено в практиката на СЕС, и е приел, че не се установява детето да пребивава на територията на Нидерландия, където да се е интегрирало в социална и семейна среда, въпреки установеното като безспорно негово здравословно състояние. Развити са доводи, че по делото липсват данни майката да е имала намерението трайно и постоянно да се установи в тази държава и там да установи центъра на совите интереси, като престоят в държавата, макар и за продължително време, е бил с цел лечение на детето, но не и да живеят заедно с майката там за постоянно. По същество поставеният въпрос изразява позицията на частния жалбоподател, че съдът не е преценил индивидуалните особености на детето при определяне на неговото обичайно местопребиваване, а въпрос, който е поставен с оглед тезата на страната по правилността на въззивния съдебен акт не формира обща предпоставка за достъп до касационен контрол.