и на сочените основания. В своята практика Върховният касационен съд приема, че конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на обучение и почивка на детето например в решение №291/28.01.2020 г. по гр. д. №865/2019 г. на ВКС, IV – г. о., както и в цитираното от жалбоподателите решение по гр. д. №351/2019 г. на IV – г. о. В константната практика на ВКС по приложението на чл. 128, ал. 1 СК се приема, че конкретният режим по чл. 128 СК следва да бъде съобразен и с обстоятелството, че местоживеенето на родителите и бабата и дядото на детето е в различни населени места. Обжалваното решение не противоречи на тази практика, нито на константната на Върховния касационен съд, която установява задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните в производството по чл. 128 СК, без значение на конкретните оплаквания в жалбата, когато те обосновават или отричат интереса на детето да контактува със своите баба и/или дядо, включително като обсъди събраните доказателства за релевантните факти, с които страните ги обосновават. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че интересът на децата изесква да общуват със своите баба и дядо по майчина линия, като това общуване няма да препятства нормалното им възпитание и развитие, а напротив - ще е полезно за изграждането на собствената идентичност и на чувството за родова и семейна принадлежност на детето. Въззивният съд е съобразил и изричното изявление на ищците, че ако контактите са с преспиване ежедневието на децата ще бъде прекалено утежнено и усложнено, което е обосновано с разстоянието между [населено място] и [населено място]. Съобразен е и режима на лични отношения на майката на децата и е прието, че не би било целесъобразно личните отношения на бабата и дядото също да бъдат да бъде осъществявани в рамките на още един цял уикенд, в който децата да пътуват, при положение, че всеки първа и трета седмица от месеца те ще пътува до [населено място].