„ за приложението на чл. 128, ал. 3 СК както по отношение на лицата, процесуално легитимирани да искат прилагането на тази разпоредба, така и по отношение на служебното й прилагане от съда. Счита, че поставеният въпрос е разрешен с въззивното определение в противоречие с приложени решения на Самоковски районен съд, Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд, за които обаче няма данни да са влезли в законна сила. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалвания въззивен акт следва да е разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.