за родителя, който следва да отглежда детето, тежестта за което е на К., въвел като предмет на производството този въпрос. Посочил е, че събраните доказателства безспорно установяват, че бащата се е установил трайно на територията на Германия, има ново семейство, което е осигурил жилищно и материално и жилището му е подходящо и за детето Й.; бащата има добри родителски качества и подкрепа от новата си съпруга. Всичко това според съда е в интерес на детето и предпоставя пълноценното му общуване с бащата, но е недостатъчно за търсената промяна, тъй като по делото е установено, че след раздялата на родителите през 2018г., детето е останало при майка си по общо съгласие с бащата, от който момент майката, подкрепяна и близките си, е полагала адекватни и подходящи грижи за неговото развитие и възпитание, в резултат на които детето е спокойно, общително и привързано към майка си и двамата са в прекрасни отношения; от 2018г. до момента бащата се е виждал епизодично със сина си, не защото майката е препятствала срещите, а защото е създал ново семейство в Германия и е бил затруднен да пътува до България. При това положение, според съда, макар и да е поддържал комуникация със сина си чрез „Вайбър“ и да се е интересувал от него и от развитието му, бащата няма достатъчно утвърдена връзка с детето си и трайни впечатления и познания за ежедневните му нужди и потребности, които да биха направили отглеждането на момчето от бащата, вместо от майката, особено подходящо за детето. Въззивният съд е посочил, че са останали недоказани и твърденията на бащата за липсата на родителски качества у майката; приобщените документи от Германия и от доклада на М. установяват, че решението на майката да се устрои и заживее със сина си при новия си съпруг в тази държава, е организирано и подготвено така, че обстановката да бъде подходяща за детето. За съпоставка съдът е посочил, че са налице данни, че Й. не познава добре нито новата дъщеря, нито новата съпруга на баща си, с които ответникът живее в [населено място]. По отношение на новото жилище, което се обитава от майката, съпругът й и детето и на който адрес са регистрирани съдът е посочил, че този апартамент е с още една стая спрямо предходното жилище. Съобразил е, че данните по делото установяват, че там детето се чувства добре, има своя стая; щастливо е, че ще играе футбол и се радва за новото бебето на майка си. Предвид изложеното, съдът е посочил, че да се мотивира диаметрална промяна в отглеждането на Й. и в титуляря на родителските права е неоправдано, недоказано и в този смисъл не в интерес на детето. Допълнил е, че има изменение в обстоятелствата, но то в никакъв случай не влошава положението за детето при актуалния родител, упражняващ родителските права, нито означава явно подобряване на положението при предоставяне на правата на другия родител, за да мотивира желаното изменение, изискуемо и според съдебната практика Поради всички изложено, въззивният съд е приел, че искът за изменение упражняването на родителските права по отношение на детето Й. следва да бъде отхвърлен, а в резултат на това следва да се отхвърлят и обусловените насрещни искове. Относно местоживеенето на Й., съдът е посочил, че доколкото този въпрос е обусловен от титулярството на родителските права, освен ако важни причини не налагат друго, местоживеенето на детето при майката следва да бъде потвърдено. За да направи този извод, съдът е съобразил, че преместването на майката в Германия при новия й съпруг, видно от свидетелските показания и от доклада от М., е организирано и е подготвено така, че обстановката да бъде подходяща за Й.; новото жилище в [населено място] е с по-голяма площ и на този адрес майката и детето са адресно регистрирани. Съдът е посочил, че в интерес на детето е местоживеенето му да бъде определено при майката, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е изменил точния адрес, чрез определяне на установения пред ВОС актуален такъв.