свързани с отношението на С. към бащата била изразена явно негативна нагласа и детето заявило, че не желае да ходи при баща си, който упражнява насилие спрямо нея, само си седи на дивана и си гледа вестниците. Не е посочила случаи в които да се е чувствала добре с баща си. Констатирана е силна степен на привързаност, идентификация и почти слятост с майчината фигура, както и явен стремеж за отхвърляне значимостта на бащината фигура и противопоставяне спрямо нея. Посочено е, че от доклад изготвен от ДЦЗП е установено, че в периода от 6.08. до 20.09.2021 г. са били проведени 7 срещи между бащата и детето С. като детето е придружавано от майка си и присъствието му е било осигурено. През цялото време на срещите от страна на детето се заявявал категоричен отказ да се среща или разговаря с бащата и ярко демонстрирано негативно отношение от детето към бащата, като същото не се е отделяло от майката по време на срещите с бащата. Посочено е, че съгласно доклад изготвен от ДЦЗП, в периода от 8.10.2021 г. -10.01.2022 г. са били проведени общо 12 срещи срещи между бащата и детето С. като и двамата родители се явявали на насрочените срещи. На четири от срещите се наблюдавала комуникация между детето и бащата като майката насърчавала това. В други срещи бил налице отново конфликт между родителите и не се наблюдавал съществен напредък по отношение нагласата на детето към бащата. Детето отказвало да остане само без майка си на срещите с бащата и заявявало, че не желае тези срещи. Детето вече не твърдяло, че е душено стискано и удряно от баща си. Посочено е, че от заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза е установено, че в миналото не е била изградена стабилна привързаност към фигурата на бащата в процеса на израстване на детето. Посочено е, че за да има отчуждение трябва да е налице изградена привързаност между родител и дете, каквато не се наблюдавала в конкретния случай, което изключва разрушаването й. Посочено е, че в психологическото изследване на детето е констатирано, че е изградило полярни мнения за родителите си като майката се приема като добра, а бащата е изцяло негативен. Отчетена е стабилна връзка между майката и детето и липса на такава между С. и баща й. Прието е, че от интервютата с детето няма данни майката да е провеждала кампания за очерняне, негативно отношение към бащата, водеща до промяна в поведението на детето. Посочено е, че детето не познава баща си и битката между родителите му се отразява и то автоматично се самоидентифицира с майката, срещу която бащата води битка. Формиран е решаващ правен извод, че е налице промяна в обстоятелствата при които е бил определен режима на лични контакти с бащата в решение №110/22.05.2018 г. по гр. д. №327/2018 г. на ВКС, IV г. о., поради което същият следва да се измени в интерес на детето. Прието е, че следва да се определи един преходен период, през който детето да се адаптира към бащата и да се създаде връзка между тях. Посочено е, че с оглед характера на производството - спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, съдът не е обвързан от исканията на страните за определяне на конкретен режим на лични отношения, а само и единствено от интереса на детето и е определен нов режим на лични контакти между бащата Б. М. и детето С..