чл. 127, ал. 2 СК

не съставляват основание за това и тъй като въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.

1/ Дължи ли съдът да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях отделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, като по него се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ППВС №1 от 10.11.1985 г., ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 10, както и с решение №133/23.10.2019 г. по гр. дело №3565/2018 г. на ІV г. о.; 2/ Следва ли съдът при формиране на своето вътрешно убеждение при изготвяне на мотивите си, да обсъжда всяко събрано доказателство и то в неговата цялост или е възможно да обсъди само избрани от него доказателства/доказателствени средства, съответно само част от тях и така да формира извод за съществуването или несъществуването на определен юридически факт. По този въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в: решение №248 от 07.01.2020 г. по гр. дело №4193/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение №146 от 13.06.2018 г. по гр. дело №278/2018 г. на ІV г. о., решение №104 от 09.10.2019 г. по гр. дело №625/2019 г. на ІІ г. о. и решение №246/20.01.2020 г. по гр. дело №4881/2018 г. на ІІІ г. о.; 3/ Следва ли съдът да събира служебно доказателства, в т. ч. да изиска изготвянето на социален доклад или друг вид доказателствени средства в защита на най-добрия интерес на децата в производство по чл. 128, ал. 1 и ал. 3 СК, като се сочи, че въззивния съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №257 от 01.07.2015 г. по гр. дело №711/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение №253 от 15.02.2019 г. по гр. дело №5011/2017 г. на ІV г. о.; 4/ Съдът, постановявайки решение, трябва ли да се съобрази със заявеното искане от ищците, изменено впоследствие в съдебно заседание и отразено в протокола от съдебното заседание. Твърди се противоречие с решение №193/23.12.2015 г. по гр. дело №1636/2015 г. на ВКС, І г. о.; 5/ Коя е първата необходима предпоставка за уважаване на иска. По въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обетивирана в решение №291/28.01.2020 г. по гр. дело №865/2019 г. на ВКС, ІV г. о.; 6/ Следва ли между ищците и внучето да съществува силна емоционална привързаност, регулярно осъществявани контакти под различни форми – обаждания, разходки, за да се определи самостоятелен режим на личен контакт или не е необходимо, като си твърди противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/25.02.2020 г. по гр. дело №2541/2019 г. на ІV г. о. и решение №92/27.03.2019 г. по гр. дело №4353/2018 г. на ІV г. о.; 7/ Следва ли да се определи самостоятелен режим на баба и дядо (родители на бащата на детето) извън режима на бащата, когато те заявяват, че виждат детето в режима на бащата и са съгласни да им се определи режим на личен контакт с детето по време, когато се осъществява режима на бащата. По въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/25.02.2020 г. по гр. дело №2541/2019 г. на ІV г. о. и решение №275 от 18.01.2019 г. по гр. дело №799/2018 г. на ІV г. о.; 8/ Следва ли да се определи самостоятелен режим на личен контакт между баба и дядо и внуче, когато двете семейства – на прародителите и на непосредствено отглеждащия родител, живеят в непосредствена близост и не се налага да се пътува продължително време, а разстоянието между тях е само няколко минути. Сочи се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №249 от 06.01.2020 г. по гр. дело №351/2019 г. на ІV г. о. и решение №140 от 10.07.2015 г. по гр. дело №3356/2014 г. на ІV г. о.; 9/ В интерес на детето ли е да се определят 7 дни самостоятелен режим на лични отношения между баба и дядо и внуче, когато не е налице лятна ваканция, не е налице отчуждение на детето към прародителите си и то е контактно, общително с тях и в негов интерес ли е да остава да преспива, предвид ниската възраст. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №140 от 10.07.2015 г. по гр. дело №3356/2014 г. на ІV г. о.

За задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6 СК, когато се разрешават въпросите относно предоставянето на родителските права при иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

за издръжката на детето.

Относно режима на лични контакти и по въпроса за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето,когато този родител трайно се установил в чужбина.

за това допустимо ли е постановяване на привременни мерки във висящо производство по иск по чл. 59, ал. 9 СК след като вече съдът е определил мерките относно родителските права.

Интересите на детето в производството по иск по чл. 127, ал. 2 СК, налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родител, ако условията за живеене и отглеждане на детето при този родител останат неизяснени и неустановени по делото?
Длъжен ли е съдът при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 127, ал. 2 СК?

дали са настъпили нови обстоятелства, възникнали след постановяване на горепосоченото решение, които да обосноват промяна на постановените с него мерки относно грижите и издръжката на децата. Въззивният съд е приел, че под „изменение на обстоятелствата се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът дължи да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки (според решение №176/10.09.2019 г. по гр. д. №2246/2018 г. на ВКС, IV г. о.). за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 127, ал. 2 СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определяне на режима на упражняване на личните отношения, или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Преценката следва да е комплексна и всестранна, с цел в максимална степен да се защитят интересите на детето. Съдът е разяснил и смисъла на понятието „най-добър интерес на детето“ съгласно пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакр. Д.

за приложението на чл. 127, ал. 2 СК, като сочи, че този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Счита също, че въззивното решение е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1) задължен ли е въззивният съд служебно по реда на чл. 59, ал. 6 СК да назначи съдебно-психологическа експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанционният съд не е допуснал изслушването ѝ; и 2) задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред, и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните. От страна на жалбоподателката се твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но същевременно се поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №222/24.06.2015 г. по гр. дело №6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а вторият – в противоречие с решение №244/23.10.2018 г. по гр. дело №1434/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и тълкувателно решение (ТР) №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. е. – навежда се допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

при изтъквано основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: за обсъждане на всички доказателства и доводи на страните като задължение на въззивния съд; за задължението на този съд да посочи в решението върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка; ограничен ли е съдът от събраните доказателства, допустимо ли е да приеме за доказан даден факт без да са събрани доказателства, да основе решението си на предположения; относно задължението на решаващия съд да преценява гласни доказателства по вътрешно убеждение според правилата на чл. 172 ГПК и при противоречиви показания; за задължението на съда да изложи мотиви. Сочи се противоречие с т. 3 ППВС №г, т. 13 ППВС №1/1985г и множество решения от практиката на ВКС.

и не навежда практика на ВКС, на която обжалваният въззивен акт да противоречи. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност, изразяваща се в незачитане на интереса на детето при определяне на режима на личните му контакти с бащата, съобразен единствено с работното време на социалните служби.

За задължението на въззивния съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство, както и да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от майката, като прецени най-добрия интерес на детето, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г.
Относно началния момент, от който се дължи присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя, на когото не са предоставени родителските права, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 17 ППВС №5/70г.

За задължението на съда да се прецени най-добрия интерес на децата и за дължимата от съда преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на децата, за необходимостта от ясно, точно и адекватно на обстоятелствата предписание относно личните отношения на децата с неупражняващия родителските права родител.

Практика по чл. 290 ГПК и други основания

• Компетентни ли са гражданските съдилища да разглеждат искове за публичен деликт, а специалната компетентност на административните съдилища да се счита за изключена, когато административните съдилища се явяват ответници по тези дела или когато, според страната, разглеждането на делото от тях би нарушило фундаментални принципи и институти на гражданския процес /правото на справедлив съдебен процес, воден от независим и безпристрастен съд, съобразно установения правен ред, гарантирани чрез института на отвода/? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) (По искова молба срещу Нотариална камара на Република България за обезщетяване на вреди от откази на Нотариална камара да впише ищцата в регистъра си – изричен и мълчалив)
• За проверка на процесуалната допустимост на решението във връзка с оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск като е отменил решението на общото събрание сдружение с нестопанска цел на „служебно въведено“ фактическо основание, което не е релевирано от страните по предвидения в процесуалния закон ред. (По иск на „Прима Ел“ ООД против Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на общото събрание на сдружението – ответник за освобождаване на член на Управителния съвет на сдружението)
• Липсва ли годен обект на вещни права във всички случаи преди одобряване на План на новообразуваните имоти? (По отрицателен установителен иск против Община Аксаково за собственост върху недвижим имот)

Предстояща практика

• Относно задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6 СК, когато се разрешават въпросите относно предоставянето на родителските права при иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
• По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост. (По иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което ищцата е оправдана)

Относно задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6 СК, когато се разрешават въпросите относно предоставянето на родителските права при иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

1. Относно критериите, които следва да бъдат приложени при извършване на преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права, се сочи противоречие с ППВС №1/12.11.1974г., решение № 91/19.03.2014г. по гр. дело № 6859/2013г. на IV ГО на ВКС, а по въпроса: 2. Има ли съдът задължение да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да се предостави упражняването на родителските права, се сочи противоречие освен с разясненията, дадени в т. 1.2 ППВС №1/12.11.1974г., така и с решения № 278/22.10.2014г. по гр. дело № 1784/2014г.; № 21/30.01.2014г. по гр. дело № 5451/2013г.; № 194 от 10.06.2014г. по гр. дело № 7753/2013г.; № 26 от 02.03.2010г. по гр. дело № 598/2009г.; № 207 от 24.07.2013г. по гр. дело № 911/2012г. - всички на състави на ІV ГО на ВКС, както и с решения № 129/19.06.2013г. по гр. дело № 1119/2012г. и № 215/21.06.2011г. по гр. дело № 1325/2010г. и двете на III ГО на ВКС и други. Касаторът сочи, че въпросът: 3. Как съдът съблюдава интереса на детето, съобразявайки качествата на всеки един от родителите, когато са налице сигнали в прокуратурата от всеки един от тях срещу другия и когато по отношение на сигналите подадени от майката против бащата е налице прекратяване, а разследването е продължило по отношение на сигналите, подадени от бащата против майката, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли съдът след като е приел, че е международно компетентен да се произнесе по предявени пред него искове относно родителска отговорност - за упражняване на родителски права и режим на лични отношения, давайки квалификация на предявените искове и провеждайки съдебно дирене, да откаже произнасяне по приетите за разглеждане пред него искове и да се позове на липса на международна компетентност? (По искове развод и за предоставяне упражняването на родителски права, за определяне на местоживеенето, режима на лични отношения с другия родител и издръжката на деца)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.