по делото въззивният съд е посочил този как личните контакти с бащата ще се отразят на детето и дали те са в негов интерес. Приел е, че според чл. 125 СК родителите имат право и задължение да се грижат за физическото, умственото, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за личните му имуществени интереси. Освен в случаите, визирани в чл. 131 СК, няма основание да се смята, че контакт между детето и биологичния му родител би бил вреден и не в негов интерес. Вещото лице е установило потребност у детето да контактува с баща си, да го познава. Макар връзката между тях да е прекъсната, нейното възобновяване няма да травмира детето и няма да му се отрази негативно. Появата на бащата в живота му няма да предизвика отрицателни психилогически последици. Общуването му с всеки един от родителите спомага за формирането му като личност. Липсата на контакти с единия от тях не е в интерес на детето и не би се отразило положително на развитието му. Не е установено по делото ищецът да няма родителски капацитет, за да се грижи за дъщеря си, както и не се твърди и не се установява той да има поведение, което да застрашава живота, физическото и емоционално й здраве. Според съда в случая дори и да е имало период на липса на грижа от страна на ищеца към дъщеря му, това не може да води до категоричен извод, че той не е годен като родител. По отношение на определения режим на лични отношения между бащата и детето, въззивният съд е приел, че същият е изключително подходящ и в интерес на последното. Поради прекъснатата връзка между тях първоначално срещите следва да се извършват в присъствието на майката и без преспиване, а едва след значителен период от време детето да остава при бащата с преспиване и през ваканциите. Определянето на режим на лични отношения между родителите и детето е съществено и има своето значение за потребността му то да контактува с всеки едни от родителите си. Психологът чрез своето изследване е достигнал до извод, че малолетната Е. А. има емоционална потребност да познава баща си. При определяне на дължимата издръжка за минало и бъдеще време, като е съобразен доходът на родителите. Всеки един от тях има задължението да издържа ненавършилото пълнолетие дете. Родителските права били предоставени на майката, като бащата не оспорвал това.