изискващ преди да се разреши спора относно упражняването на родителските права съдът да изслужа родителите, въззивното решение не противоречи на дадения отговор с решение №789 от 13.01.2011 г. по гр. д. №45/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №207/24.07.2013 год. по гр. д.№911/2012 г. на ВКС,ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че при разногласие между родителите относно упражняването на родителските права и задължения спорът се решава от съда след изслушване на родителите. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първостепенният съд не е изпълнил разпореденото в чл. 59, ал. 5 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Идеята на законодателят е да се даде възможност на всеки един от родителите да изложи позицията си, така че съдът имайки предвид всяко едно от становищата на двете страни да разреши спора съобразявайки интереса на детето. За да се счете, че е спазено изискването на закона определящо е не личното явяване на всеки един от родителите, а осигуряване и гарантиране от страна на съда на всички процесуални възможности за изразяване на съответната позиция- чрез конституиране на всеки един от родителите като страна в процеса, чрез предоставяне на възможност за изразяване на становище, ангажиране на доказателства, организиране на защита. При осигурени процесуални възможности неявяването на един от родителите и неизслушването му не може да се квалифицира като допуснато от съда съществено процесуално нарушение. В случая, нарушението само по себе си не се е отразило върху крайния резултат по спора, защото съображенията на родителите са изложени подробно в писмен вид по делото, фактическата обстановка е изяснена и при наличните данни съдът е постановил решение в интерес на детето.