Може ли съдът да прекрати осиновяването поради следните основания: 1/между осиновителката и осиновената изобщо никога не е била формирана връзка и „такава въобще не е възниквала между тях”; 2/ осиновителя не одобрява поведението на осиновения; 3/ осиновителката е във влошено здравословно състояние, във възраст, изискваща спокойствие и хармония в дома, несъвместими с тийнейджърски прояви на агресия и неконтролируемост”; 4/„за ищцата липсва желание и воля занапред да съхрани и развие семейните отношения с детето”, както и поради 5/„невъзможността на ищцата да предприеме адекватни самостоятелни действия за възстановяване на доверителни отношения без нужната професионална помощ, към каквато не се е обърнала поради изграденото вече трайно субективно отношение за прекратяване на осиновяването като единствен изход от ситуацията“; 6/ „осиновената няма да формира напредък, живеейки в семейна среда”? 7/Когато въззивният съд допуска прекратяване на осиновяване поради липса на връзка между осиновител и осиновен, следва ли да обсъди възраженията и доказателствата на ответника за наличието на формирана връзка?8/Длъжен ли е съдът да посочи кои факти представляват тежко нарушение на синовно задължение и кои обстоятелства възприема като други, довели до дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията?