за защита на правото на личен живот при търсене на идентичност с оглед на отправената Съвета по правата на човека към ООН препоръка за приемане на законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира правото на осиновеното дете да знае произхода си, определено още като право на идентичност, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с този принципен обобщаващ въпрос, поставя и няколко конкретни въпроса: Дали тайната на осиновяването създава риск за осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои биологични роднини, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК и създаването или рискът от създаване на поколение между осиновения или неговите низходящи и техните биологични роднини важно обстоятелство ли е по см. на чл. 105 СК? Как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход и представлява ли тя важно обстоятелство по чл. 105 СК; какъв е характерът на становището на биологичния родител в производството по чл. 105 СК и има ли то задължителен за съда характер? Може ли осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си и за тези на поколението си, ако не познава биологичния си родствен кръг и неговата медицинска история и това важно обстоятелство ли е по см. на чл. 105 СК; в състояние ли е осиновеният да установи генетична предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологични роднини? Намира, че по тези въпроси въззивното решение не е съобразено с р. по гр. д. №******г. на ВКС, четвърто г. о. и цитираната многобройна практика на окръжни и апелативни съдилища. Освен това разпоредбата на чл. 105 СК е остаряла, непълна и неясна, защото липсва дефиниция на това кои обстоятелства са важни“ по см. на закона, което води до противоречива практика на отделните съдебни състави.