Съдебна делба

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, относими към спорния предмет, както и да извърши самостоятелна преценка на всички относими, допустими и необходими за разрешаване на спора доказателства. (По установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на реална част от поземлен имот, евентуално – собственик, на основание придобивна давност, на реална част от сграда)

Очевидна неправилност, с оглед проверка на извода, че извършеното прехвърляне на идеална част от съсобствения имот в хода на делбеното производство не следва да се отразява в диспозитива на решението по извършване на делбата на съсобствения имот, с посочване на участието на приобретателя в разпределението на сумите при публичната му продан, тъй като не е участвал като главна страна в производството.

1. Приложим ли е чл. 76, ал. 1 ЗН към разпореждане, извършено от наследник с част от наследствения дял, в полза на външно на съсобствеността лице, ако другият наследник притежава и дял от имота на основание различно от наследяване /дарение/?
2. Налице ли е промяна в квотите на съсобствеността при делба с трети съсобственик, при която е поставено в общ дял имущество на двама съделители? (Относно производство по съдебна делба на основание чл. 34 ЗС между физически лица и „Стара Загора проект“ ЕООД)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При извършване на делба на неподеляем жилищен имот и при преценка на условията за поставяне в дял по чл. 349, ал. 2 ГПК има ли значение от какъв факт е възникнала съсобствеността?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че дворно място, поставено при делба по време на брака в дял на единия съпруг при дължимо парично уравнение дела на друг съделител, което не е заплатено, като след делбата е погасено чрез опрощаване, е станало лична собственост на съпруга-съделител. (По иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм./ за признаване на правото на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда на основание пълна трансформация на лично имущество и насрещен иск за собственост на основание наследствено правоприемство и приращение)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно искът за собственост, предявен в делбеното производство. (По положителен установителен иск между физически лица за собственост на два урегулирани недвижими имота, предмет на висящо в първа фаза делбено дело)

Какво е по вид съединяването на исковете с един и същи петитум на различни основания и допустимо ли е алтернативно им съединяване? В частност алтернативно ли е съединяването на искове по чл. 108 от ЗС, предявени съответно на основание придобиване на претендираното право на собственост въз основа на сделка и на основание добросъвестно и недобросъвестно владение и съдът ако уважи иска на едно от основанията - сделка, дължи ли произнасяне по другите основания за придобиване на правото на собственост? (По иск на „Ефнак” ЕООД срещу физически лица с правно основание чл. 108 ЗС относно два земеделски имота, като спорът е възникнал по повод твърдението на ищеца, че само той е собственик на имотите, предмет на иска, които са били обект на нищожна на съдебната делба, като ищецът сочи и алтернативни основания - придобивна давност при добросъвестно владение или при недобросъвестно владение)

Дали наличието на одобрен архитектурен проект, с който в един неподеляем имот се обособяват две самостоятелни жилища, съставлява достатъчно основание да се приеме, че са налице годни самостоятелни обекти за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК? (По искове за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК в общ дял на етажи от двуетажната жилищна сграда, както и претенциите на тримата съделители за възлагане в общ дял на дворното място в което сградата е построена, и е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан.)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато недвижим имот е поставен в дял на един съделител в приключил делбен процес, допустим ли е иск по чл. 108 ЗС на последния срещу друг съделител, който владее имота и се позовава на придобивна давност, изтекла в негова полза след влизане в сила на решението по извършване на делбата? (По предявени искове на осн. чл. 108 ЗС от наследници относно имот, които по силата на съдебна делба бил поставен в техен общ дял, като твърдят че ответницата владее имота без правно основание и отказва да предаде владението върху него въпреки заведеното изпълнителното дело, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ГПК, т. 6 и 8. Ответницата оспорва, че решението по делбеното дело е влязло в сила и ищците предприели действия по предявяване на твърдяното от тях право върху процесния имот когато тя вече била придобила по давност собствеността върху спорния имот.)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Необходимо ли е за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Съдебната делба води ли до прекратяване на съсобствеността и до обособяването на реални самостоятелни обекти?
2. Към кой момент следва да се преценява кои са приложимите норми относно обособяването на реалните самостоятелни обекти в сграда и изискванията, на които те следва да отговарят - към момента на извършването на делбата или към датите на последващите сделки с обособените имоти?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Представляват ли самостоятелни обекти на собственост – жилища и/или ателиета приземен и/или тавански етажи от сграда, неотговарящи на изискванията за минимална светла височина на помещения в жилища и ателиета, установени както в действалите към построяване на сградата нормативни актове, така и в действащата към извършване на делбата нормативна уредба; какъв е статутът на етажи от сгради с посочените характеристики; възможно ли е такива обекти да бъдат допуснати до делба като самостоятелни недвижими вещи и как следва да се определят квотите в съсобствеността относно приземния и тавански етажи с посочените характеристики?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът при произнасянето си да зачете направено от ищеца изявление за поправка на техническа грешка в исковата молба?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е в образувано делбено производство за делба на наследство, да се включва в същото делбено производство по искане на сънаследник по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса и друг наследствен имот от общия наследодател, за който имот се твърди да е съсобствен само между част от наследниците- страни по вече образуваното делбено дело?

С оглед проверка на извода, че е недопустимо произнасянето по извършване на делбата след прекратяване на производството във втората фаза поради оттегляне на иска в контекста на особеностите на делбеното исково производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка на неговата правилност и по-конкретно на направения от въззивния съд извод, че в настоящата хипотеза първоинстанционният съд следва служебно да конституира като страни всички лица, на които е възстановено правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ.

Възможно ли е да се определят по реда на чл. 40 ЗС припадащите се към самостоятелните обекти в сграда - етажна собственост, идеални части от общите части на сградата, без участието на всички притежатели на самостоятелни обекти?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

След като съдът е приел, че поземлен имот е неурегулиран, но е в урбанизирана територия, то следвало ли е да приложи процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните, както и при довод за необоснованост на първоинстанционното решение, поради това че е приет за установен факт, за който липсват доказателства по делото, да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?

Какво е действието на отразяването в кадастралната карта на вида и предназначението на застроен обект, съдът обвързан ли е от него при извършване на делбата и може ли в делбеното производство при преценката за поделяемост по чл. 203 ЗУТ и обособяването на отделни обекти да се променя отразения в кадастралната карта вид на обекта по предназначение, като се съобразява и фактическото им обособяване и ползване?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предвид правните последици от разпоредителната сделка, извършена с идеална част от сънаследствен имот, предмет на делбеното производство, но след предявяването на иска за делба, допустим ли е иск, респ. възражение по чл. 76 ЗН, след като и в делбеното производство намира приложение правилото на чл. 226 ГПК?

В случай на изтегляне на паричните средства от банковите сметки на наследодателя от наследниците, призовани към наследяване по закон и закриване на процесните сметки, допустимо ли е да се приеме от тях наследството по опис при положение, че наследниците продължават да държат изтеглените парични средства и не са се разпореждали с тях?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За упражняването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При постановяване на решението по допускане на делбата, трябва ли диспозитивът на съдебния акт да има съдържание в смисъл, че принадлежностите към самостоятелния обект следват последния?

Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?

Дали е налице очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК или непълнота на съдебен акт по чл. 250 ГПК в хипотеза като настоящата, когато до делба е допуснат поземлен имот и всички обекти в построената в него сграда и при извършване на делбата обектите са разпределени в реални дялове, при което сградата става в режим на етажна собственост, но при описанието на самостоятелните обекти не са посочени принадлежащите им идеални части от общите части и какви са правомощията на съда в такава хипотеза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съществен индивидуализиращ признак на имотите ли е тяхната площ?
Може ли да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот на дадено лице само въз основа на косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни?

Може ли в съдебен процес по предявен ревандикационен иск, в който не участват всички съсобственици, ответникът, който не е съсобственик, да се брани срещу предявения ревандикационен иск чрез възражение за нищожност на делба, поради неучастие в нея на някой от съсобствениците и може ли при това положение съдът да прогласи делбата за нищожна и да отхвърли ревандикационния иск?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите и възраженията на страните.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл?

Какво следва да бъде решението на въззивния съд, в случай, че първоинстанционният съд в първата фаза на делбеното производство е допуснал делба на строеж, незавършен до покрива включително, ако никой от съделителите не е поискал делбата му до и в първото по делото заседание?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, когато правото да се иска възстановяване на запазената част се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, в случай че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане на наследството и последващото му изрично приемане е нищожно?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При ясно изразена воля в саморъчно завещание за наследяване на цялото имущество от определено лице, дали извършеното отбелязване „при преждевременна и неестествена смърт” съставлява условие, при сбъдването на което завещанието да произведе действие?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Неучаствалите в делбеното производство съсобственици или сънаследници на имотите - предмет на делбата могат ли да искат отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 от ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и на законна лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия при ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на паричните средства от увреденото лице?
2. Какъв е приложимият давностен срок по отношение на претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност?

Плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой изключва ли наличие на трансформация на лично имущество на този съпруг?

1. При положителен установителен иск по чл. 32, ал. 1 СК, респ. възражения, основано на чл. 23, ал. 1 СК за придобиване на недвижим имот изцяло с парични средства от личен влог на съпруга титуляр, какво е правното значение на факта на участие на бившия съпруг с личен труд за постъпленията по банковата сметка на съпруга – титуляр и това обстоятелство може ли да обоснове извод за придобиване на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност, или има отношение и значение за имуществено право, защитимо с иска по чл. 30 СК? (на осн. чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Финансовото подпомагане на единия съпруг по Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП), приет с ДВ.бр. 58/98 год., придобива ли се от двамата съпрузи, ангажирани със земеделско производство в имуществена общност, или представлява лично имущество на бенефициента, по см. на чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК? (на осн. чл. 290, ал. 1, т. 3 ГПК)

Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания?

Може ли съдът, при установена автентичност на подписа в оспорено саморъчно завещание, както и автентичност на текста на завещанието спрямо оспорен сравнителен материал, да прогласи завещанието за нищожно, без да изследва въпроса дали е проведено насрещно доказване на оспорването на сравнителния материал?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. При съдебна делба на недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, какви следва да бъдат основните критерии за обособяване на самостоятелни дялове, при дадено позитивно становище на общинската администрация за поделяемост, следва ли да се прилагат изискванията за минимални размери и лице към улицата на обособените при делбата новообразувани урегулирани поземлени имоти според изискванията на чл. 19 ЗУТ и по приложението на чл. 201 ЗУТ, за критериите при избора на способа на делбата и кой съделител, кой дял да получи, и допустимостта да се игнорира установения начин на трайно ползване на делбения имот от страна на някой от съделителите, респ. при наличие на собствена постройка на единия от съделителите?
2. За ролята и значението на съгласието на страните за поделяемост на съсобствен недвижим имот, предмет на иска за съдебна делба.
3. За допустимостта, в хипотеза на образуване на нови самостоятелни дялове, някой от тях застроен със сграда, а другите - незастроени, делбата да се извърши на основание чл. 353 ГПК?

Представляват ли самостоятелни обекти на собственост – жилища и/или ателиета приземен и/или тавански етажи от сграда, неотговарящи на изискванията за минимална светла височина на помещения в жилища и ателиета, установени както в действалите към построяване на сградата нормативни актове, така и в действащата към извършване на делбата нормативна уредба; какъв е статутът на етажи от сгради с посочените характеристики; възможно ли е такива обекти да бъдат допуснати до делба като самостоятелни недвижими вещи и как следва да се определят квотите в съсобствеността относно приземния и тавански етажи с посочените характеристики?

Допустимо ли е в производство по установителен иск за собственост на недвижим имот, предявен от правоприемник на приватизирано търговско дружество /държавна фирма/, в активите на което е включен възстановеният имот, гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол за материална законосъобразност върху съдебно решение за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Продължава ли да тече придобивна давност и може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същият бъде урегулиран преди изтичането на давността?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка на извода на въззивния съд, че три мазета /на сутеренния етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище на същия етаж, както и дали кухня, дневна, коридор /на първия етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка на същия етаж.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Неправилно ли е решението на съда, с което той се е произнесъл по ненаведени от страна по делото факти, твърдения и възражения, или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор?
Към кой момент следва да е извършено дарението на парични средства за закупуването на имот, за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос?

Как следва да процедира съда, когато установи, че един от допуснатите до делба недвижими имоти се е притежавал в съсобственост между наследодателя и трето лице и приложим ли е в такъв случай реда по чл. 345 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка.
Може ли съдът да допусне делба на наследствени имоти, ако тези имоти са предмет на разпоредителни сделки, без някой от сънаследниците да е упражнил правата си по чл. 76 ЗН?

Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил?

Дали паричните средства, придобити в резултат от дейността на гражданското дружество/ДЗЗД/ представляват дружествено имущество по смисъла на чл. 359 ЗЗД, с оглед последиците за изхода на спора предвид разпоредбата на ал. 3 на същия член?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали прогласяването на съдебната спогодба за нищожна има за последица възстановяване висящността на делбеното производство, въпреки постановеното след одобряване на спогодбата определение за прекратяване на производството?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е общината да приеме по опис наследствените вещи и имоти, които придобива на основание чл. 11 ЗН?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато целият съсобствен имот се прехвърля на трето лице по производен начин, без прехвърлителите да притежават правото на собственост в пълен обем и необходимостта невладеещите съсобственици да са уведомени за намерението за своене на приобретателя?
2. Следва ли разрешението по спора по чл. 76 ЗС да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на недопустимо решение в производство по допускане на съдебна делба, ако съдът е допуснал делбата, без да изясни на какво точно основание е възникнала съсобствеността и без да разгледа всички основания за възникването ѝ?

Относно значението на обстоятелството за плащане на цената на придобития по време на брака недвижим имот със средства от паричен влог, респ. банкова сметка на единия съпруг, респ. за режима на придобиването му с оглед изключването на паричните влогове от обхвата на разпоредбата на чл. 21 СК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли владеещият съсобственик да доказва, че е манифестирал намерението си за своене и спрямо съсобственик, за който е установено по делото, а и между страните не се спори, че е в трайна неизвестност и с него през целия период не е било възможно да се осъществи контакт?

Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните, както и при довод за необоснованост на първоинстанционното решение, поради това че е приет за установен факт, за който липсват доказателства по делото, да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали документ, съставен само от страната, на която привидността се противопоставя /а не от двете страни по сделката/, има характер на „обратно писмо“ и представлява ли пълно доказателство за симулативността на сделката?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли право съделител, който успешно е защитил съществуването и обема на правата си в съсобствеността от неоснователно оспорване от друг съделител в първата фаза по производството по делба, да претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Делба" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Доброволна делба" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите завладяването на имота в хипотеза, когато владението е предадено от наследодателя на лице, което след смъртта му има качеството наследник по закон?

Приложим ли е чл. 76, ал. 1 ЗН към разпореждане, извършено от наследник с част от наследствения дял, в полза на трето външно на съсобствеността лице, ако другият наследник притежава и дял от имота на основание различно от наследяване /дарение/? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Налице ли е промяна в квотите на съсобствеността при делба с трети съсобственик, при която е поставено в общ дял имущество на двама съделители? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли въззивният съд да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да ги отрази в диспозитива на решението си чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица?

Какво следва да бъде решението на въззивния съд, в случай, че първоинстанционният съд в първата фаза на делбеното производство е допуснал делба на строеж, незавършен до покрива включително, ако никой от съделителите не е поискал делбата му до и в първото по делото заседание?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали е налице очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК или непълнота на съдебен акт по чл. 250 ГПК в хипотеза като настоящата, когато до делба е допуснат поземлен имот и всички обекти в построената в него сграда и при извършване на делбата обектите са разпределени в реални дялове, при което сградата става в режим на етажна собственост, но при описанието на самостоятелните обекти не са посочени принадлежащите им идеални части от общите части и какви са правомощията на съда в такава хипотеза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, когато правото да се иска възстановяване на запазената част се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, в случай че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане на наследството и последващото му изрично приемане е нищожно?

При претенция по чл. 76 ЗН по отношение на извършено възмездно разпоредително действие с целия получен дял по делба, която е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и липса на друго наследствено имущество, освен поделения на отделни дялове имот по нищожната делба, приложимо ли е правилото на т.3 от ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС – съставлява ли това прехвърляне продажба на наследство? Могат ли да се запазят последиците от разпоредителното действие с наследствения имот в този случай?

За преценка основателността на касационната жалба и проверка съответствието на правните изводи на състава на въззивния съд с установените в ЗН (чл. 69, ал. 2 ЗН) и ГПК (чл. 348 ГПК, чл. 350 ГПК и чл. 353 ГПК) правила за извършване на делбата и с разясненията по прилагане на тези правила, дадени с формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер.

За спазването на принципа, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, при разпределение по реда на чл. 353 ГПК всеки съделител по възможност да получи реален дял, максимално близък по стойност на дела му в съсобствеността.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Нередовна ли е исковата молба за делба по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 341 ГПК, когато в съдържанието на същата не е посочено на какво основание съделителите са съсобственици на недвижимия имот, предмет на иска за делба и как следва да постъпи съда ако е налице такава нередовност?

Плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой изключва ли наличие на трансформация на лично имущество на този съпруг?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно момента в производството по съдебна делба на присъждане на разноските, както и от кой момент започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При ясно изразена воля в саморъчно завещание за наследяване на цялото имущество от едно лице, извършеното отбелязване „при преждевременна и неестествена смърт” съставлява ли условие, при сбъдването на което завещанието да произведе действие?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. При положителен установителен иск по чл. 32, ал. 1 СК, респ. възражения, основано на чл. 23, ал. 1 СК за придобиване на недвижим имот изцяло с парични средства от личен влог на съпруга титуляр, какво е правното значение на факта на участие на бившия съпруг с личен труд за постъпленията по банковата сметка на съпруга – титуляр и това обстоятелство може ли да обоснове извод за придобиване на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност, или има отношение и значение за имуществено право, защитимо с иска по чл. 30 СК? (на осн. чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Финансовото подпомагане на единия съпруг по Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП), приет с ДВ.бр. 58/98 год., придобива ли се от двамата съпрузи, ангажирани със земеделско производство в имуществена общност, или представлява лично имущество на бенефициента, по см. на чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК? (на осн. чл. 290, ал. 1, т. 3 ГПК)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустим ли е иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за складово помещение /мазе/, каквото не е изградено и не съществува в обективната действителност?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли в хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, оставащата част от имота да отговаря на условията по чл. 19 ЗУТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При тълкуване волята на страните следва ли да се обследват цялостните отношения на страните, включително и тези извън процесния договор, както и действителната им воля, смисъла и целта на договора?

Налице ли е т.нар. комбинирана (смесена) съсобственост в контекста на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, и приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, в хипотезата, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица?

Когато твърдените от страната факти са неконкретни, неясни или си противоречат, следва ли съдът да укаже на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях?

След като съдът е приел, че ПИ е неурегулиран, но е в урбанизирана територия, то следвало ли е да приложи процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването ѝ същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. За спазване на основния принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите при възможност да получи своя дял в натура.
2. За доказателствената тежест при заявено желание на съсобственика да полза съсобствения имот.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли владеещият съсобственик да доказва, че е манифестирал намерението си за своене и спрямо съсобственик, за който е установено по делото, а и между страните не се спори, че е в трайна неизвестност и с него през целия период не е било възможно да се осъществи контакт?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?

Има ли действие за първоначалния взискател възбрана, наложена по изпълнително дело на присъединен кредитор?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За очевидната неправилност, изразяваща се в това, че при уреждане на имуществените и наследствени правоотношение между съпрузите съдът е приложил разпоредбите на чл. 13 СК 1968 /отм./, чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./ и чл. 103 СК 1968 /отм./, с който за пръв път се въвежда режимът на съпружеската имуществена общност и който не е бил част от обективното право (не е съществувал като нормативен акт) към 1963 г., когато бракът е прекратен със смъртта на съпругата.

Какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба?
Представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи в тази насока?

Може ли в съдебен процес по предявен ревандикационен иск, в който не участват всички съсобственици, ответникът, който не е съсобственик, да се брани срещу предявения ревандикационен иск чрез възражение за нищожност на делба, поради неучастие в нея на някой от съсобствениците и може ли при това положение съдът да прогласи делбата за нищожна и да отхвърли ревандикационния иск?

Допустимо ли е относителната недействителност да бъде обявена не за цялата сделка, а за част от нея и то за права, придобити по договор за дарение, а не по наследяване?

За значението на уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на търпимост на незаконни строежи и на удостоверението за търпимост при спорове за собственост на незаконен строеж.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За преценка основателността на касационната жалба и проверка съответствието на правните изводи на състава на въззивния съд с установените в ЗН (чл. 69, ал. 2 ЗН) и ГПК (чл. 348 ГПК, чл. 350 ГПК и чл. 353 ГПК) правила за извършване на делбата и с разясненията по прилагане на тези правила, дадени с формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е при действието на чл. 59 ЗТСУ /отм./ придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част?

Следва ли съдът, който разглежда иск или възражение за трансформация на лични средства с правно основание чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 или ал.2 в придобит по време на брака недвижим имот от жилищностроителна кооперация, без твърдение на страната по делото, предявила иска или направила възражението и без доказателства за това, или без това обстоятелство да е безспорно между страните, да приеме, че действителната придобивна стойност на недвижимия имот съответства на базисната цена на недвижимия имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПЦНИ) и посочена в нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК за нуждите на нотариалното производство?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали документ, съставен само от страната, на която привидността се противопоставя /а не от двете страни по сделката/, има характер на „обратно писмо“ и представлява ли пълно доказателство за симулативността на сделката?

Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите и възраженията на страните.

1. При съдебна делба на недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, какви следва да бъдат основните критерии за обособяване на самостоятелни дялове, при дадено позитивно становище на общинската администрация за поделяемост, следва ли да се прилагат изискванията за минимални размери и лице към улицата на обособените при делбата новообразувани урегулирани поземлени имоти според изискванията на чл. 19 ЗУТ и по приложението на чл. 201 ЗУТ, за критериите при избора на способа на делбата и кой съделител, кой дял да получи, и допустимостта да се игнорира установения начин на трайно ползване на делбения имот от страна на някой от съделителите, респ. при наличие на собствена постройка на единия от съделителите?
2. За ролята и значението на съгласието на страните за поделяемост на съсобствен недвижим имот, предмет на иска за съдебна делба.
3. За допустимостта, в хипотеза на образуване на нови самостоятелни дялове, някой от тях застроен със сграда, а другите - незастроени, делбата да се извърши на основание чл. 353 ГПК?

Дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице?

Относно приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК и с предявяването на искането чл. 12, ал. 1 ГПК в делбеното производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли въззивният съд да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да ги отрази в диспозитива на решението си чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно правния интерес на съделител да обжалва отхвърлянето на иска за делба за имот, който е поставен в негов дял при предходната доброволна делба и впоследствие е отчужден от него.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли в делбено производство да се обсъжда довод за нищожност на доброволна делба по чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ / отм. 2002 г./, извършена след решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ /отм/, въз основа на която са постановени решения по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за всеки от съделителите по отделно, съобразно уговореното в делбата?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

1. Допустимо ли е съединяването на иска за делба по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК с искане за делба на друг наследствен имот, по отношение на който има влязло в сила съдебно решение за изнасянето му на публична продан, но такава още не е извършена към момента на искането за включване на имота в наследствената маса?
2. Идентични ли са правните последици при наследяване на страните по чл. 298 ГПК и водещите до делба на наследство последици при смърт на лице, независимо от това; че то е било страна в друг делбен процес, приключил с влязло в сила решение?

Дали е релевантен към определяне на обезщетението за лишаване от ползване факта, че навършилото пълнолетие дете на съсобствениците – бивши съпрузи живее в съсобствения имот, за който неползващият жилището бивш съпруг притендира обезщетение съобразно квотата си?

Предстои добавяне на анотация.

Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите завладяването на имота в хипотеза, когато владението е предадено от наследодателя на лице, което след смъртта му има качеството наследник по закон?

Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. Одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения. ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща като последица на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици. При действието на ЗТСУ (отм.), който е бил в сила към 1998 г. и след това, до 31. 03. 2001 г., застроителният и регулационен план (ЗРП) за обществено мероприятие по чл. 22 ЗТСУ /отм./ - чл. 25 ЗТСУ (отм.) няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Отреждането на терен за обществено мероприятие по този план, който терен включва няколко имота, няма за последица изгубване на юридическата самостоятелност на включените в терена имоти, собствениците на тези имоти запазват собствеността си върху тях в кадастрални граници до отчуждаването им със заповедта по чл. 95 ЗТСУ /отм./ и правото на собственост върху отделните имоти не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 ЗТСУ /отм./. Разпоредбата на чл. 31 ЗТСУ /отм./, предвиждаща възникване на такава съсобственост по регулация, е приложима само за общи парцели по дворищнорегулационния план, но не и за парцели по плана за обществени мероприятия. По тези въпроси практиката на ВКС е единна и постоянна, обективирана в множество решения. При действието на ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г., подробният устройствен план (ПУП) също няма отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16 ЗУТ, която в случая не е налице.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли въззивният съд да разгледа всички възражения и доводи на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото, като изложи собствени мотиви към решението, които следва да са логични и непротиворечиви?

Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху сънаследствения имот, той винаги ли е владелец на своите части и държател на частите на останалите сънаследници, и в какви хипотези един от сънаследниците може да установи фактическа власт с намерение да свои и частите на останалите наследници?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Продължава ли да тече придобивна давност и може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същият бъде урегулиран преди изтичането на давността?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг?

Може ли американски гражданин да придобива право на собственост върху земя в Република България при условията, произтичащи от Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 1.04.1993 г. /ДВ. Бр.30 от 1993 г., обнародван ДВ бр.47 от 23.05.1995 г., в сила от 2.06.1994 г., изменен и допълнен в бр.15 от 16.02.2007 г., в сила от 16.01.2007 г./ и условията на посочения договор попадат ли в приложното поле на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на недопустимо решение в производство по допускане на съдебна делба, ако съдът е допуснал делбата, без да изясни на какво точно основание е възникнала съсобствеността и без да разгледа всички основания за възникването ѝ?

За приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При какви предпоставки може да се пристъпи към отмяна на дарение с цел попълване на възстановена запазена част от наследството, след като е отменено общо завещателно разпореждане в полза на същото лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са правомощията на въззивния съд при проверка на обжалвания първоинстанционен акт когато в делбено производство е предявено искане за унищожаване на договор, което съдът не е разгледал в решението си като недопустимо за съединяване в делбата, допълване на акта му не е поискано от заинтересованата страна, нито са наведени оплаквания във въззивната жалба?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК и с предявяването на искането чл. 12, ал. 1 ГПК в делбеното производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допускане до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г., като се има предвид, че стопанската сграда е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, за която не са открити строителни книжа и документи за статут.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК да се произнесе по правилността на обжалваното решение в рамките на заявените основания и може ли да се произнася по незаявено основание- в случая неприемането на наследствата по опис? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е приложението на определения в чл. 342 ГПК по-дълъг спрямо чл. 131 ГПК срок за упражняване на процесуални права, при защита срещу други, различни от иска за делба искове, които са обективно съединени с иска за делба? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли статут на съпружеска имуществена общност недвижим имот, закупен през време на брака от единия съпруг, с парични средства, получени от продажба на друг недвижим имот, който е бил съсобствен между съпруга-купувач и детето на съпрузите, придобит от тях на основание договори за дарение и наследяване?

За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство.

Към кой момент се преценява влагането на дарени средства, за необходимостта средствата с извънбрачен произход да са еквивалентни на придобивната стойност на имуществото, по отношение на което се твърди трансформация, за тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос и за възможността страна по сделка да опровергава съдържанието на подписан от нея нотариален акт?

Налице ли е нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, когато при действието на ЗСГ /отм./ е придобит втори жилищен имот в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗСГ /отм./ и чл. 4, ал. 1 ЗСГ /отм./?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Поради наличието на вероятност решението да е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване по реда на чл. 134 ЗЗД на иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?
Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий?
След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

За значението на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, с който поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриването му Закон за наследството (отм.)/ са признати по-голям обем права от притежаваните, при заявено от ползващите се от акта лица възражение за придобивна давност на идеална част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти и от кой момент започва да тече давностния срок – от снабдяването с констативния нотариален акт или от узнаването на това обстоятелство от останалите съсобственици?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали съдът в исковото производство следва да уважи искане за присъждане на разноски за част от разгледаните в производството искове, когато е приел, че на основание чл. 78 ГПК страната, поискала разноски, има право на разноски за отделни искове и е представила доказателства, че е направила разноски, но тези разноски се отнасят и до други искове и нито в списъка за разноски, нито в представените доказателства и в частност в договора за процесуално представителство, не е посочено каква част от извършените разноски се отнасят до защитата срещу отделните искове?

Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За извършване на съдебна делба при способа на чл.353 ГПК относно незастроени имоти извън регулация, длъжен ли е съдът да съобрази, дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства на съделителите, по-големи от обикновените или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно образуване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли в делбено производство да се обсъжда довод за нищожност на доброволна делба по чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ / отм. 2002 г./, извършена след решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ /отм/, въз основа на която са постановени решения по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за всеки от съделителите по отделно, съобразно уговореното в делбата.

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Следва ли съдът, който разглежда иск или възражение за трансформация на лични средства с правно основание чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 или ал.2 в придобит по време на брака недвижим имот от жилищностроителна кооперация, без твърдение на страната по делото, предявила иска или направила възражението и без доказателства за това, или без това обстоятелство да е безспорно между страните, да приеме, че действителната придобивна стойност на недвижимия имот съответства на базисната цена на недвижимия имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПЦНИ) и посочена в нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК за нуждите на нотариалното производство?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението?

Предвид особеностите на настоящия случай - извършено от първоначалните съсобственици разпределение на ползването на двора чрез обособяване на пракоместа и сключени след това от тях сделки, с които прехвърлят на други лица идеални части от поземления имот, то следва да се изясни допустимо ли е последващият приобретател на идеални части от поземления имот да защитава чрез иск по чл.109 ЗС възможността да ползва незастроената част от двора, върху която са разположени паркоместа?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали съдът е длъжен да посочи припадащите се идеални части от дворното място, когато то е обща част и се допуска делба на един или няколко от самостоятелните обекти в сградата-етажна собственост?
Възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът по дело за делба да зачете силата на пресъдено нещо на постановено между същите страни съдебно решение, имащо отношение към правата им на собственост от делбения имот?

Съставлява ли разпоредбата за прекратяване при висящ процес по чл. 126, ал. 1 ГПК основание за отхвърляне на своевременно заявено от съделител искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на друг имот, ако за този имот е заведено и висящо отделно дело за делба между същите страни?

От кой момент възниква съсобствеността между наследника, в чиято полза има направено универсално завещателно разпореждане, и наследника, който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, върху оставеното в наследство имущество?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

За предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезите на чл. 266 ГПК, ал.2 и 3.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли американски гражданин да придобива право на собственост върху земя в Република България при условията, произтичащи от Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 1.04.1993 г. /ДВ. Бр.30 от 1993 г., обнародван ДВ бр.47 от 23.05.1995 г., в сила от 2.06.1994 г., изменен и допълнен в бр.15 от 16.02.2007 г., в сила от 16.01.2007 г./ и условията на посочения договор попадат ли в приложното поле на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България?

Възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част?

За възможността с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, да се прехвърли право на собственост върху построен в имота самостоятелен жилищен обект, който е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, на друг съделител-съсобственик на имота.

Относно разноските в делбеното производство.

Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимостта на въззивното решение следва да се прецени с оглед извършеното произнасяне по искове по чл.76 ЗН, по които липсва диспозитив в първоинстанционното решение /като районният съд е приел, че относителната недействителност е релевирана с възражение/ и уважаването им само спрямо сънаследниците ... и при липса на произнасяне спрямо приобретателите по приетите за относително недействителни сделки ... и община Козлодуй.

Кога влязло в сила решение за отхвърляне на иск за собственост, включващ в предмета си позоваване на недействителност на прехвърлителна сделка, се явява отрицателна процесуална предпоставка при предявен от същия ищец срещу същия ответник нов иск за собственост на същия имот с позоваване на недействителност на същата сделка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допускане до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г., като се има предвид, че стопанската сграда е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, за която не са открити строителни книжа и документи за статут.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Дали наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост във всички случаи се обуславя и зависи единствено от оспорването на това право от страна на ответниците, както и дали при извършването на преценката за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск съдът е длъжен да изхожда от изложените в исковата молба твърдения?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли статут на съпружеска имуществена общност недвижим имот, закупен през време на брака от единия съпруг, с парични средства, получени от продажба на друг недвижим имот, който е бил съсобствен между съпруга-купувач и детето на съпрузите, придобит от тях на основание договори за дарение и наследяване?

Както в проекта за разделителен протокол, така и в окончателния разделителен протокол по чл. 350 ГПК съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Това е необходимо, за да бъде предварително ясно на съделителите не само как са групирани имотите, но и какви суми ще са необходими за уравнение на дяловете. Решението представлява изпълнително основание както за извършване на въвод във владение върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете. Поради това решаването на въпросите за цената на дяловете и паричното уравнение между получателите на различните дялове не може да бъде отложено за след влизане в сила на окончателния разделителен протокол. С тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното производство приключва. С оглед на това се приема, че съдебно решение, с което се обявява за окончателен разделителен протокол, който не съдържа изискуемите от закона реквизити: формирани дялове от делбените имоти, стойност на дяловете и дължими суми за уравнение, е неправилно, т.е. такъв съдебен акт не е недопустим.

Допустимо ли е при наследяване на поименни акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата които тя материализира?

Относимо ли е към действителността на договора за доброволна делба, по който всеки от съделителите получава в дял самостоятелен жилищен етаж, обстоятелството, че съделителят с по-голям дял в съсобствеността получава и етаж с мазета, описан като самостоятелен обект на вещни права, но неотговарящ на изискванията за жилище и без одобрен инвестиционен проект за промяна на предназначението му?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При иск по чл.76 ЗС следва ли да се приеме за недоказано насилието при отнемането на вещта, ако се касае до разрушена разделителна стена и изграждане на нова стена, отделяща помещение от останалата част от апартамента и присъединяването му към съседния, извършено въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж, но без надлежно осъдително решение по ревандикационен иск, без изпълнителен титул и без проведен въвод във владение в изпълнително производство?

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на липса на произнасяне по предявен главен иск и липса на подадено в срок искане за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК – следва ли въззивният съд да обезсили постановеното решение и да върне делото за произнасяне на първоинстанционния съд или следва да приеме, че процесуалното правоотношение по предявения иск е погасено, при което дължи произнасяне по правилността на решението?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение.

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е съдът, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, да се произнесе по обстоятелства, на които страните не са се позовали, и да даде защита извън предметната рамка на спора?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

До приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Поради постановяването на въззивното решение срещу починала страна, а не срещу наследниците й по закон, следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За пределите на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебна делба, когато с него не е било уважено възражение за придобивна давност. Въпросът е поставен във връзка с произнасяне по претенцията за стойността на подобрения, заявена във втората фаза от същият съделител, чието възражение за придобивна давност не е уважено и е относим към предмета на спора.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно предметът на решението по допускане на делбата и необходимостта по иск за делба да се установи съсобственост върху делбения имот между съделителите.

За правомощията на въззивния съд при проверка на обжалвания акт в конкретната хипотеза когато в делбено производство е предявено искане за унищожаване на договор, което съдът не е разгледал в решението си като недопустимо за съединяване в делбата и допълване на акта му не е поискано от заинтересованата страна, нито са наведени оплаквания във въззивната жалба.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

За извършване на съдебна делба при способа на чл.353 ГПК относно незастроени имоти извън регулация, длъжен ли е съдът да съобрази, дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства на съделителите, по-големи от обикновените или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно образуване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите?

Дали наличието на висящо съдебно производство за поставяне под запрещение на едно лице или влязлото сила съдебно решение за поставяне на лицето под запрещение го лишава от дееспособност и от кой момент?

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?

Може ли вече погинала вещ или погинала такава по време на течението на съдебния спор да бъде обект на съдебна делба между страните и да подлежи на разпределение между съделителите?

Следва ли да се спре в неговата втора фаза, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по делба, развиващо се между двама съделители, ако след влизане в сила на решението за допускане на делбата единият съделител е придобил с постановление за възлагане дела на другия съделител, докато производството по обжалване на постановлението за възлагане по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, инициирано от другия съделител, не приключи с влязло в сила решение?

„Нови обстоятелства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически или доказателствени факти от значение за спора. Те трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, но да не са били известни на страната към този момент, а са открити впоследствие, без това да се дължи на процесуалната й небрежност - чрез отмяната не може да бъдат включвани непредставени по делото доказателства и невъведени защитни средства, което страната е пропуснала да стори своевременно. Твърдяните нови обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да бъдат новооткрити или новосъздадени. „Нови писмени доказателства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити или новосъздадени документи относно факти от значение за спора, които са били известни на страната, тя ги е заявила по делото в инстанционното производство, но обективно не е могла да се снабди до тогава с писмените доказателства за тях. Писмените доказателства трябва пряко да установяват новооткритите обстоятелствата, а не само да бъдат индиция за съществуването им, тъй като отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо да се основава на данни, събрани чрез други доказателствени средства /свидетелски показания, експертизи/.

При предявен положителен установителен иск или ревандикационен иск, правото по чл. 76 ЗН следва да бъде предявено чрез отделен иск, който да е съединен с иска за собственост. Надлежни страни по иска по чл. 76 ЗС са: като ищец - неразпоредилият се с дела си сънаследник, а като ответници - прехвърлителят и приобретателят на съответната идеална част. С оглед естеството на спорното правоотношение решението трябва да бъде еднакво спрямо страните по сделката, поради което последните се явяват необходими другари по иска по чл. 76 ЗН, като предявяването на претенцията срещу тях е условие за допустимостта на процеса, т.е. другарството е задължително.

Защитимо ли е по реда на чл. 74 ТЗ, чрез отмяна на решението на ОСА, право на участие на част от съсобствениците на акция, в случай че няма упълномощен от всички съсобственици на акцията пълномощник по чл. 177 ТЗ, за участие в ОСА? Упражнимо ли е право на глас от част от съсобствениците на акция, независимо от неупълномощаването на общ пълномощник по чл. 177 ТЗ от всички съсобственици?

За избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий между отделни групи съделители.

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

Поради противоречие с т.1 от ППВС № 2/1982 г.

При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?

Допустимо ли е постановяването на охранително съдебно решение по реда на гл. L (чл. 542 ГПК - чл. 548 ГПК) от ГПК, с което съдът разпорежда да се състави акт за раждане на починало лице, респ. – процесуално легитимиран ли е наследник да подава молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК, съдържаща такова искане към съда?

Отреждането за улица, която не е реализирана няма отчуждително действие, поради което тази площ остава съсобствена между съделителите при права, установени с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Пропускът на съда да отрази в диспозитива на решението по извършване на делбата това обстоятелство, представлява очевидна фактическа грешка - волята на съда да извърши делба на целия имот, а не онази част от него, която попада в новообразуваните урегулирани поземлени имоти, не е отразена пълно в диспозитива на постановения съдебен акт.

За обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка дали са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски в исковия процес и за момента, към който се извършва преценката.

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Възниква ли съпружеска имуществена общност по силата на чл.21 СК в хипотезата на отчужден личен имот на единия съпруг по реда на ЗТСУ /отм./ и получен в обезщетение друг имот /жилище/ на по-голяма стойност върху съответната на стойността на отчуждения имот част от стойността на отстъпения имот?

Налице ли е правен интерес за кредитор на съсобственик по реда на чл. 134 ЗЗД да упражни правото на длъжника да предяви иск за делба?

Относно проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.

Поради съмнение за очевидна неправилност на изводите на съда, както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба, поради несъобразяване на установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта.

Налице ли е преюдициалност в конкретната хипотеза на установителен иск за собственост, основан на наследяване и давностно владение при представени доказателства, че между същите страни е налице влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за съсобствеността по дело за делба?

Следва ли въззивният съд при решаване на спора да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, и какви са правомощията на въззивния съд при служебно прилагане на императивна материалноправна норма? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Kогато срещу предявен иск за собственост, основан на наследяване по закон, ответникът се брани с възражение, основано на завещание, допустимо ли е ищецът да направи възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството чрез намаляване на завещателното разпореждане? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Допустима ли е делбата на урегулиран поземлен имот, в който съществуват жилищни сгради /респ. самостоятелни обекти в сграда/, изключени от съсобствеността, ако не всички съсобственици на терена притежават такива самостоятелни обекти?

Налице ли е нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, когато при действието на ЗСГ /отм./ е придобит втори жилищен имот в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗСГ /отм./ и чл. 4, ал. 1 ЗСГ /отм./?

Mоже ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК?
Kогато за установяване на идентичност на имоти са необходими специални знания и е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е експертът да вземе предвид документите за собственост на страните и строителните книжа, а не само да се запознае с данните в кадастралната карта?
Mоже ли да се обоснове извод за идентичност на два обекта само въз основа на белезите площ и местонахождение, без да се изследват техните граници и предназначение?

При тълкуване волята на страните следва ли да се обследват цялостните отношения на страните, включително и тези извън процесния договор, както и действителната им воля, смисъла и целта на договора?

Ако заветник, на когото за завещани различни имущества, упражни право на избор по чл. 34 ЗН и са налице условията на чл. 36, ал. 1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи?

Налице ли е очевидна фактическа грешка /включително грешка в пресмятането/ при определяне дяловете на съделителите в съсобствен имот, когато правните мотиви на съда се свеждат до възпроизвеждане на приложимите материалноправни норми, а определените като числов израз дялове не произтичат от същите правни норми?

Въззивншият съд е постановил недопустимо решение, като не е констатирал, че в производството не е участвал задължителен необходим другар и не е процедирал в съответствие с т.6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прима, че когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. При новото разглеждане на делото, съдът следва да разгледа и възражението, заявено против искането по чл. 76 ЗС, като съобрази и ТР № 72/85 г., т.3 на ВС, според което ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, акта на разпореждане с наследствената идеална част се счита продажба на наследство и по отношение на него не се прилага чл. 76 ЗН.

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Поради възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Обстоятелството, че съделителите съпритежават право на собственост върху недвижим имот само по себе си не може да обуслови извод за наличие на предпоставки за допускане на делбата, ако по делото е установено, че поделянето е несъвместимо с предназначението на вещта. Макар преценката за допустимостта на делбата да се извършва във фазата по допускане на делбата, предназначението на имота по смисъла на чл.34, ал.1 ЗС обуславя невъзможността за реалното му поделяне по предвидения в Глава 29 ГПК ред.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, за които ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, ако ответникът с процесуалното си поведение оспорва иска и претендира да е носител на отричаните от ищеца права и ако ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от внасяне на яснота и безспорност в отношенията между страните, че ответникът не е съсобственик на имота, наред с ищеца?

Може ли да бъде възстановена запазена част при условията на чл. 36 ЗН чрез връщане на дарен имот в наследството, без участие на всички наследници с право на запазена част, в производството, образувано по иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, и съответно без всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването ѝ?

Относно предметът на решението по допускане на делбата и необходимостта по иск за делба да се установи съсобственост върху делбения имот между съделителите.

Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза?

При какви предпоставки може да се пристъпи към отмяна на дарение с цел попълване на възстановена запазена част от наследството, след като е отменено общо завещателно разпореждане в полза на същото лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Възможно ли е след като сънаследникът не е установявал нито за момент фактическа власт върху имота, нито пък го е владял по някакъв начин, да се приеме, че същият е придобил по давност частите на други двама от петимата сънаследници, защото те не били оспорили твърденията му и същите да бъдат изключени от делбата?

Когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Кои са правнорелевантните действия, които прекъсват придобивната давност?

Mоже ли вече погинала вещ или погинала такава по време на течението на съдебния спор да бъде обект на съдебна делба между страните и да подлежи на разпределение между съделителите?

Доказателство ли е прието по делото тефтерче, в което са направени записки, които не са подписани, но за които са събрани доказателства от кого са направени?

Касае се за грубо нарушаване на основни съдопроизводствени принципи и правила при формиране на извода за прекратяване на исковото производство по редовна и администрирана искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД само поради това, че е недопустимо съвместното й разглеждане с иска за делба в делбеното производство, при което съществено е накърнено правото на ищцата на искова защита и на установяване със сила на пресъдено нещо и реализиране на нейно субективно право, т.е. генериран е отказ от правосъдие, недопустим по действащия правов ред.

Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:
а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

Дали презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана в отношенията между сънаследници когато фактическата власт на един от тях е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване от наследодателите?
За задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения.

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Очевидна неправилност след преценка на касационния съд, че при постановяване на въззивното решение са допуснати групи нарушения на императиви правни норми относно лицата – съсобственици и обема на техните права.

Ищецът поддържа наличието на съсобственост само по отношение на постройките, но не и за терена, в който те са изградени, съответно на които е и отправеното към съда искане „да не се включват” идеални части от дворното място в дяловете на съсобствениците на сградите. Това означава, че отсъства сезиране на съда с иск за делба на дворното място, в която ситуация произнасянето по такъв с въззивното решение се явява процесуално недопустимо. Основание за произнасяне по отношение на дворното място в рамките на делбеното производство не произтича и от неговия статут, доколкото в случая то не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Обща част на сградата по чл. 38, ал. 1 ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той не е обща част на сградата.

Дали не са очевидно неправилни изводите на съда както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба на сгради - поради несъобразяването на допускането на делбата, респ. отхвърлянето ѝ, с установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта?

Възниква ли съпружеска имуществена общност по силата на чл.23 СК в хипотезата на отчужден личен имот на единия съпруг по реда на ЗТСУ /отм./ и получен в обезщетение друг имот /жилище/ на по-голяма стойност върху съответната на стойността на отчуждения имот част от стойността на отстъпения в обезщетение имот?

За допускане на въззивното решение до проверка по същество в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място - този въпрос следва да бъде разгледан във втората фаза на делбата, когато по отношение на самостоятелните обекти в сградата ще възникне етажна собственост и тогава дворното място ще бъде със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.

Тъй като неучастието на съсобственик-задължителен другар в делбено производство е въпрос, относим към допустимостта на решението, следва да се допусне касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта.

За дължимите от съда действия в производство по извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти при наличие на положително становище за поделяемост на експертния съвет по устройство на територията на общината, предписание на главния архитект на общината, за което съделител поддържа, че е незаконосъобразно и при наличие на разлика в границите на имотите по решението за допускане на съдебната делба, кадастралната карта и подробния устройствен план.

В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, може ли да се установява пълна трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм./ и чл.23,ал.1 СК (от 2009 г.) от неучастващия в сделката съпруг?

Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага между сънаследници когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване?

Съгласието е изразено и е спазена необходимата писмена форма с нотариално заверен подпис от другия съпруг с подписването на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот в качеството на пълномощник на съпруга, след като и този акт е надлежно подписан от нотариуса или от районния съдия.

Има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Относно приложението на чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За задълженията на въззивния съд в хипотеза, при която се твърди, че е представено доказателство за права на съделител, което обаче липсва по делото. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно съмнение за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт в частта, за признатото право на собственост на наследодателя за 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство в сградата, в която се намира делбения имот, без да има разрешен спор за собственост с лицето, чиито права са засегнати от нотариалния акт.

За избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий.

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Получаване на част от личното имущество
Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.

За доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

За съобразяването на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е въз основа на грешка при нанасянето на сграда в кадастралната карта съдът да постанови решение за допускане или недопускане на съдебна делба на части от нея, които се явяват нейни принадлежности? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За начина, по който съдът следва да извърши преценка досежно момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите с оглед значението на общи бизнес начинания помежду им и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, с оглед изискването за неговото пълно изясняване.

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Възможно ли е във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващото застрояване?

Текла ли е придобивна давност за времето от внасянето на делбеното дело в архив до възобновяването на същото?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена?

За начина, по който следва да бъдат определени правата на съсобствениците, когато по предвидения в закона ред е извършено отчуждаване на реална част от недвижим имот или придаване на реални части от съседен имот при изменение на действащия регулационен план.

Какви са критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта?

Към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 33, ал. 2 ЗС – сключването на процесната сделка, предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение?
Следва ли да намери приложение правилото на чл. 226 ГПК при прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес?

За допустимостта на свидетелските показания за установяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма, и за погасяване на установени с него парични задължения, при оспорване на твърденията за това и при липса на съгласие на насрещната страна, ако страната по делото, която твърди, че е била страна по такъв предварителен договор, нито го представя по делото, нито твърди, че писменият документ за сключването на предварителния договор е загубен или унищожен не по нейна вина.

Чл. 201. (1) При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота.

По какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Липсват изложени съображения от въззивния съд за приложимото материално право относно имуществените отношения между съпрузите с оглед определяне квотите на наследниците на наследодателя, обусловило извод за допуснато тежко нарушение на императивни правни норми.

При извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на съделителите за групирането им и получаване на общ дял от допуснатите до делба имоти?
Следва ли, при извършване на делбата по колена, за всяка група съделители да се предвидят еднородни реални дялове, ако такава възможност съществува?

Съответствието на направен в друга държава отказ от наследство с действащото в нея законодателство също е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 91а ЗН предполага действително направени откази от наследство, а не и такива, които не са произвели действие на друго основание. Разпоредбата на чл. 90, ал. 2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, се отнася за формата на завещанията и няма отношение към настоящия спор.

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Чл. 62. (1) Доброволна делба на съсобствена сграда или жилище може да се извършва и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект. Това се удостоверява от специализираните органи на общинската администрация.
(2) Съдебна делба на съсобствена сграда или жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.
(3) В случаите по предходната алинея контролът върху законосъобразността на одобрените проекти се упражнява от съда, извършващ делбата.
(4) Нотариални актове за жилища и други обекти в жилищностроителна кооперация се издават само ако разпределението на обектите отговаря на одобрения архитектурен проект. Това се удостоверява от специализираните органи на общинската администрация.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Дали при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите следва да бъдат индивидуализирани с посочване на размера на припадащите им се идеални части от общите части на сградата и дворното място, когато затова са събрани доказателства във втората фаза на делбеното производство?

За елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно: когато в производство по съдебна делба във фазата по допускането един от съсобствениците на недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала от наследяване, се позовава на придобивна давност по отношение на правата на друг съсобственик (за чуждата идеална част), трябва ли да доказва, че е извършил действия, с които е довел да знанието на съсобственика намерението си да владее неговите идеални части за себе си?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 342 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

За възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване.

Чл. 203. (1) Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба.
(2) Контролът по законосъобразност на одобряването на проектите или по отказа по ал. 1 се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство.

Предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат ли да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?

Чл. 201. (1) При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота.
(2) Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.
(3) (Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба.
(4) Когато урегулираният поземлен имот е неподеляем, главният архитект изпраща свое становище в съда в 14-дневен срок от постъпването в общината на искането на съда по ал. 1.
(5) Съдът разглежда становището на главния архитект по ал. 4. Когато прецени, че становището е необосновано и не са налице пречките по ал. 2 за разделяне на урегулирания поземлен имот, съдът с определение издава задължителни указания за изменение на плана за регулация по реда на ал. 3.

За значението на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на влязло в сила решение по допускане на делбата, както и такова по извършването й, по отношение на разпоредения в хода на делбеното производство имот, при което съсобственикът е продал не само своята идеална част, но и частта на съсобственика си, а така също и по въпроса за придобивната давност относно чуждата идеална част в хода на делбеното производство между съсобствениците.

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота.

За допустимостта на делбата на застроен урегулиран поземлен имот, ако не всички съсобственици на имота притежават отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в същия, и не е налице хипотезата на чл. 184, ал. 4 ЗУТ.

За необходимостта при извършване на делбата съдът да изследва възможността всеки съделител да получи реален дял в натура, при съобразяване на предвидената в чл. 201 ЗУТ процедура за поделяне на урегулиран поземлен имот.

Допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страни по този спор? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства /съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата/? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните?

За приложението на чл. 8, предл. второ ТДТС когато между страните е постигнато изрично съгласие относно начина на разпределение на делбените обекти и може ли това съгласие да се третира като устна спогодба по смисъла на чл. 234 ГПК, макар да не е представена спогодба в писмен вид.

Чл. 203. (1) Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба.

За задължението на съда да зачете влязло в сила решение.

Относно допустимостта в първата фаза на делбеното производство съделителите да възразяват срещу участието на друг съделител в делбата поради нищожността на извършеното в негова полза разпореждане на сънаследник или съсобственик с правата му от имуществото, предмет на делбата, когато действителността на това разпореждане е без значение за обема на правата на съделителя, релевирал възражението.

Може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ?

Относно индивидуализацията на имотите като самостоятелни обекти на собственост.

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда - индивидуална собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за кухня и конструктивно свързана с основната жилищна сграда /с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, с ВиК и ел. инсталации към основната жилищна сграда/, с оглед изясняване на понятието „самостоятелен обект” в контекста на значението за него на характера и функционалното предназначение на помещението, като белези, характеризиращи такъв статут и тълкуване разпоредбите на пар. 5, т. 39 ЗУТ, пар. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС?

За предпоставките и критериите по чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ за поделямост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.

Нищожна ли е съдебна делба-спогодба, при която всеки от съсобствениците получава реален дял без заплащане на суми за уравнение на дяловете и при изрично изявление, че съсобствениците слагат край на всички спорове относно съсобствеността на недвижимите имоти?

Има ли вещно-прехвърлително действие уговорка на съделителите в сключена при действието на ЗПИНМ съдебна спогодба, предвиждаща преминаване на част от един парцел към друг, без да е налице предварителна промяна на регулацията по надлежния ред?

Кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК?
Кои определения попадат в обхвата по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК?

За да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение, следва ли съсобственикът, който ползва самостоятелно съсобствената вещ да даде реална възможност на другия съсобственик да ползва вещта или е достатъчно само да му отправи покана за това? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е при делба на идеални части от поземлен имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителите притежават в съсобственост самостоятелни обекти, които са предмет на делбата, делба на тези идеални части да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан като самостоятелен обект или следва да се разпределят в процентно съотношение между самостоятелните обекти? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Когато съдът извършва делба на дворно място, при преценка на способа за извършване на делбата и преди да вземе решение за изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не следва ли (съдът) да съобрази служебно актуалния устройствен статут на имота, с оглед приложението на правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - за да получат съделителите дялове в натура?

За възможността да се тълкува волята на завещателя относно употребения в саморъчно завещание термин "разполагаема част" като законов термин по см. чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28 ЗН - чл. 29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл "на всичко, с което разполагам“.
За правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК.

Как се уреждат облигационните отношения между бивши съпрузи относно ползването на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, предоставен на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК в случай, че претенцията е предявена във втората фаза на делба и неползващия съпруг не е отправил покана до ползващия по чл. 31, ал. 2 ЗС?

Допустима ли е делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи на отделни съделители, ако по делото са налице данни, че е възможно разделяне на поземления имот и обособяване на самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради; необходимо ли е в такъв случай възможността за разделяне да се изследва в първата фаза на делбата?

Допустимо ли е да бъдат предявени в отделно производство искове за прогласяване нищожност на завещания и за възстановяване на запазена част в хипотеза, когато е висящо производство по иск за делба и съответната страна е пропуснала да заяви тези преюдициални за делбата въпроси до приключване на първото по делото заседание при условията на чл. 343 ГПК във връзка с чл. 342 ГПК?

Как следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти тогава, когато е възможно обособяването на дял от еднородни имоти за всеки отделен наследник съобразно неговата конкретна наследствена квота, и дали в този случай следва делбата да се извърши по колена или чрез възлагане на реален дял на всеки един от съделителите поотделно?

За преценката на доказателствата при разрешаване на спора за произхода на вложените средства в придобиване на имущество по време на брака.

Как се определят разноските при прекратяване на делото за делба поради недопустимост на предявения иск?
Дали в производство по чл. 248 ГПК се дължат разноски?

Представлява ли различието на стойността на дяловете пречка за извършване на делбата по колена?

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането?

Дали предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?

Относно обусловеността на насрещната касационна жалба от подадената касационна.

Разноски по производството
Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.

Какви са дължимите действия на съда за уточняване на актуалното състояние на имота, предмет на съдебна делба, при наличие на спор между страните по този въпрос?

Допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза - по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока по чл. 342 ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е включен от друга страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство срещу същите лица, които са страни в делбеното производство, установителен иск за собственост на същия имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба - дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка.

Относно критерия, по който се определят квотите в съсобствеността в хипотезата на чл.95, ал.2 ЗС, т.е. при присъединяване на отделни обекти по начин, че същите изгубват самостоятелното си значение и възниква нов обект на собственически права.

Дали в производство по съдебна делба във фазата по допускане на делбата при разглеждане на въпроса дали една жилищна сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност на страните в резултат на приращение (по чл. 92 ЗС) и съвместен принос (по чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./, наведени като основание на иска, съдът следва да обсъди доводи на ответника по иска и събрани по делото доказателства за това, че сградата е построена в дворно място, което е било съсобствено между ответника и трето лице (не е било индивидуална собственост на единия съпруг - ответника), в резултат на преустройство на съсобствена между ответника и третото лице жилищна сграда?

Какви са правомощията на въззивния съд при обжалване на решение по извършване на делбата, с което допуснатите до делба движими вещи са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, при наведени от съделителите твърдения, че част от тези вещи вече не принадлежат на участващите в делбеното производство лица, тъй като са изнесени на публична продан заедно със сградата, в която се намират и са възложени по реда на чл. 496 ГПК на трето за делбеното производство лице?

1. За възможността да се тълкува волята на завещателя относно употребения в завещанието термин „разполагаема част „ като законов термин по см. чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28 ЗН - чл. 29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл „на всичко, с което разполагам“
2. За правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30, ал.1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30, ал.1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК.

За извършване на съдебна делба при способа на чл.353 ГПК относно незастроени имоти извън регулация, длъжен ли е съдът да съобрази, дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства на съделителите, по-големи от обикновените или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно образуване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите?

Дали влязлото в сила съдебно решение по чл.546 ГПК за установяване на произход прегражда възможността въпросът за произхода да бъде пререшаван в делбеното производство?

Може ли съсобственик да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице – в случая от баща му?

За задължението на съда в първата фаза на делбата да установи правилно обема на делбената маса и да я индивидуализира в диспозитива на съдебния акт.

Следва ли да се допусне делба на УПИ, застроен със сгради, индивидуална собственост на съделителите и какви са процесуалните действия на съда в хипотезата, в която доказателствата сочат на възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена административната процедура по чл. 201 ЗУТ, но събраните доказателства за това са недостатъчни?

Относно възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация , в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците.

Какви следва да бъдат действията на съда във втората фаза на делбата, за да бъдат насочени страните към предприемане на адекватни действия по чл. 201 и чл. 203 ЗУТ с цел спазване на принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН за получаване на дялове в натура, при възможна поделяемост на делбения имот ?

Относно възможността съдебната делба да се извърши чрез разпределение на дялове по реда на чл. 353 ГПК, когато обособяването на дялове е без съгласувано становище на органите на общинската администрация, липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето и със съдебното решение не са определени суми за уравнение на дяловете, предвид на обстоятелството, че правата на съделителите, установени в решението по 344 ал.1 ГПК не са равни по отношение на разделената сграда и дворно място .

1. Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съделителите, когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство?
2. Има ли правата по чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. чл. 72 ЗС наследникът, който не е доказал, че е извършил действия, обективиращи намерението му да завладее чуждите идеални части?

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност?

За обжалваемостта на определението по чл. 341, ал. 2 ГПК, с което се отказва включване на имоти в делбената маса по искане на ответника.

Относно отрицателния факт и доказателствената тежест е на страната , която го твърди.

Дали извършените от част от сънаследниците действия по снабдяването им с нотариален акт за собственост и отдаване на сънаследствения имот под аренда могат да се третират като обективиращи субективното им намерение за своене на идеалните части на другите сънаследници?

Относно необходимото съответствие между квотата, която съпругът придобива при делбата чрез заплащане, и квотата, върху която възниква СИО.

Може ли собственикът на недвижим имот да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, ако е придобил собствеността на деривативно основание – договор за покупко-продажба на имота преди обезсилването на основание чл. 288, ал. 7 ГПК от 1952 г. (отм.) на решението, постановено във фаза по извършване на съдебна делба (преди 1998 г.), с което имотът е бил възложен на праводателя по договора за покупко-продажба, който е разрешен в противоречие с цитираното от самия въззивен съд решение № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК?

Дали при действието на чл. 210, ал. 2 ГПК след като съдът е приел в определението си по чл. 140, ал. 1 ГПК защита на ответника с възражение, може да отдели в отделно дело по-късно подадената насрещна искова молба, която почива на същите основания, както направеното възражение?

Налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост?

Валидно ли е прехвърлено правото на строеж на обособени обекти от сграда, ако към момента на извършване на сделката цялата сграда е построена в груб строеж и е покрита, за който е прието, че е постановен в противоречие с приетото в решение № 1131 от 27.07.1995 г. по гр. д. № 743 /1995 г. на ВС, IV г.о., че продажбата на право на строеж върху изграден обект обуславя нищожност на акта за суперфиция поради липса на предмет на сделката, тъй като правото на строеж се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот ? Налице ли е оспорване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) за пълна трансформация на лично имущество в случая, когато в отговора на исковата молба ответникът твърди че ищцата, бивша съпруга, няма принос както в придобиването на дворното място, така и в собствеността на обектите, поради вложени изцяло негови лични средства от преди брака, за който е прието, че е постановен в противоречие с приетото в решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр. д. № 664 /1997 г., на ВКС I г.о., че при делба на имот между бивши съпрузи, съдът не може да определи на единия от тях по-голям дял въз основа на частична трансформация, ако не е бил предявен за това инцидентен установителен иск или не е било направено възражение ?

Относно възникване на съсобствеността на сградата при „групов строеж”, ако сградата е построена в достатъчно индивидуализиращ я груб вид и същата и отделните обекти, построени преди брака, съпругът неучастващ в съсобствеността на дворното място, който не е участвал в строителството в груб вид,дали става съсобственик и може ли да участва в доброволната делба чрез договора по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ /отм./.

Може ли съдът да извърши делба на урегулиран поземлен имот, за който има изразено становище за поделяемост и изготвен проект за изменение на действащия план за регулация, но не е издадена заповед по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ?

Относно съпоставката на разпоредбите на чл. 342 ГПК и чл. 133 ГПК и правомощията на въззивния съд при проверка на релевирани процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, свързани с изготвяне на доклада по делото и неговото съдържание, с разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по направено от ответницата възражение и отказа за събиране на доказателства с оглед преклузията на чл. 133 ГПК.

Като разноски по смисъла на чл. 293а ГПК /отм./ следва ли да се считат всички разходи, сторени от съсобствениците, насочени към прекратяването на съсобствеността ?

Дали завещанието, което има за предмет цялото недвижимо имущество, в това число и земеделски земи, следва да се приеме за универсално или за частно, ако няма данни към момента на смъртта си завещателят да е притежавал и друго имущество ?

Относно приложението на чл. 193 ГПК и по-конкретно с възможността да се направи материалноправно възражение, че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателя, след изтичане на срока за оспорване на неговата истинност като документ. Относно преклузията за релевиране на искания за произнасяне по преюдициални за делбата въпроси по смисъла на чл. 343 ГПК, и по-конкретно с преценка на възможността тези искания да се правят за първи път пред въззивния съд във втората фаза на делбеното производство при наличие на възможност искането да се направи пред първата инстанция.

Относно процесуалните правомощия на втората инстанция при смърт на съделител, на който е възложен имот с обжалваното пред нея решение и негови наследници са всички останали съделители.

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Допустимо ли е да се извършва делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ при положение, че единият от отделните обекти, който е допуснат до делба и е поставен в дял не отговаря и не представлява самостоятелен жилищен имот, а другият е самостоятелен жилищен имот?

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

Относно правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и преценката дали е доказано оспорването с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, чл. 193, ал. 2 ГПК и чл. 193, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК.

Относно правомощията на граждански съд, разглеждащ спор за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да упражни косвен съдебен контрол за валидността на реституционното решение на поземлената комисия / сега общинската служба по земеделие/.

Кога се счита приложена регулацията по дворищнорегулационен план; при отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация на основание пар. 8, ал.1 ПР ЗУТ чия собственост стават постройките, изградени върху придаваемите места; разпоредбата на пар. 8, ал.1 ПР ЗУТ изключва ли възможността да се придобият придаваемите места по давност?

Има ли правен интерес приобретателят на недвижим имот да предяви иск по чл.75 ал.2 от ЗН за нищожност на съдебна делба, с предмет същия имот, започнала и извършена след прехвърляне на имота, ако този приобретател не е конституиран и не е взел участие в делбата като главна страна, а съдът служебно е приложил чл.76 от ЗН, обявявайки разпоредителната сделка за относително недействителна, извършил е делбата на имота без негово участието и делбеното решение му се противопоставя, от което търпи неблагоприятни последици?

Кога е налице несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването й допуснатите до делба помещения са описани като новообособени обекти и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване досежно обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при констатирани промени в допуснатия до делба имот във фазата по извършване на делбата и последиците от незачитане на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при нейното извършване ?

Дали при конституиране на нови съделители пред втората инстанция съдът следва да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата, по който е налице противоречие с Решение № 230 от 10.11.2011г. по гр.д. № 307/2011г. на II г.о. Допуснато е касационно обжалване на същото основание и поради противоречие с Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на I г.о.? Относно задължението на съда при постановяване на решението да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, релевантни за спора.

Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар.5 т.39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение ?

Относно приложението на чл. 193, ал. 2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по см. на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване , за изясняването по тълкувателен път на употребеното от законодателя в понятие ‘недъгав” в разпоредбата на чл. 475, ал. 2 ГПК / отм/. респ. чл. 579, ал. 2 ГПК и необходимостта ,при липса на легална дефиниция , с оглед еднаквото и точно приложение на закона.

Относно приложението на чл. 353 ГПК , за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или несъгласие на част от съделителите за получаване на имоти в общ дял, ако делбата се извърши по колена , следва да има произнасяне на ВКС с оглед на точното и еднакво прилагане на закона , и развитие на правото.

Дали възможността въз основа на публичните регистри за гражданско състояние да се узнае определено обстоятелство води до опровергаване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС” и „допустимо ли е служебно конституиране от страна на съда на задължителен необходим другар и ако такова е извършено, приравнява ли се това на предявяване на иск и от кой момент се счита прекъсната придобивната давност – от момента на конституирането или от момента на узнаването за делото ?

Може ли да се придобие по давност имот, ако осъществяваното давностно владение не е явно и следва ли промяната в намерението на държателя да свои имота да стане достояние на собственика на вещта? Достатъчно ли е да бъдат декларирани имотите като собствени пред държавен орган и да са заплащани данъци за тях за определен период от време, за да се приеме, че държателят е манифестирал пред останалите съсобственици намерението да владее за себе си?

В какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните, за да бъдат ангажирани като свидетели и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му ?

Относно приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК.

Относно допустимостта на производството за съдебна делба на включени допълнително недвижими имоти от ищеца до първото по делото съдебно заседание, имащ характер на обуславящ изхода на спора , при констатирана липса на съдебна практика по приложение на чл. 287 ал. 2 ГПК / отм./ респ. на чл. 341 ал. 2 ГПК, приема че е налице основание за допускане на касационното обжалване.

Съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик може ли да защити правата си в делбеното производство. Съдебната практика /Р № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 I гр.о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 I гр.о./ приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните?

Относно относимостта на факта на необособеност на пристройката към жилищната сграда като самостоятелен обект на правото към първата фаза на делбеното производство.

Нищожна ли е съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН съдебната делба, извършена без участието на приобретателя по обявен впоследствие за окончателен предварителен договор за продажба на идеална част от имота, сключен с част от съсобствениците, ако исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана, но влязлото в сила решение, постановено въз основа на нея не е отбелязано съобразно чл. 115, ал. 1 във връзка с чл. 114, б.”б” ЗС?

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните обекти в сграда, етажна собственост, в хипотезата на принадлежност към един от тях, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните обекти в сграда, етажна собственост, в хипотезата на принадлежност към един от тях, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика .

Представлява ли обща част към етажна собственост съсобствен недвижим имот, в който има построени сгради-индивидуална собственост на съсобствениците ? В кои случаи ще бъде недопустима делбата на дворното място, поради това че е обща част и какъв е способът, съобразно който ще се извърши тази преценка ?

Статута на тавански етаж, изграден като обща част по предназначение на сграда-етажна собственост, за който впоследствие има одобрен архитектурен проект за преустройството му в апартамент, както и дали следва да се допуска делба на такъв таван, ако съдът е приел, че не е променено предназначението му с единодушно съгласие на всички етажни собственици?

Правилен ли е мотивът на съда, че щом от останалата не отчуждена част не може да се образува самостоятелен имот не следва да се допуска съдебна делба?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя?

Следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен ?

Относно приложението на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ при новото разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на предходното му въззивно решение при първата касация с оглед задължителните указания за приложението на материалния закон относно преюдициалния въррос за действителността на отказа на наследодателя на ищцата от наследството на неговия баща.

Относно приложението на чл.76 ЗН, когато сънаследствения имот е прехвърлен от един от наследниците на друг такъв, а не на трето.

Може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал.2 ЗС във втората фаза на делбата и се присъди исканото обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана , не е установено , че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата в съсобствеността , при липса на съдебна практика ?

Относно характера на обособените избени помещения в една сграда,в която отделни жилищни обекти принадлежат на различни собственици и за възможността правото на собственост върху така обособените избени помещения да принадлежи на лица,които не притежават право на собственост върху самостоятелен жилищен обект,както и за обема права,прехвърлени по договор за продажба,имащ за предмет самостоятелно жилище в сграда в режим на етажна собственост.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

По какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена? Дължи ли се заплащане като подобрения в делбения имот на стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота?

Допустима ли е съдебна делба на сграда построена като групов строеж по отношение на която е имало предварителна договореност за разпределяне конкретните обекти в нея ,след като договорът за групов строеж не е бил действителен поради липсата на нотариалната му заверка, той имал ли е характер на предварителен договор, като договор за доброволна делба,който е можел да бъде обявен за окончателен?

Дължи ли се обезщетение за ползваната от непълнолетното дете на страните площ от съсобствения им имот?

Следва ли в делбеното производство да се зачита решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в какви рамки?

Дали са допустими гласни доказателства за установяване на договор за дарение сключен с роднини по права линия, а по съребрена до 4 степен?

Следва ли съдът да направи извод за това какъв е наемния договор и включени ли е в него процесния обект само на заключение на допусната съдебно-техническа експертиза,без да обсъди всички събрани по делото доказателства и без да изложи мотиви,защо кредитира заключението като се има предвид,че заключението на вещите лица не е от тяхната компетентност? Следва ли при постановяване на второинстанционното решение съдът да обсъди всички представени по делото доказателства и всички доводи във въззивната жалба и съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства,които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?

Относно делба извършена чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм/ на три дяла и вместо това допуснатите до делба четири земеделски имота са изнесени на публична продан.

Относно предмета на спора по чл.14, ал.4 от ЗЗПЗЗ /само чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство/ - правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че описът на наследството, изискуем по чл. 30, ал. 2 ЗН, има само доказателствено значение за установяване размера на оставеното наследство, с разрешението, дадено в решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, I г.о., съгласно което когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска само ако наследникът е заявил, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен по предвидения в закона ред.

Относно наследственото правоприемство с указанията по приложение на материалния закон по отношение на реституирани имущества в т. 2 на ТР № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които кръга на наследниците по закон и по отношение на реституирани имущества се определя към момента на откриване на наследството, т.е. към момента на смъртта на наследодателя /чл. 1 ЗН/.

Основание ли е влагането на суми от обезщетение за неизплатени трудови възнаграждения за работа в чужбина и за имуществени и неимуществени вреди от работа в чужбина в придобиването на недвижим имот по време на брака за изключване приноса на другия съпруг и за признаване на пълна трансформация?

Относно разликата между произнасяне по непредявен иск и даване на грешна квалификация на предявения иск и какви са правомощията на въззивната инстанция в двата случая.

На кого принадлежи правото на собственост върху недвижим имот придобит по време на брака, но чрез прехвърляне на членствени права в ЖСК на единия съпруг, следва ли да се допуснат до делба движими вещи за които не е доказано че съществуват към момента на предявяване на иска за делба, както и по съществен процесуален въпрос касаещ доказателствената сила на писмени доказателства които след поискване не са представени в оригинал ?

Относно противоречива съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 2 ЗС.

За размера на наследствения дял на съпруг, който наследява наред с възходящи или с братя или сестри на наследодателя.

Дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат от презумцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена?

Относно преценката на разнопосочни заключения на вещи лица.

Относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия и възможността, такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ?

Дали са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като инстанция по съществото на спора?

Дали когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата ?

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Относно пределите на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата в хипотеза, при която след влизане в сила на това решение допуснатият до делба имот е урегулиран и попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, за който се твърди, че принадлежи само на един от съделителите в индивидуална собственост. Намира ли приложение правилото на чл. 283 ГПК/отм./, ако в решението по допускане на делбата е прието, че част от имота, предмет на делбата, принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите и тази част, макар без нанесени имотни граници в кадастралната карта, не следва да бъде включвана в предмета на делбата?

Дали владението, предадено въз основа на договор, с който съсобственик прехвърля правото на собственост върху целия имот, изключва владението на другия съсобственик и съответно обуславя приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС ?

Относно правата на наследниците по отношение на поискано обезщетение за ползване на съсобствен имот,с отправена покана от наследодателя им,направена приживе от последния.

Може ли да се определят правилно квоти при допускане на съдебна делба между съделители, тогава когато се използват дробни числа с различен знаменател, които нямат общ делител? Следва ли въззивният съд след като отмени частично решението на първата инстанция и промени дадена квота на един съделител, тогава когато това води до промяна на квоти и на други съделители, които не са обжалвали съдебното решение, да се произнесе и да коригира обжалваното решение и досежно правата на необжалвалите съделители ?

Относно процесуалните действия на съда по съставяне на проект за разделителен протокол, предявяването му на страните в едно съдебно заседание в отсъствие на някоя от тях и пристъпване към постановяване на решение за обявяването му за окончателен. Относно необходимото съдържание на окончателния разделителен протокол и по-конкретно относно необходимостта в него да бъдат изрично посочени сумите, дължими за уравнение на дяловете.

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила решение, с което универсално завещателно разпореждане е намалено до размера на запазената част на наследник по закон и трябва ли да бъде съобразено това намаление в последващо производство по делба на наследствени имоти?

Дали личното ползване на съсобствения имот от единия от съсобствениците е необходима предпоставка за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС или е от значение само обстоятелството, че той пречи на останалите да ползват общата вещ?

Допустимо ли е във втората фаза на производството по съдебна делба да участва съдия, който е постановил обезсилено първоинстанционно решение в същата фаза на делбата, ако въззивната жалба е срещу първоинстанционно решение, постановено при новото разглеждане на делото от първата инстанция?

Ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните.

Владяната вещ придобива ли се от двамата съпрузи в условията на СИО с оглед ППВС № 8/1980 год. и приложената практика по чл.290 от ГПК?

Намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата?

При оспорване на датата на съставяне на саморъчно завещание имат ли качеството на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК наследниците по закон на завещателя и приложима ли е цитираната разпоредба за установяване на “достоверна дата” на завещанието?

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Валидно ли е саморъчно завещание, когато върху документа, обективиращ завещателните разпореждания, има техническо въздействие – заличаване на текст за възмездност на завещателното разпореждане; Ако мотивът за възмездност е включен в съдържанието на завещанието, може ли да отпадне /да бъде отменен/ чрез дописване на допълнителен текст в саморъчното завещание, сочещ на извършено от завещателя техническа въздействие върху част от текста на завещанието?
Как следва да се тълкува действителната воля на завещателя- според първоначалното съдържание на завещанието, или във връзка с допълнителните изявления, направени след подписа на завещанието?
В случай, че завещателят се отказва по собствена воля от първоначалния си мотив за възмездност на завещанието, следва ли последната действителна воля да бъде обективирана чрез съставяне на ново завещание, или е допустимо това да стане чрез заличаване на част от текста на саморъчното завещание?

Как следва да процедира съда когато след влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба се установи, че вещта, предмет на делбата, е погинала и не съществува?

Представлява ли съпружеска имуществена общност недвижим имот, който е предоставен за ползване по реда на ПМС №11/1982г. на един от съпрузите по време на брака и върху него е построена вилна сграда, но изкупуването на земята съгласно §4а ПЗР ЗСПЗЗ и съответно трансформирането на правото на ползване в право на собственост е осъществено след смъртта на другия съпруг?

Относно несъответствието между петитума на исковата молба за делба на наследствените имоти при посочените от ищцата квоти и произнасянето на съда по този въпрос.

При ясно изразена в първоинстанционното решение правораздавателна воля на първоинстанционния съд, липсата на мотиви, лаконичното изложение на такива, съответно противоречие или непълнота на мотиви на първоинстанционния съд, може ли да бъде основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или въззивният съд следва да реши спора по същество?

Недопустимо ли е съгласно чл.299 ГПК решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, когато е налице влязло в сила решение за делба на имоти, част от които са различни от имотите, претендирани с иска по чл.124, ал.1 ГПК?

Относно възможността да се придобие по давност частта на другия съпруг след развода във връзка с приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС и разясненията, дадени в ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК съделителят да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и пребиваването към този момент в чужбина поради служебно командироване изключва ли приложението на тази норма?

Дали отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС поради противоречие с решение № 119 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 3204 /2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона (чл.31,ал.2 ЗС) и установената практика, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС и с решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2654 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона и установената съдебна практика, че ответникът – съсобственик дължи обезщетение от деня на писменото поискване, което може да се съдържа и в исковата молба?

Обуславя ли, с оглед разпоредбата на чл. 341 ГПК, нередовност на исковата молба за делба на земеделски имоти непредставянето на скиците към решенията на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, съставляващи неразделна част от тях и длъжен ли е в този случай съдът да даде указания на ищеца да представи тези доказателства?

Относно обвързаността на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение 115/07.11.2014год. по гр.д. No 2203/2014 год. на ВКС-II г.о. за допустимостта делбения съд да приключи делбеното производство във втората фаза на обекти/ имоти/, различни от тези допуснати до делба.

Относно съдържанието на диспозитива на решението по чл. 344 ГПК и конкретно дали съдът е длъжен да опише имотите , предмет на делбата , по начин, който позволява да бъдат индивидуализирани.

Относно задължението на въззивната инстанция да разгледа всички оплаквания, възражения и въпроси, повдигнати във въззивната жалба – чл. 269 ГПК, да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено, да обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона.

Дали посредством тълкуване на съдебното решение може да се постанови резултат, различен от този в тълкувания акт?

Относно възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, произнасянето по който противоречи на т. 4 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС.

Допустима ли е съдебна делба на поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост, когато съсобствениците на поземления имот (земята, дворното място) притежават самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, който е разрешен в противоречие с ППВС 2 /1982 г. (по някои въпроси на съдебната делба) т. 1, б. „е” вр. б. „г.” и с решение № 152 /16.06.2009 г. по гр.д. № 216 /2008 г., на ВКС, І г.о., по чл. 218а ГПК от 1952 г. (отм.), с които е прието (с ППВС), че не е допустима съдебна делба на парцели, в които е изградена етажна собственост и (с решението)?

Длъжен ли е съдът да вземе предвид промените в имота, настъпили по време на разглеждане на делото и по-конкретно разрушаването на една от сградите, обект на делбата?

Относно задължението на въззивния съд да остави исковата молба без движение, когато констатира противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум и относно допустимостта на иска за нищожност на договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН отделно от иска за делба.

Наличието на жилищно-спестовен влог на името на единия съпруг от преди брака основание ли е да се приеме последващата парична компенсация по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/ за лично имущество, вложено в придобиването на имота по време на брака и да изключи приложението на чл. 19, ал. 1 СК и чл. 27 СК от 1985 год. /отм./?

Какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти ?

Възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за ползването на съсобствената вещ съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици ?

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

Oтносно крайния срок за предявяване на исканията,свързани с направените възражения от страните,в нарушение на чл. 143 ГПК,който въпрос е разрешен във връзка с формиране на маса по чл. 31 ЗН относно какво следва да се включи в същата.

Приложими ли са постановките на т.1, б.”д” и „е” от ППВС № 2/ 82 г. в случаите, когато в съсобствен урегулиран поземлен имот въз основа на учредено право на строеж съсобствениците са изградили две или повече самостоятелни сгради, изключени от съсобствеността?

При уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен след смъртта на прехвърлителя от един от наследниците му за неговата наследствена част, може ли развалянето за тази част да ползва и другите наследници?

Предметът на делото не включва претендирани от страните права въз основа на приключилата между тях съдебна делба, поради което и въззивният съд е излязъл извън пределите на дължимите от него действия в изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, като е преценявал правата на страните въз основа на приключилото делбено производство между тях.

Придобиването на делбения имот като имотно обезщетение по чл. 100 ЗТСУ /отм./ пречка ли е за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК?

Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

Когато собственикът на земята след разрушаване на застрашена от самосрутване сграда сам е изградил нова сграда в имота с тройно по-голям магазинен етаж, има ли право на обезщетение за вложените труд и средства от съсобственика на преди съществуващия по-малък магазинен етаж и дали в този случай подобрителят е добросъвестен или недобросъвестен?

Присъждат ли се разноски за въззивно производство в делбен процес в полза на страна, която не е взела участие в производството пред първоинстанционния съд /конституирана е във въззивното производство като задължителен другар по реда на ГПК/отм./ и съответно по отношение на правата на тази страна в съсобствеността първоинстанционният съд не се е произнасял, респективно тези права не са били оспорвани при подаване на въззивната жалба?

Относно преклузивния срок, в който ответникът по иск за делба следва да релевира възражение за придобиване по давност по отношение на делбения имот.

Може ли да се допусне делба на дворно съсобствено място, в което има сгради, индивидуална собственост на съсобствениците и следва ли предварително да е проведена и приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ, или тя може да се проведе в рамките на делбеното производство?

За процесуалната недопустимост на съдебното решение в хипотезите на plus petitum.

Когато владелецът на един съсобствен наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че „предметът на делото и обемът на дължимата защита“ се определя от страните, т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Макар това да не е изразено изрично, искането за конституиране като страна в делбеното производство следва са се възприема в контекста на чл. 76 ЗН. Това следва и от направеното искане на К. К. да му бъде възложен делбеният имот във втората фаза на делбата, което може да се окаже основателно единствено ако съсобствеността не е смесена, както и ако е налице относителна недействителност по чл. 76 ЗН на разпоредителната сделка с наследствената идеална част от недвижимия имот. В този случай наследникът, който се е разпоредил със своята идеална част от имота, следва да бъде конституиран като ответник в делбеното производство. Наследникът и приобретелят по сделката са необходими другари.

1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР – първоначална редакция, преди измененията в ЗКИР, Обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г.
2. Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ или Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
3. Обусловена ли е допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта.
4. Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, респективно – административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
5. Обуславящо ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по предявен иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ за производството по предявен иск за собственост на имота, по отношение на който се твърди непълнота или грешка при нанасянето му в кадастралната карта.

Преклудирането в делбения процес, приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иск за делба между сънаследници на непредявено от сънаследник право по чл. 76 ЗН относно разпоредителна сделка със сънаследствен имот, в която легитимираният да се позове на относителната й недействителност сънаследник не е участвал, дава ли възможност същият да защити правата си с нов иск за делба срещу приобретателя по сделката, по отношение на който е постановено влязло в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен?

Относно прилагане на основния принцип на делбата - всеки съделител да получи дял в натура, при наличие на толкова имоти, колкото са съделителите.

Недопустимо ли с съдебното решение, постановено по нередовна искова молба, а именно искова молба, в която не е посочено на какво основание наследодателят е придобил собствеността върху имота?

Представляват ли валидно доказателство за материалноправна легитимация представените с исковата молба като доказателства официално заверени от длъжностно лице с печат на административен орган, който ги е постановил „двете решения на ПК, които след проведена процедура по чл. 101 ГПК /отм./ не са изключени от доказателствения материал по делото, нито от Софийския районен съд, нито от Софийския градски съд, не са оспорени от ответниците и въз основа на тях първоинстанционния съд е приел за настъпила земеделска реституция на имотите, предмет на съдебната делба?

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

Относно доказателствената сила на констативния нотариалeн акт и доказателствената тежест при оспорване на признатото с него право на собственост е в противоречие с ТР № 11 по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Относно задължението на съда да определи действителните квоти на съделителите и при тези квоти да допусне делба между тях. С Решение № 46/28.02.2014г. по гр.д.№ 4870/2013г. на ВКС І гр.г., Р № 167/24.06.2013г. по гр.д.№ 1889/2012г. І гр.о. и много други се приема, че в делбеното производство съдът следи служебно за участие на всички съсобственици и определя действителните им квоти при които допуска делбата.

Правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя?

Аксиоматично правило е, че делба се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на собственост. Такива характеристики не притежават отделните идеални части от вещта.

Относно възможността да се запази право на собственост върху идеална част от стопанска постройка, която няма самостоятелно значение, предназначена е да обслужва дворното място или построена в него жилищна сграда и е тяхна принадлежност, от съсобственик, който е прехвърлил на друг съсобственик всички притежавани идеални части от дворното място и жилищната сграда.

За преценката дали в производството по допускане на делбата са взели участие всички лица, притежаващи права в съсобствеността при въведен от касатора довод, че в производството за съдебна делба на воден обект следва да участва като необходим другар и собственикът на съоръжението, съобразно текста на чл. 27 ЗН.

Относно определянето и присъждането на суми за уравнение на дяловете при съдебна делба.

Относно придобивната давност на основание чл.79 ЗС в първата фаза на делбата е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

За допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ; за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им, за началото на давностния срок за предявяване на исковете за унищожение и за възможността правнолевантен факт да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти, както и по материалноправните въпроси: невярната представа за кои елементи на сделката влиза във фактическия състав на измамата и за разликата между липсата на съгласие и абсолютната симулация.

Относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика.

Има ли действие по отношение на реституираните земеделски имоти договор за продажба на наследство, сключен след постановяване на решение на Поземлената комисия за признаване правото на възстановяване на собствеността, но преди да е издадено окончателно решение за възстановяване правото на собственост?

За способът, по който следва да се извърши съдебна делба, когато имотите са по-малко от броя на съделителите, но броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността не е възникнала само от наследяване.

Преклудирано ли е възражение по чл. 30 ЗН, направено в делбеното производство, във фаза по допускане на делбата, след изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в първото заседание по чл. 342 ГПК?

Задължителни и необходими другари ли са в производството по съдебна делба бившите съпрузи и третото лице, на което тези съпрузи са прехвърлили съсобствен между тях имот- предмет на делбата, когато единият от съпрузите възразява, че прехвърлителната сделка е нищожна?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл.353 ГПК/ чл.292 ГПК, отм./. Кой момент настъпва вещно – прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл.353 ГПК / чл.292 ГПК, отм./?

Може ли да се уважи иск за пълна или частична трансформация на лично имущество, когато страна по договора за придобиване на имота са и двамата съпрузи?

Какви са правомощията на въззивната инстанция в производството по допускане на съдебна делба в хипотезата, при която се констатира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон при определяне правата на съделителите, но във въззивната жалба липсва оплакване за това?

Съществено процесуално нарушение е допуснато и поради неизслушването на съдебно-техническа експертиза, която е била необходима след като съдът не е разполагал със специалните знания за да установи идентичност между посочения в нотариалния акт от 1929 г. имот и процесните УПИ при положение, че заявените по делото становища на съделителите са, че не оспорват фактическите твърдения по исковата молба, поради което и не са давани указания, че е необходимо да се доказва идентичност на закупената ливада с урегулираните поземлени имоти.

Относно вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73.

1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?
2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?
3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?
4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23 СК, ал. 1 и 2 / чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 и 2/ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Съделителят-длъжник по вземането за парично уравнение на дял, възникнало на основание възлагателното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, притежава ли надлежна легитимация по искането за възстановяване на делбеното производство поради това, че не е платил паричното уравнение, заедно със законната лихва и влязлото в сила решение по възлагане на имота е обезсилено по право (чл. 349, ал. 6 ГПК)?

Като средство за контрол отмяната следва да намери приложение само в случаите, когато за съответната страна не съществува друг ред за защита на правото й. В случая, постановявайки, че иска на [фирма] не е подлежал на разглеждане в рамките на делбеното производство, ВКС не е отрекъл принципната допустимост от произнасянето по тази претенция в самостоятелно производство. Именно обезсилването на въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на иска като неоснователен, е препятствувало формирането на сила на пресъдено нещо по установителния иск на [фирма], която на основание чл. 299, ал. 1 ГПК би съставлявала пречка за ново предявяване на същия иск. Понастоящем не съществува забрана от процесуално естество за сезиране на гражданския съд (при наличието на интерес от това по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК) с искане за признаване правото на собственост на дружеството върху УПИ II, кв.57, м.“ж.к.Д.“ в неговата цялост, както и на всички постройки в парцела. Това обаче означава, че за [фирма] не съществува интерес от защита по реда на извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК - чл. 309 ГПК.

Може ли при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата, съдът, след като констатира неучастие на съсобственик, да върне делото за ново разглеждане в първа фаза на делбата?

Относно доказване автентичност на саморъчно завещание поради противоречие на въззивното решение с Р № 158/03.07.2013г. по гр.д.№ 1455/2013г. II гр.о., Р № 60/23.04.2013г. по гр.д.№ 693/2012г. II гр.о.

Има ли правомощия въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по предявена претенция по сметки в делбата за извършени подобрения, ако в обжалваното първоинстанционно решение липсва дадена правна квалификация на иска и в мотивите и диспозитива липсва произнасяне по всяка една от претендираните строителни дейности , за които се уважава и отхвърля иска?

Относно факта за сключен брак и страната, за която фактът е изгоден докаже, че актът за гражданско състояние и регистърът на тези актове са бил унищожени не по нейна вина, допустимо е съдът да приеме брака за сключен и само според вписването в регистрите, съставени по образеца, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините (обн. ДВ бр. 194/ 1935 г), т. нар. „семейни регистри”, стига този регистър да съдържа описание на акта за гражданско състояние. Неправилна е практиката, в приложеното от касатора решение № 3090/ 26.07.2013 г. по гр. д. № 1103/ 2012 г. на ОС. Относо делбеното производство съдът е длъжен да разгледа възражението за оспорване на произход (чл. 343 ГПК).

Дали слепотата е недъгавост по смисъла на разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК, която е аналогична по съдържание с разпоредбата на чл. 475, ал. 2 ГПК /отм./?

Приложима ли е забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ за придобиване по давност на имоти на частни лица, за които има отреждане по плана за обществено мероприятие, но не са отчуждени?

Относно прехвърлителното действие на разпореждането с идеалните части от дворното място и по отношение на построените без учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж, независимо от изричното му изключване като предмет на сделката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС.

Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./, да е налице еднородност на допуснатите до делба имоти?

Когато се иска делба на имот, индивидуализиран с кадастрален номер по кадастрална карта, а по делото е установено, че за имота има действащ регулационен план, който предхожда по време кадастралния план, по силата на който за имота по кадастралния план са отредени няколко урегулирани поземлени имота (УПИ, парцела) и части от УПИ, на урегулираните поземлени имоти или на имота по кадастралната карта следва да се допусне делба ?

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

Необходимите документи, доказващи собствеността на съделителите и дали това може да бъде само нотариален акт за собственост или и други писмени доказателства или признания на страните?

Относно разваляне на договора за издръжка и гледане след смъртта на прехвърлителя за част от прехвърления имот, съобразно размера на наследствените права на ищеца, и след извършено от ответника разпореждане с част от прехвърления му имот, при което в имуществото му е останала част от прехвърленото, която е по-голяма или равна на частта, за която договорът е развален, дали правата на ищеца се намаляват съразмерно на отчуждената част.

Притежаван имот от единия съпруг преди брака, който е отчужден по реда на чл.95 З./отм./ обща вещ ли е на двамата съпрузи, ако заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака ?

Подлежи ли на спиране делбеното производство поради наличието на по – късно заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот?

Пропускането на срока по чл. 342 ГПК, респ. чл. 133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК?

Може ли в делбеното производство да се преценява действителността на решение на ОСЗГ, постановено на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ след успешно проведен и частично уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по него?

По кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. – по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г?

За допустимостта съдът да се произнесе за дължимите суми за погасяване на банковия кредит след предявяване на претенцията по чл. 59 ЗЗД за съвместно разглеждане в делбата на основание чл. 286 ГПК /отм./ и за приложимостта в този случай на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./

Има ли правомощие съдът и по какъв начин е длъжен да тълкува констатацията на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, съставен на основание чл. 483 ГПК (отм), респ. чл. 587 ГПК, ако в исковото производство са приети същите документи, които са били представени и в нотариалното производство?

Дали следва да се приемат за доказани факти, за които съдът е указал на страната, която ги твърди, че следва да бъдат установени от вещо лице, но тя не е внесла определения депозит и съдът е отменил определението си за допускане на експертизата?

Ако в доклада по делото първата инстанция не е дала указания за разпределение на доказателствената тежест, съставлява ли това съществено процесуално нарушение и следва ли въззивната инстанция да поправи този пропуск, като допусне исканите пред нея доказателства?

Следва ли при действието на ГПК/2007г./ въззивният съд, констатирайки нередовност поради неучастие на задължителен необходим другар в процеса, да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, или следва да остави без движение исковата молба, като даде указания за конституирането му?

В решението по допускане на съдебна делба съдът разрешава въпросите между кои лица и за кои имоти се следва да се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. При настъпило наследствено правоприемство по време на процеса /чл. 227 ГПК/, съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да постанови решението спрямо конституираните наследници на починалата страна. Решението, постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, е процесуално недопустимо.

Определена или определяема е цената на предварителен договор, ако в него не е уговорен начинът, по който тя ще бъде определена; по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗЗД в подобна хипотеза, както и по въпроса при наличие на два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт, единият от които е договор за учредяване на право на строеж, не следва ли да се изследва общата воля на страните, изразена и в двата договора, за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездност или безвъзмездност при учредяване правото на строеж, както и по въпроса не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната цялост и съвкупност при решаването на конкретен казус?

Следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя?

Следва ли с решението по допускане на делбата съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти ?

Следва ли да се квалифицира като иск по чл. 12, ал. 2 ЗН претенцията по сметки на съделител за извършени от него подобрения в имота, предмет на делбата, ако съделителят не е съсобственик по наследствено правоприемство, а е съсобственик по силата на правна сделка?

Следва ли всеки съделител да получи дял в натура, когато има достатъчно имоти за всички съделители в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 292 ГПК /отм./?

Необходимо ли е приемане на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН в случаите, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството? Следва ли да намери приложение забраната по чл. 30, ал. 2 ЗН, когато надареното лице, което при завеждане на делото не е имало качеството на наследник по закон, впоследствие по пътя на процесуалното правоприемство по реда на чл. 227 ГПК, встъпи в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване ?

В случай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, има ли въззивната инстанция правомощия да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция? Вслучай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, могат ли да предявят пред втората инстанция искания, които могат да бъдат предявени само в първото заседание след допускане на делбата – искания по сметки и претенции за възлагане, както и могат ли пред втората инстанция да оспорят експертиза, която вече е приета от първата инстанция?

Достатъчни ли са посочените действия /отдаване под аренда/ от съделителя, които въззивният съд възприема и с които той да е манифестирал пред всички съделители намерение да владее посочените имоти като свои собствени, за да ги придобие за себе си в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само някои от съсобствениците да сключват договор за аренда?

Относно правомощията на въззивния съд, въпреки разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК да обезсили решение на окръжен съд само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, ако ответникът по иска е направил своевременно възражение за това.

Кои обстоятелства са от значение при преценката на съда дали един обект е поделяем по смисъла на чл. 203 ЗУТ и дали е необходимо изготвянето на инвестиционен проект, когато предмет на делба е съсобствен имот, възникнал като последица от премахване на преградни стени и обединяване на помещения, предвидени като самостоятелни по архитектурния проект на сградата?

1. Отправянето на покана за ползване и предоставянето на достъп до съсобствения имот дали е достатъчно условие за освобождаване от отговорност за заплащане на обезщетение от страната на ползващия се съсобственик спрямо неползващия?
2. Какви са възможностите за неползващия съсобственик да реализира правата си спрямо ползващия при невъзможност съсобствената вещ да се ползва едновременно от съсобствениците?

Дали кадастралното заснемане има вещноправно действие и дали грешката в кадастъра е пречка да се установи правото на собственост в границите, установени с документите за собственост, които удостоверяват придобивното основание и дали е пречка да се извърши съдебна делба съобразно тези документи, за които е прието, че са обуславящи и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 81 / 17.02.2012 г. по гр.д. № 506 /2011 г. на ВКС, І г.о.?

За да бъде извършена съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, когато обособяването на отделните обекти ще възникне в резултат на преустройство, необходимо е самостоятелните обекти по одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект, да са получили идентификатори в кадастъра, като службата по геодезия, картография и кадастър издава и схема на обекта. В този случай дадените от С. идентификатори не се отразяват в кадастралната карта и в кадастралните регистри, докато не влезе в сила решението за извършване на делбата. След настъпване на юридическия факт по преобразуване на съсобствеността, промените в основните кадастрални данни подлежат на отразяване в кадастралната карта и в кадастралните регистри. Макар и да имат характера на проектни, дадените от С. идентификатори са задължителна предпоставка за извършване на съдебна делба в случаите на обособяване на самостоятелни обекти от съсобствена сграда, жилище или друг обект съгласно одобрен инвестиционен проект.

По въпроси, свързани с делбеното производство:
1. Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН?
2. Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна уговорка?
3. Може ли лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл. 121, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 226 ГПК?
4. Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?
5. За значението на приемането на наследството по опис, извършено след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, но вписано в особената книга на съда?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Дали предявеният установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ представлява насрещен установителен или инцидентен установителен иск?

Изключено ли е възражението за нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал. 2 ГПК от приложното поле на чл. 266, ал. 1 ГПК ? Длъжен ли е съдът при разглеждане на делото във втората инстанция да формулира свои собствени мотиви, които отразяват характеристиката на дейността му като решаващ съд вкл. и когато напълно възприеме мотивите на първата съдебна инстанция или има право по силата на чл. 272 ГПК директно да препрати към мотивите на първата инстанция? Какъв е критерият на съда когато определя дали съдебното решение е нищожно и зависи ли от противоречието му с повелителна материално-правна норма, имаща характер на основно начало на правото? Кой е меродавният критерий, определящ възможността да се извърши съдебна делба на имот- държавна собственост, за който е съставен акт за публична държавна собственост- функционално предназначение или възможността за поделяемост на имот?

При липса на предявени в делбеното производство иск или възражение по чл. 76 ЗН от страна на настоящия касатор срещу двете страни по сделката, правилно е прието, че правото му да иска прогласяване на нейната относителна недействителност се е преклудирано. Сделката спрямо него е действителна и е породила своите правни последици.

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Относно имуществените отношения между съпрузите при прекратяване на брака с развод.

Относно имуществените отношения между съпрузите при прекратяване на брака с развод.

Лична собственост или съпружеска имуществена общност са имуществата, придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс? Може ли съдът да основе своите изводи без да обсъди наведените доводи и възражения на страните и без да изложи съображения защо ги отхвърля ? Може ли един документ да бъде оспорен пред втората инстанция, когато при действието на отменения ГПК първоинстанционният съд не е дал възможност на страната да го оспори ?

Нищожна ли е съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН съдебната делба, извършена без участието на приобретателя по обявен впоследствие за окончателен предварителен договор за продажба на идеална част от имота, сключен с част от съсобствениците, ако исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана, но влязлото в сила решение, постановено въз основа на нея не е отбелязано съобразно чл. 115, ал. 1 във връзка с чл. 114, б. “б” ЗС?

Става ли съпружеска общност недвижим имот, който макар да е придобит по време на брака е заплатен със сума, съставляваща обезщетение за отчужден недвижим имот – лична собственост, което е отразено изрично в издадения констативен нот. акт?

Относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство.

Във втората фаза на съдебната делба-а именно по извършване на делбата,съдът започва извършване на процесуални действия,свързани с осъществяването на правото на делба,което се постига или чрез образуване на дялове от общите имоти и предпоставяне на всеки дял в изключителна собственост на съответен съделител,или чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получените суми в случая по чл. 348 ГПК,които различни способи се прилагат в зависимост от естеството на имотите,които се делят.След като тези имоти могат да се разпределят в отделни дялове,обекти на бъдеща изключителна собственост,съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол,като при съставянето му се основава на заключението на вещото лице - чл. 347 ГПК.

Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на тази констатация кому е възложена доказателствената тежест?

Налице ли е пречка за извършването на съдебна делба на съсобствен между държавата и физически лица недвижим имот, допуснат до делба с влязло в сила решение, в случай, че частта на държавата е публична държавна собственост?

Нищожна ли е съдебна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН при неучастие на съсобственик, в полза на който отчуждаването е отменено по реда на ЗВСНОИ по З. и др. след делбата?

Кои са предпоставките за предявяване на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и могат ли те да бъдат съединени с иск по чл. 69, ал. 1 ЗН; допустимо ли е прилагането на чл. 537, ал. 1 ГПК без да е предявен иск за собственост; необходимо ли е при предявяването на установителен иск за собственост да е налице правен интерес?

Ако възражението по чл. 76 ЗН е направено от сънаследник пред първата инстанция и въззивният съд прецени, че следва да го уважи следва ли да се произнася с отделен диспозитив в решението, а не само да изложи мотиви?

Ако възражението по чл. 76 ЗН е направено от сънаследник пред първата инстанция и въззивният съд прецени, че следва да го уважи следва ли да се произнася с отделен диспозитив в решението, а не само да изложи мотиви ?

Чия собственост е сградата, построена през време на брака въз основа на учредено право на строеж на името на единия съпруг и как се формира обемът на правата в имот – съпружеска общност, на преживелия съпруг, когато наследява заедно с деца на починалия при действието на СК от 1985 г. ?

Съпружеска общност ли е имот, придобит със средства, реализирани от дейност на ЕТ, който обслужва дейността му. Съгласно чл. 22, ал. 3 от новия СК лична собственост са вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие? Става ли лична собственост придобитото имущество по време на брака възмездно на името на единия съпруг, ако вложените средства са от продажбата на лично негово имущество?

Общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните ?

Общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните?

Относно приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК.

За да се приеме, че е спазено изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН за датиране на завещанието, следва ли датата да е инкорпорирана в съдържанието на завещателното разпореждане или е достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител извън текста, с отстояние преди и отделно от останалите реквизити на съдържанието?

Относно начина, по който следва да се манифестира спрямо останалите участници в общността намерението на съсобственика да придобие по давност идеалните им части, при което даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос се намира в противоречие със задължителните указания на ТР № 1/ 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/12 г. на ОСГК.

Относно начина, по който следва да се манифестира спрямо останалите участници в общността намерението на съсобственика да придобие по давност идеалните им части, при което даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос се намира в противоречие със задължителните указания на ТР № 1/ 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/12 г. на ОСГК.

Допустима ли е съдебна делба на съсобствен УПИ, в който има построена сграда, която принадлежи на единия от съсобствениците на земята, ако след предявяване на иска за делба самостоятелни обекти в сградата са прехвърлени от собственика на трети лица и намират ли приложение в този случай постановките на т. 1, б. ”е” от ППВС № 2/1982 г.?

Дали допуснатите до делба животни представляват съпружеска имуществена общност или са лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 2 СК?

За съдържанието на диспозитива на решението по допускане на делба.

Възможно ли е при изграждане на подобрение в имот /сграда/ без функционална самостоятелност и несъставляваща самостоятелен обект на собственост да възникне съсобственост между лицата, които са придобили по реда на пар. 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ собственост върху съседни урегулирани имоти, върху които тя попада?
Обвързван ли е съдът , който разглежда спор за собственост или за делба, решението в първата фаза на която има установително действие относно правата на съделителите, от решението , с което е отхвърлен иск за прогласяване недействителност на договор, сключен между същите страни?

Представляват ли владелчески действия и обективират ли намерение за своене отдаването под наем или под аренда и събирането на граждански плодове от съсобствения имот, продължили през целия период на десетгодишния придобивен давностен срок и съсобствениците не са се противопоставили на тези действия?

За нищожност на решението поради неучастие в делбата на съсобственик на дворното място, върху което са построени сградите.

Налице ли е правен интерес от самостоятелно предявяване на установителен иск за прогласяване нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН на делба на недвижими имоти, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с конститутивен иск за делба на същите имоти?

За задължението на съда да цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата /в случая нанасяне на имота в кадастралната карта/.

Ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК, обн. ДВ бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане и по въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение, ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице, чиито права всъщност това възражение брани?

При прогласяване на извършена делба за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, решението в частта по претенциите по сметки остава ли в сила и ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на пресъдените подобрения ?

Дали при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се вземе предвид и произходът на вложените при това парични средства?

Когато обект на делба е самостоятелен обект от сграда в режим на етажна собственост, следва ли да се допусне делба и на съответната част от дворното място и на избеното помещение, което принадлежи към самостоятелния обект на правото на собственост ?

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение?

По какви критерии се изследва съответствието между старо и ново строителство в хипотезата на чл. 66, ал. 2 ЗС, когато новото строителство е по-голямо по обем от погиналата стара постройка и дали обемът на застроената площ е достатъчен за нуждите на съпоставянето или е необходимо да се съобразят и границите на отделните самостоятелни обекти в старата и новата постройка?

При противоречие на оспореното заключение на вещото лице, назначено от въззивния съд, със заключението на изслушаната в първата инстанция експертиза и при направено искане, длъжен ли е съдът да назначи друго или повече вещи лица, а ако откаже да стори това-длъжен ли е да обоснове отказа си?

Относно допустимостта на първоинстанционното решение с оглед предмета на въззивното обжалване и пределите на служебната проверка на въззивната инстанция. Как следва да се извърши делба на две наследства на общи наследодатели,между които няма пълна идентичност на сънаследниците,като част от имотите принадлежат и към двете наследства,а един от имотите принадлежи само към едното наследство?

Съществува ли обект за делба когато имота е реституиран по ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. бл.закони и се владее в реални граници от страните по делото – наследници на общият наследодател -низходящи -син и дъщеря?

За противопоставимостта на правата , придобити по завещание, спрямо правата върху същия имот, придобити от трето лице чрез сделка , вписана преди вписване на завещанието и приложимостта на чл. 113 ЗС във вр. с чл. 112, б. и ЗС .

Допустимо ли е съдът да се произнесе по валидността на завещание, което е послужило за предходна делба и е зачетено като е констатирано противоречие между мотивите на обжалваното решение и тези в решението по гр.д. № 1868/2005г. на ВКС, IV г.о.?

За приложението на чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ/ отм./ относно момента, от който собствеността върху придаваемите места се придобива безусловно от собственика на парцела, към който е извършено придаването.

Съставлява ли промяна на обстоятелствата, при които е установен предходен начин на ползване на общ имот, това влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с което намаляването на дарението в полза на единия от съсобствениците е извършено в идеална част от общия имот, предмет на спора по чл. 32, ал. 2 ЗС, а запазената част на наследника с право на такава – другия съсобственик на имота, е възстановена като парична сума?

Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при допусната техническа грешка в официален документ,върху който се основава решението на съда досежно една от границите на имота ?

За приложението на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./

За задължението на съда да изясни действителната воля на завещателя с оглед всички обстоятелства по делото, когато завещанието е неясно относно предмета на разпореждането.

Дали експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, установява автентичността на документа?
Има ли действие съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН и чл. 90а ЗН универсално завещание, произвело действие преди реалното възстановяване на земеделски земи?

Относно необходимостта в делбата да участват всички съсобственици на общата вещ.

Необходимо ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в сградата след като с техническа експертиза е установено, че тя е реално поделяема поради съществуването на два самостоятелни жилищни обекта изпълнени на първи и втори етаж, а в приземния етаж – на самостоятелния обект гараж?

ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Относно възникването на съсобственост в хипотеза на прекратяване на отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове по параграф 8 ал. 1 ПР ЗУТ.

За приложението на чл. 76 ЗН в хипотезата, когато е извършено разпореждане с цялата идеална част на наследника, но с две последователни разпореждания и когато възражението се прави не само от сънаследник на прехвърлителя, а и от неговите преки наследници.

Добросъвестно ли е владението възоснова на прехвърлителна сделка?

Как следва да се определят квотите, когато наследяват лица, които са в различна степен на родство с общия наследодател?

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните сгради в УПИ, при установените факти за наличие на жилищна сграда с лятна кухня и гараж, изключен от съсобствеността, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията в ППВС № 2/82 год., т. 1, б. „г” и б. „д”.

Дали когато съдът установи, че ищецът е собственик не на целия имот, а само на част от него, следва да уважи иска за съответната идеална част?

Относно способът, по който следва да се извърши делбата когато от допуснатите до делба имоти могат да се образуват самостоятелни реални дялове за наследниците, по колена.

За правомощието на въззивния съд служебно да приеме различна правна квалификация на предявения иск без съответно оплакване във въззивната жалба.

Дали е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две сгради, едната от които е съсобствена, а другата е индивидуална собственост на съделител?

Към кой момент следва да се преценява качеството наследник във връзка с претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и наличието на комбинирана съсобственост, както и има ли значение обстоятелството, че последвала откриването на наследството правна сделка е с друг сънаследник, отново в контекста на приложението на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./?

Относно приложението на чл. 226, ал. 1 ГПК във втората фаза на делбеното производство,когато след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделител,на когото е признато право на дял от допуснатия до делба имот,прехвърли на трето,неучастващо в делбеното производство лице,своя дял в съсобствеността.

Как следва да процедира съдът, когато изисканите от трето лице документи, постъпят в периода след постановяване на първоинстанционното решение и преди разглеждане на делото от въззивната инстанция?

Относно правната квалификация на заявените в делбеното производство претенции по сметки за извършени в съсобствения имот подобрения. Относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност по заявените в делбеното производство претенции по сметки с оглед тяхното основание.

Следва ли в делбата да участвуват приобретателите на имота по прогласената за недействителна сделка, до размера на прехвърлените им права?

Относно делбата на имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] по въпроса за конститутивното действие на решението на Общинската служба по земеделие /Поземлена комисия/, по силата на което правото на собственост преминава в патримониума на лицата, посочени в решението.

Относно делбата на имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] по въпроса за конститутивното действие на решението на Общинската служба по земеделие /Поземлена комисия/, по силата на което правото на собственост преминава в патримониума на лицата, посочени в решението.

Относно частта, с която е допусната делба на жилището от дясно на стълбището, по въпроса за приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС. К. М. П. К. и В. И. К. искат решението в тази част да бъде отменено като неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Относно възникване на съсобствеността на сградата при „групов строеж”, ако сградата е построена в достатъчно индивидуализиращ я груб вид и същата и отделните обекти, построени преди брака, съпругът неучастващ в съсобствеността на дворното място, който не е участвал в строителството в груб вид,дали става съсобственик и може ли да участва в доброволната делба чрез договора по чл.192,ал.4 ЗТСУ /отм./.

Относно съпоставката на разпоредбите на чл. 342 и чл. 133 ГПК и правомощията на въззивния съд при проверка на релевирани процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, свързани с изготвяне на доклада по делото и неговото съдържание, с разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по направено от ответницата възражение и отказа за събиране на доказателства с оглед преклузията на чл. 133 ГПК.

Договорът, сключен в друга държава между съпрузи, български гражданин и гражданка на друга държава, свързан с имуществените им отношения обвързва ли българския съд ?

Относно съдебната спогодба в делбеното производство има не само силата на договор, но и силата на съдебно решение, поради което за същата са приложими правилата на ГПК-чл.288 ал.7, относно обезсилване поради неизпълнение на задължението за заплащане на определеното парично уравнение.

Дали е допустимо съставеният протокол да не дава отговор каква е стойността на дяловете и какви суми се дължат за уравнението им, както е в конкретния случай?

Кои са изискуемите предпоставки, при наличието на които е приложима фикцията „новооткрито наследство“ по чл. 91а ЗН и по специално следва ли отказът от наследство да е направен след одържавяването и преди възстановяването на имотите?
Към кой момент – момента на смъртта или момента на възстановяване на собствеността – следва да се преценява дали наследникът е извършил действия по приемане на наследството, предхождащи вписването на отказа от наследство, при положение, че имотите имат характер на земеделски земи и реституирането им е извършено преди вписания отказ от наследство?

За допускане на делба в хипотезата на чл. 345 ГПК когато имотът не е съсобствен с трето лице, а с един от сънаследниците, макар и в условията на съпружеска имуществена общност.

Въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба, с която е сезиран и върху предмета на първоинстанционното решение, т.е. той може да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба, съответно не може да разглежда доводи по искания, които не са разгледани от първата инстанция. Въззивният съд разглежда служебно валидността на решението, допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен и дължи произнасяне само по наведените в жалбата доводи – чл. 269 ГПК. Когато в производство по допускане на съдебна делба пред втората инстанция са конституирани нови съделители съдът следва да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата.

Следва ли при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите, предмет на делбата да образуват еднородни реални дялове за всеки съделител?

Относно изискванията за извършване на делба.

По приложението на чл. 49, ал. 2 ЗН относно приемане на наследството и представлява ли такова приемане ползване на обикновената покъщина на наследодателката от съделителката А. Е., съответно изплащането на вноска от Е. по отпуснат на наследодателката Л. Т. заем.

Приложението на чл. 283 ГПК/отм./ и по-точно как следва да се допуснат до делба недвижими имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица?

Относно правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства.

Относно отхвърлянето на иск за делба, поради отсъствие на съсобственост между страните върху недвижимия имот.

Относно приложението на разпоредбите на чл. 26 ЗЗД и чл. 76 ЗЗД . Следва ли да участва в делбата като главна страна наследникът-продавач на идеална част от наследствен недвижим имот при направено искане за провъзгласяване на относителна недействителност на нотариален акт?

Относно наличието на една от предпоставките за възстановяване на собствеността – имотът да съществува до размерите, в които е бил отчужден и настъпването на реституционния ефект по ЗВСВОНИ.

Кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 30 ЗН?

Относно действителността на договор за продажба на земя, когато купувач по него е български гражданин, който е в граждански брак с чужденец, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Как следва да процедира въззивния съд в случаите, когато условието, при което е предявен евентуално съединеният иск, се е сбъднало пред него.

Може ли по време на брака единият от съпрузите да владее недвижим имот на свое основание с намерение да го придобие само за себе си даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановките на т.2 от ППВС № 8/ 80 г., в което е прието, че когато един от съпрузите е завладял сънаследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението спрямо сънаследниците си, щом придобивната давност изтече през време на брака, имуществена общност става частта, която е извън дела му от наследството на наследодателя? Когато един имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, целият имот или само принадлежащата на починалия съпруг идеална част следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана и в решение № 413 от 15.06.2004 г. по гр.д. № 5/2004 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава касатора, която последователно приема, че в този случай в наследствената маса се включва само притежаваната от наследодателя ½ ид. част?

Относно доказателствената сила на констативния нотариален акт по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, съставен след като правото на собственост е установено с надлежни писмени доказателства пред нотариуса.

За приложимост на ППВС № 2/1982 г., т.1, б.“д“ при действието на чл. 183, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 5 ЗУТ.

Относно предпоставките за уважаване на иска с пр. осн. чл. 31, ал. 2 ЗС.

Относно съвместния принос на двамата съпузи в противоречие с ППВС № 5/1972 год.

Приложими ли са изискванията за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и към съсобствена идеална част и чия е тежестта за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС?

Дали с оглед разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК е валидно решение, в диспозитива на което не са посочени имената на лицата между които се допуска делба и каква е частта на всеки съсобственик?

Дали в делбеното производство съдът е длъжен да зачете представени от ищеца доказателства по чл. 278 ГПК /отм./ за собствеността върху делбения имот, когато съделителите не оспорват наследствения характер на този имот?

Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна уговорка? Нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа на лице извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено мястото и часа на извършване на нотариалното действие, съответно мястото и часа на нотариалното действие задължителни реквизити ли са на нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ?

Относно приложението на чл. 76 ЗН.

Допустима ли е съдебна делба на недвижим имот, в който има изградена сграда в режим на етажна собственост, когато дял в съсобствеността върху терена има и лице, което не е собственик на обект в етажната собственост?

Обжалваното решение в тази му част е процесуално недопустимо, тъй като допуснатата до делба жилищна сграда с площ от 32 кв.м. не е била предмет на иска за делба (с исковата молба е поискана делба само на построените в ПИ № 92 гараж и две стопански постройки), нито е включена в делбената маса впоследствие по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./, с оглед на което въззивният съд се е произнесъл свръх петитум.

Може ли за един от допуснатите до делба земеделски имоти на значителна стойност в резултат на подобрения, извършени в него да се постановява изнасяне на публична продан, а другите да се разпределят по чл. 292 ГПК /отм/, поради противоречи с решение № 90/27.02.2003г. по гр.д.№ 522/2002г I гр.о., с което е прието, че не може да се изнася на публична продан имот, когато броя на допуснатите до делба имоти е равен, или по-голям от броя на съделителите и решение № 212 от 08.05.1996г. по гр.д.№ 85/1996г., с което се приема, че извършването на подобрения от някой от съделителите може да се приеме като основание за разпределение?

Може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползуващото се от универсално завещание лице,което няма качеството наследник по закон,ако наследството не е прието по опис,както и по въпроса за значението на приемането на наследството по опис,когато е извършено след срока по чл. 61 ЗН, но е вписано в специалната книга на съда?

Допустима ли е съдебна делба на акции?

Дали е допустима съдебна делба на акции?

Относно необходимостта от провеждане на разграничение между етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и собственици на земята-от една страна, и етажна собственост, при която етажните собственици не са собственици на земята, а притежават само право на строеж – от друга страна.

Относно преюдициалността на решаването на спора по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД между две от съделителките, който има за предмет идеални части от делбения имот, за обявяване на предварителния договор за окончателен.

Относно възможността да се придобие на основание придобивна давност собствеността част от общ недвижим имот , получен в съсобственост по силата на алеаторен договор при поето задължение към един от прехвърлителите за подслон и пожизнени грижи за издръжка, за времето , когато договорът е изпълняван от всички приобретатели, обусловен от липсата на съдебна практика по аналогичен казус, когато съсобствеността между съделителите е придобита на основание договор с продължително действие.

Следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си?

Следва ли въззивният съд преди постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и доводи от страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция? За конкуренцията между доказателствата ангажирани по спора, приетите от съда експертизи и тяхното обсъждане, заедно и поотделно, при постановяване на съдебното решение ?

Дали е валидна доброволна делба, с която се променят съществуващите квоти на съсобственост за част от имота, която остава неподелена?

Смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на процеса, съгласно чл. 120 ГПК/ отм./, съотв. чл. 227 ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. В случая жалбоподателят М. С. е починал по време на висящността на делото пред въззивната инстанция, но неговите наследници не са били конституирани като страни и производството е продължило без тяхно участие. Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на правоприемниците, поради което е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е било висящо. Процесуална правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на процесуална правосрособност е процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора.

Относно поделяемостта на допуснатите до делба обекти по см. на чл. 201 ЗУТ и понятието за „обект” по см. на § 5 т.39 от ДР на ЗУТ и изборът на законосъобразния способ за извършване на делбата съпоставен с изискванията на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, касаещи индивидуализацията на обектите на правото на собственост с идентификационни номера , получавани съгласно уредена по този закон процедура, поставят нови проблеми, свързани с правилното разрешаване въпросите за делимостта на сграда, етаж или жилище и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост, с оглед възможността да се пристъпи към извършване на делбата чрез способ, при който всеки съделител да има възможност да получи реален дял , налагат преосмисляне на поставения проблем при установената съдебна практика по приложимостта на 39 ЗС и чл. 203 ЗУТ.

Относно разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт за собственост.

За възможността да бъде уважен изцяло иска по чл. 21 ал.1 СК / отм./ в хипотезите, когато страни по договора за придобИ.е на процесния недвижим имот са двамата бивши съпрузи, залегнала като основен мотив с обжалваното решение, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата , установена в смисъл , че искът за пълна трансформация не може да бъде уважен изцяло когато страни по договора -придобивно основание са двамата съпрузи, освен ако не е съединен с иск за разкриване на симулация?

Относно материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи първата фаза по допускане на делбата и свързани с легитимацията на страните по искане за делба, доказателствените средства при обособяване на жилища и други помещения.

Относно определяне квотите на съделителите когато не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяване и по-конкретно дали техните запазени части уголемяват дяловете на останалите.

Обвързва ли административното решение, с което е признато правото на възстановяване със съсобственост върху пететажната сграда при определените права съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, държавата относно размера на възстановените права от сградата? Относно начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти, ако предмет на делбата, респективно оспорване наличието на съсобственост, са част от самостоятелните обекти, предмет на правото на собственост.

Относно придобиване на недвижим имот по давност към минал момент и възможността да бъде изследван придобивният момент служебно, без да има изрично позоваване на това, за придобиването по давност на правото на собственост от съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и за наследяването от снаха- преживяла съпруга на син, починал преди баща си, по отношение на наследство, останало от бащата, е налице произнасяне в разрез с константната, трайно установена практика на съдилищата по приложение на разпоредбите на ЗЗД касаещи давностните срокове и служебното приложение на придобивната давност, както и по въпросите за наследяване на преживялата съпруга на имущество на бащата на покоен съпруг, когато последният е преживял сина си, обективирана с Решение Nо 996 от 04.01.1995 година по гр.д. Nо 878/1994 година ВС-I отд., Решение Nо 319 от 06.06.1995 година по гр.д. Nо 244/ 1995 година на ВС-I отд.

Произнасянето на втората инстанция върху част от решението, която не е била обжалвана, е недопустимо и постановеното такова въззивно решение подлежи на обезсилване.

Следва ли делбените имоти да отговарят на изискванията за жилищни имоти и към момента на постановяването на решението по извършването на делбата, с оглед изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ и чл. 40 ЗУТ, въпреки наличието на решение по допускането на делбата, с което характера на имотите е определен като жилищен ?

Относно началният момент от който започва да тече погасителна давност за подобрения в съсобственият им имот.

Допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм./ или чрез теглене на жребие по колена, ако за наследниците от всяко коляно /а не за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатия до делба имот и може ли да се извърши делба чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм./ на имот, който може да бъде разделен на толкова дяла, колкото е броя на съделителите?

Следва ли делбеното производство да продължи във фазата по извършване на делбата,ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, пораждащи промяна в правото на собственост,които сочат,че това право не принадлежи на съделителите,а на трети лица,неучаствуващи в делбеното производство?

Относно изнасянето на делбения имот на публична продан.

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно задължението на въззивния съд, действащ като инстанция по съществото на спора по правилата на ГПК /1952г./ да изложи самостоятелни правни изводи относно предмета на самия спор и релевантните възражения на страните.

Следва ли по иска за делба на сграда да се зачете силата на пресъдено нещо на решение между същите страни, с което е разрешен спор за собственост на дворното място, в което е построена и длъжен ли е съдът да изследва предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, когато тя е отнета неправомерно?

Относно критериите, определящи преустройството като незначително по смисъла на разпоредбата на чл. 203 ЗУТ. Според нея съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Цитираната разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 З. / отм./ и чл. 39, ал.2 ЗС, по приложението на които има създадена трайна съдебна практика.

Относно легитимацията на страните като съсобственици, след като не е съобразено обстоятелството, че с изключване на имота от регулация по силата на 216-то ПМС, той е придобил статут на земеделски имот и като такъв е бил заварен от новия регулационен план, приет през 1993 год.

Относно оспорване валидността на придобивното основание в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Относно прилагането на придобивната давност от гледна точка на правната възможност за упражняване на субективни права от приобретателя в случаите на прехвърляне на спорното право при висящ процес, и последиците от реализирането му.

Относно приложение разпоредбата чл.214 ГПК /2007г./ и допустимост на изменението на иска във въззивното производство с въвеждане на нови фактически твърдения по уредените с ГПК/2007г./ правила.

Относно приложимостта на чл.23 ЗЖСК и на ЗН за преминаване на членственото правоотношение върху наследниците на член-кооператор, в случаите когато неговото членствено правоотношение в ЖСК е възникнало по право като относим за наличието или липса на съсобственост между страните по делото с оглед конкретните фактически обстоятелства и във връзка с разясненията, дадени в ППВС №3/1983г.

Относно приложението на чл. 69 ЗН и чл. 292 ГПК /отм./

Дължи ли се ново писмено поискване от съсобственика при промяна на квотата му в съсобствеността?

Съставлява ли вписването на исковата молба , съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗС изискване за редовността ѝ, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК /чл. 100, ал. 2 ГПК /отм.//?

Относно възстановяване на отчуждената по ЗОЕГПНС идеална част от бившия имот и определянето на съсобствеността върху сега обособения такъв, в контекста на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ относно обекта на реституцията, с оглед направения от въззивния съд извод, че в съсобствеността освен наследниците на бившия собственик участвува и държавата, респ. общината.

Относно задължителното другарство в делбеното производство и процедирането за конституиране на всички съсобственици в него.

Решението по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ легитимира ли лицето ,в чиято полза е уважен иска като собственик на земеделски земи , възстановени в решение на ПК/ОСЗГ в полза на ответниците и може ли да бъде уважен иска по чл. 75 ал. 2 ЗН и се прогласи нищожност на делбата , когато ищецът , неучаствал в делбата, не е доказал правата си в ликвидираната чрез делба съсобственост, е мотивирана от констатираното от съда противоречие с практика на ВКС ?

Има ли качеството длъжник в изпълнителното производство съпругът на лицето,срещу което е насочено изпълнение по издаден на извънсъдебно основание изпълнителен лист за задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството в производството по чл. 288 ГПК /отм./?

Следва ли въззивния съд да прояви активност, с оглед задълженията си по чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК, като не е събрал сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства?

За придобивната давност на основание чл. 79 ЗС в първата фаза на делбата.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

Относно противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за начина на извършване на делбата на земеделски имоти.

Може ли да се придобива по давност обект на правото на собственост, построен от ЖСК от членовете й и от трети лица?

Дали може да се придобие по давност ид.ч. на съсобственик в имота, без да бъде манифестирана промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик-владелец като относим и към приложението на чл. 69 ЗС във връзка с установената презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго?

Относно действието на споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ по отношение на осъществили се преди сключването му факти и възможността подписалите споразумението лица да доказват в делбеното или в друго исково производство,че отношенията са различни от тези,които прогласява одобреното от съда споразумение.

Наличие или липса на идентитет между материалното и процесуалното правоприемство в хипотезата, когато наследникът от четвърти ред наследници по закон при прилагане на чл.8, ал.4 ЗН, е починал по време на делбения процес и е заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от своите наследници по закон?

Може ли в производството по чл. 108 ЗС, по аналогия с делбеното производство, да се обособяват нови обекти на собственост и по отношение на тях да се прилага правна защита ?

Относно възможността да се завладее част от определена вещ в процеса на нейното създаване и да се придобие чрез владение с начален момент изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от терена и останалите обекти в сградата и по касационната жалба на М. А. К. и К. В. К. Относно възможността владение, започнато от двама съпрузи, да продължи и след прекратяването на брака, ако и двамата упражняват фактическа власт върху имота и да доведе до съвместно придобиване на собствеността по давност.

Как следва да се извърши делбата, когато броят на реалните дялове, които могат да се образуват от допуснатите до делба имоти, съответствува на броя на сънаследниците, групирани по колена?

За обхвата и точното приложение на чл. 72 ЗН предвид постановките на ТР № 1 по гр.д. № 1/1997 г. на ОСГК ВКС и т.2 на ТР № 72 от 09.04.1986 г. по гр.д. № 36/1985 г. ОСГК на Върховния съд.

Може ли съдът служебно, без да е сезиран с иск за личен дял по чл. 21 ал. 2 от Семейния кодекс, да признае такъв дял въз основа събраните по делото доказателства? (по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК)
Може ли да се признае по-голям дял на бивш съпруг, без той да е участвал в производството пред първата инстанция? (по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК)
След разваляне на алеаторен договор, частта, за която се разваля договорът, става ли пак семейна имуществена общност, след като касаторът я е получил след прекратяване на брака и при положение, че той не е бил гледан? (по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК)

Относно предпоставките за придобиване по давност на правата на останалите сънаследници.

Административният акт за одобряване на кадастралния план, отразява ли се на правото на собственост на заснетите с този план имоти и има ли правно значение при предявения спор за собственост, по който всяка от страните твърди, че й е възстановено правото на собственост върху различен земеделски имот в старите му реални граници?

За приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС по някои въпроси на съдебната делба.

Относно приложението на пар. 9 ПЗР ЗВСГЗГФ и чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ и реда за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, която след кооперирането й е включена в държавния горски фонд.

Жалбоподателката /сега молител/ е била призована за заседанието, в което е даден ход на устните състезания в по-кратък от предписания от закона едноседмичен срок. В резултат на това нарушение страната е била лишена от възможността да участва в делото. Едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК е гаранция, че страната ще има реална възможност да организира защитата си и неспазването му съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, освен ако страната се е явила лично или чрез процесуален представител и е заявила, че не желае да се възползва от правото си, предвидено в чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК.

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК, т. 4 и т. 6.

Относно приложението на чл. 19, ал. 3 СК в противоречие с практиката на ВКС в цитираните и приложени решения, както и че разглеждането на този въпрос от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Допустима ли е съдебна делба на помещения изградени в отклонение от одобрен архитектурен проект?

Относно противоречиво разрешаване от съда с оглед на разясненията , дадени със задължителната съдебна практика по ПП 5-72 на ВС е този за “документът, съставляващ “прехвърлително” основание за придобиване правото на собственост на лек автомобил” който е от значение за доказване правопораждащият съсобствеността / при режим на бездялова съпружеска имуществена общност/ факт и реализиране на потестативно право на съдебна делба на съсобствениците.

Относно въпросите за неподлагането на преценка на хронологичното записване в нотариалния регистър на нотариалните актове, обективиращи дарението и продажбата между ответниците, на правното значение на вписването, както и на неприемането на декларация като доказателство.

Дали публичната продан е способ за събиране на парични вземания и могат ли третите за делбеното производство лица да се защитят с иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ когато изпълнението е насочено върху имущество, което не принадлежи на съделителите?

Относно допустимостта на съдебна делба на съсобствен при равни права незастроен УПИ, в който могат да се построят две жилищни сгради.

Как се преценява дали дадени помещения съставляват самостоятелно жилище?

За обявяване за изгубила сила на т. 15 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1964 г.

1. Абсолютна или относителна е недействителността по чл. 76 ЗН и може ли на нея да се позоват не само в делбеното, но и в други производства, както и трети лица, а не само сънаследниците под формата на правоизключващо възражение.
2. Легитимирани ли са да се позовават на чл. 76 ЗН съделителите по висящ делбен процес, които са прехвърлили собствената си наследствена идеална част на лице, непритежаващо права в наследството.
3. Завещание на селскостопански имоти, извършено след тяхното включване в ТКЗС или други образования въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, има ли действие за тези имоти, ако наследството на завещателя е било открито преди обявяване противоконституциоността на разпоредбата на чл. 90а ЗН относно тези завещания - ДВ, бр. 21/1996 г.
4. Допустима ли е конкуренция между бившите съпрузи на неподеляемо жилище, съпружеска имуществена общност, когато на всеки от тях е възложено упражняването на родителски права върху родените от брака непълнолетни деца - чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
5. Към кой момент се преценява напълнолетието на роданите от брака деца при делба на неподеляемо жилище между бившите съпрузи като предпоставка за възлагането му към предявяването му - към предявяване на искането или към постановяването на имота в дял.
6. Допустимо ли е приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, когато родените от брака деца са пълнолетни, но на единия съпруг е възложено настойничество или попечителство върху тях под пълно или ограничено запрещение.
7. При какви нови условия се извършва възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и по какъв ред при конкуренция за възлагането му се определя приоритета на предложилия най-висока цена между конкуриращите се съделители. В какво съотношение се намира възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ с това по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
8. Намира ли приложение чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ - например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и приобретател по такава сделка.
9. Към кой момент се прави преценката за наличие на предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, когато неподеляемият делбен имот е предмет на две или повече наследства, открити в различно време.
10. При обезсилване по право на възлагането на неподеляем жилищен имот при неплащане в срок на уравнението може ли да се прави възражения за извинителни причини за неспазване на срока и може ли съдът, преди изнасяне на имота на публична продан въз основа на възражение, подкрепено от доказателства, да направи преценка, че срокът за плащане е спазен и възлагането не е обезспечено.
11. Необходим ли е изричен диспозитив в решението, с което да се констатира обезсилването на възлагането на неподеляемото жилище и този диспозитив как следва да се постанови - в самостоятелно решение или заедно с решението по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
12. Кога следва да бъде направена новата възлагателна претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, за да се приеме, че е спазен срока за своевременното й предявяване - по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ или след обезсилване на възлагането по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, както и по каква оценка ще се извърши изкупуването на имота - определената при първоначалното възлагане или по тази след обезсилването му.
13. Ако след заплащане на уравнението възложеният имот е прехвърлен на трето лице, отмяната на решението за неговото възлагане по чл. 231 ГПК /отм./ може ли да се отрази на правото на собственост на приобретателя по сделката и при какви условия.

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

Материалноправното възражение за прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения при наличието на предпоставките за това, изисквани от закона - да са определени по размер и да са изискуеми. В този случай съгласно чл. 103 и сл. ЗЗД погасяването настъпва към момента, когато те са станали ликвидни и изискуеми. Процесуалното възражение за прихващане обаче няма ретроактивното действие по чл. 104 ЗЗД - то погасява двете насрещни задължения занапред от влизане в сила на решението.

Общите правила на чл. 87 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД не намират приложение в производството по обезсилване на решението по възлагане по чл. 288, ал. 8 ГПК /отм./.

1. Допустимо ли е отсрочването със значение на първо заседание по смисъла на чл. 286 и 288, ал. 5 ГПК /отм./, следващото на проведеното редовно заседание след влизане в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, ако на това редовно проведено заседание съдът е дал такава възможност изрично.
2. Следва ли да се счита за първо по смисъла на чл. 286 ГПК /отм./ и 288, ал. 5 ГПК /отм./ заседанието след решението, с което са разрешени всички въпроси, посочени в чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, или е достатъчно за настъпването на преклузивния срок по тези текстове решението да е влязло в сила само в частта, с която е допусната съдебната делба.

Какъв е вида недействителност, която чл. 76 ЗН има предвид; налице ли е недействителност по смисъла на чл. 76 ЗН, когато актът на разпореждане се отнася до предмет в неговата корпорална цялост или и в случаите на разпореждане с идеална част изчерпваща или не правата на сънаследника, който я е отчуждил; дали чл. 76 ЗН намира приложение за вещите, които са били съпружеска имуществена общност; както и кое лице е легитимирано да участвува в делбата при извършено прехвърляне на сънаследствената вещ - прехвърлителят или приобретателят?

По някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждански дела.

1. Обща част ли е таванското помещение в сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици?
2. Има ли различие в правния режим между подпокривното пространство, което не може да се ползва за каквито и да е цели, освен за изолация между етажа и покрива и за излизане на покрива за извършването на ремонта му, и таванското щение, което има такава височина между пода и покрива му, че може да се използва за живеене, за ателие или склад?
3. Таванското помещение, което има такава височина между пода и покрива му, че може да се използва за живеене, за ателие или склад е или обща част и може ли да се прехвърля собствеността му, да се дели и да бъде завладяно и придобито по давност?
4. Има ли правно значение дали таванското помещение преустроено в жилище, ателие или склад по одобрен архитектурен план, или е от значение само единодушното решение на всички собственици за изменяване на предназначението му и за отдаване на друго предназначение на същото. Ако има единодушно решение на всички собственици на едно таванско помещение за промяна на предназначението му, в кои случаи ще е необходимо да се одобри съответен архитектурен план?

По някои въпроси на съдебната делба.

По някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.

За обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 СК 1968 /отм./ и чл. 14 СК 1968 /отм./

При делба на съсобствени жилищни сгради следва ли или не разделянето им на етажи или части от етажи да бъде съобразено с пар. 155 ППЗПИНМ (ДВ, бр. 51/50 г.) и посочените текстове от строителните правила и норми?

Допустима ли е съдебна делба на вещно право на строеж в случаите, когато постройката не е извършена?

1. Когато предмет на делбата е неподеляемо жилище, възможно ли е ликвидирането на съсобствеността въз основа на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ да стане чрез спогодба или това трябва да стане само чрез решение на съда?
2. При положение, че се даде положителен отговор на поставения въпрос, ако съделителят, който получава неподеляемото жилище, не заплати в сроковете определената парична сума на другия съделител, съставляваща стойността на неговия дял, ще намери ли приложение чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./, т. е. допустимо ли е обезсилването на спогодбата по искане на заинтересованата страна?

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.

1. Погасява ли се по давност вземането на наследника, произхождащо от доходи, които друг наследник е събрал от наследственото имущество?
2. Ако трето лице, което не е наследник, участва в делбата наред с наследниците, то какъв е правният ефект от делбата - дали тя е действителна по отношение на наследниците и унищожаема спрямо третото лице, или е унищожаема за всички участници, или най-сетне е унищожаема изцяло?