не обективира общо основание за допускане на касационното обжалване. На първо място, въпросът предполага въззивният съд да е мотивирал правилността на отказа да се разпореди вписване с констатация за несъответствие в описанието на отдадения под наем обект, каквато би могла да се направи при съпоставяне на описанието в договора с данни или изисквания, обективирани извън договора. Въпросът не сочи кой е този друг източник на данни или изисквания, в който смисъл питането е неясно, тъй като е логически незавършено. По-същественото е, че произнасянето на въззивния съд не почива на констатация за несъответствие в описанието на отдадения под наем обект. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че направеното в договора описание на имота не е достатъчно за индивидуализацията му, което, предвид указанията по т. 6 ТР №7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ВКС, ОСГТК, обосновава отказ да бъде вписан договора за наем. Доколкото питането на касатора не е относимо към критериите за индивидуализация на недвижимите имоти, същото няма обуславящо значение за изхода на спора. По тази причина същото не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед което е безпредметно да се изследва дали е налице противоречие с практиката, релевирана от касатора (Определение №76 от 10.04.2019 г. по ч. гр. д.№642/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., Определение №55/22.03.2019 г. по ч. гр. д.№4369/2018 г. на ВКС, І г. о. и Решение №292/22.12.2015 г. по гр. д.№1159/2015 г. на ВКС, ІV г. о.).