не е обуславящ за изхода на спора, защото съдът не е отрекъл възможността на жалбоподателя да иска заличаване на вписаната възбрана, а е потвърдил отказа на съдията по вписванията да я заличи по други съображения, които са в съответствие с цитираното тълкувателно решение №1/2015 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 3 на същото вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Такива са например: разпоредбата на чл. 31 ПВ, уреждаща заличаване на вписването на възбрана по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал. 2/; освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебния изпълнител, който е поискал налагането й /чл. 494, ал. 2 ГПК/; влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане /чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК/; отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на поризводството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна /чл. 402 ГПК/. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан, като му осигуряват по-ранна противопоставимост на придобитото от него на публичната продан право на собственост, така и на всяко лице, имащо качеството на кредитор на длъжника, чийто имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. В случая данните са за наличие на неудовлетворено вземане на „Банка ДСК” ЕАД по изпълнителното дело на ЧСИ Д. Н., по което е вписана възбрана върху процесните гаражи като принадлежащи на дружеството, длъжник на банката, предхождаща публичната продан, въз основа на която жалбоподателят е придобил имотите. С оглед данните по делото, както и деривативния характер на публичната продан като придобивен способ, вписаната възбрана, чието заличаване се иска от настоящия жалбоподател брани не само правата на банката, но и неговите права.