е прието, че една от последиците на възбраната е непротивопоставимост спрямо взискателя на последващо прехвърляне на възбранения имот – чл. 347, б. а ГПК /отм./, сега чл. 453, ал. 1 ГПК. В рамките на исковия процес взискателят може да възрази, че такова прехвърляне му е непротивопоставимо и да иска изнасяне на имота на публична продан. (Точно това е приел и въззивният съд.) В решението на ВКС е прието още, че разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК брани единствено правото на кредитора, вписал възбрана върху недвижим имот, да иска изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното си вземане. (Точно това е приел и въззивният съд.). Извън изпълнителния процес обаче кредиторът е длъжен да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия за владение и ползване на вещта. По-специално – кредиторът няма никакво основание да владее и ползва възбранената вещ – арг. чл. 486, ал. 1 ГПК, доколкото тя се оставя във владение на длъжника, респ. на новия приобретател. (В. съд не е обсъждал последната хипотеза, в която взискателят владее възбранения имот без да му е възложен и брани фактическата си власт с позоваване на наложената възбрана и на разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК).