е свързан с предметния обхват на разрешението, дадено в т. 6 на ТР №7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №7/2012 г., ОСГТК. Действително, в тълкувателното решение ВКС е разсъждавал за това какви са пределите на проверката, която съдията по вписванията прави при искане за вписване на определен акт, но същото се приема и за проверката, която се прави във връзка с искане за заличаване на предходно вписване. И при искането за заличаване съдията по вписванията извършва ограничена по обхват проверка – дали е налице предходно вписване на даден акт и дали са налице предвидените в нормативните актове материалноправни предпоставки за заличаването. Конкретно при искане за заличаване на ипотека съдията по вписванията проверява дали тази ипотека е била вписана и дали са налице условията за заличаването й, предвидени в чл. 179, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 22 ПВ и чл. 19, ал. 2 ПВ, разгледани подробно от въззивния съд в обжалваното определение. Това определение е в пълно съответствие с идеята, заложена в т. 6 на ТР №7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №7/2012 г., ОСГТК, поради което по първия въпрос не може да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, след като има дадено ВКС тълкуване, което може да бъде отнесено и към него.