Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В съответствие с тези постановки, решаващият състав е преценил, че молбата за вписване на законна ипотека трябва да съдържа данните, предвидени в чл. 16 ПВ чрез препращане към чл. 167, ал. 2 ЗЗД, един от които е падежът на обезпеченото вземане. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния касатор на разпоредбата на чл. 6 ПВ и по-конкретно на липсата на изискване в нея подлежащият на вписване акт да съдържа падеж на вземането. С оглед систематичното й място в раздел ІІ „Вписване на актове относно недвижими имоти“, следва да се счете, че тази разпоредба касае съдържанието на подлежащите на вписване актове по чл. 4 ПВ, но не и молбите за вписване на законна ипотека, чието съдържание е предмет на изрична регламентация в чл. 16 ПВ във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД.