1/ При кои случаи следва да се постанови изричен съдебен акт на съда, постановяващ заличаване на вписването, по смисъла на чл. 13 ПВ? и 2/ В случаите, когато вписаната искова молба е обезпечавала правата на кредитор по заведен П. иск и същият е уважен с отбелязване на съдебното решение, а ответникът е изплатил дълга към ищеца, следва ли вписаната искова молба да бъде заличена с акт на съда по смисъла на чл. 13 ПВ, за да се даде гласност, че защитно-охранителната функция на вписаната искова молба е отпаднала, доколкото съдията по вписванията няма право на преценка налице ли са предпоставките за заличаване вписването й? Всеки от въпросите се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като жалбоподателите се позовават на неяснота на разпоредбата на чл. 13 ПВ, в тази й част – заличаване на вписването по чл. 12 вр. с чл. 11 ПВ, чрез отбелязване „съдебния акт, с който се постановява заличаването„, наред с формирана задължителна съдебна практика, според която защитното действие на исковата молба отпада с влизане в сила на съдебния акт, независимо дали самото вписване е заличено по реда на чл. 13 ПВ – опр.№398/04.12.2014 год. по ч. г. д.№5266/2014 год. на ІІ г. о. на ВКС. Наред с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа и основание по т. 2 на разпоредбата, поради противоречие на въззивното определение с казуална съдебна практика – опр.№3429/10.07.2015 год. по гр. д.№1772/2015 год. на Пловдивски окръжен съд.