Придобивен способ

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно предпоставките на придобивната давност (чл. 68 и чл. 69 ЗС). (По установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане за установено, че ищецът е собственик на апартамент по силата на десетгодишно давностно владение)

Установяването на законен източник на средства за придобиване на имущество от проверявано физическо лице в определена година предпоставя ли само по себе си наличие на законни средства за придобиване на имущество от контролирано от него търговско дружество при липса на данни за финансиране на последното със средства със законен произход? (По искове на КПКОНПИ (тогава с наименование Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност) против В. Х. Д. – лично и като едноличен търговец с фирма „СОЛО КОМЕРС – Веселин Данов“, „Данов – комерс“ ООД, Х. В. Д. и В. С. Д. по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ - за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност)

Чрез какъв иск за собственост по чл. 239, ал. 2 ДОПК може да се защити трето лице, притежаващо права върху имота, предмет на изпълнение по ДОПК и предвижда ли тази норма установяване правато на собственост към минал момент? (По искове на физическо лице да се признае за установено по отношение на ТД на НАП, че наложените възбрани са недействителни по отношение 1/2 идеална част от апартамент, предмет на изпълнението по изпълнително дело на ТД на НАП)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По направено възражение и оспорване в производството по чл. 135 ЗЗД, че съпругът - длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка и че този имот, придобит по време на брака от съпруга-недлъжник в качеството му на ЕТ в резултат и за търговската му дейност, не представлява СИО, длъжен ли е съдът да изследва собствеността на имота /момент и начин на придобиване/ и дали длъжникът се разпорежда или не се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка? (По иск с осн. чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на „Монро” ЕООД и по отношение на физическо лице, извършеното дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че дворно място, поставено при делба по време на брака в дял на единия съпруг при дължимо парично уравнение дела на друг съделител, което не е заплатено, като след делбата е погасено чрез опрощаване, е станало лична собственост на съпруга-съделител. (По иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм./ за признаване на правото на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда на основание пълна трансформация на лично имущество и насрещен иск за собственост на основание наследствено правоприемство и приращение)

Относно приложението на чл. 8, ал. 1 ПВ и чл. 8, ал. 3 ПВ и по-конкретно кои лица са легитимирани да поискат вписване на саморъчно завещание и допустимо ли е вписване на препис-извлечение от саморъчно завещание, когато в завещателния акт за обективирани завети в полза на различни бенефициенти? (По жалба на нотариус , против определение на съдията по вписванията при Софийски районен съд за вписване на препис-извлечение от саморъчно завещание)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какво е по вид съединяването на исковете с един и същи петитум на различни основания и допустимо ли е алтернативно им съединяване? В частност алтернативно ли е съединяването на искове по чл. 108 от ЗС, предявени съответно на основание придобиване на претендираното право на собственост въз основа на сделка и на основание добросъвестно и недобросъвестно владение и съдът ако уважи иска на едно от основанията - сделка, дължи ли произнасяне по другите основания за придобиване на правото на собственост? (По иск на „Ефнак” ЕООД срещу физически лица с правно основание чл. 108 ЗС относно два земеделски имота, като спорът е възникнал по повод твърдението на ищеца, че само той е собственик на имотите, предмет на иска, които са били обект на нищожна на съдебната делба, като ищецът сочи и алтернативни основания - придобивна давност при добросъвестно владение или при недобросъвестно владение)

Може ли пред въззивния съд да се допуснат доказателства, при непълен и неточен доклад, изготвен от първоинстанционния съд? (По иск на физическо лице срещу Столична община с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда, както и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 183 ЗЗД за признаване за установено на право на собственост на ищцата върху описания имот по силата на покупко-продажба)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За нередовност на исковата молба, в която липсва посочване от ищците на точния обем права в пространствено отношение, които те искат да им бъдат признати, и произтичащата от ТР № 8/2016 г. по т.д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС необходимост с исковата молба да се отразят точно границите на имота на ищците, които иска да бъдат установени и които се твърди да са били погрешно нанесени в кадастралната карта в границите на два съседни имота.
(По иск срещу Община Пловдив за установяване право на собственост върху реална застроена част от поземлен имот)

Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед изискването същото да е явно и спокойно, както и с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност? (По иск по реда на чл. 108 ЗС за признаване за установяване правото на собственост на основание договор за покупко-продажба на наследство на 1/2 ид. част от недвижим имоти за предаване на владението, както и искане за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК)

Стабилизирало ли се е отчуждителното действие на регулационния план, когато придадената по регулация част е била заета и владението върху нея е продължило повече от десет години до влизането в сила на ЗУТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При преценка дали е налице причинно-следствена връзка и настъпили вреди от противоправно деяние, както и при определяне вида и размера на тези вреди, причинени върху определена вещ, длъжен ли е въззивният съд да се съобрази със специфичните характеристики на тази вещ и да вземе предвид изискванията за нейната експлоатация, предвидени в закона и/или от нейния производител, в които не се допуска каквото и да е нарушение на нейната цялост или претоварване, предвид специфичните й характеристики?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За начина, по който въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства, включително начина, по който следва извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите, както и за съдържанието на мотивите на въззивното решение.

Относно допустимостта на въззивното решение с оглед на това, че към датата на провеждане на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото от въззивния съд, Конституционният съд на РБ вече е бил допуснал разглеждането по същество на искане за установяване на противоконституционност на приложим по делото закон. (пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато владението на единия от съпрузите – съвладелци е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство рефлектира ли върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на придобивната давност в негова полза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства, обоснован с конкретно посочване на необсъдените доказателства и доводи.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Задължен ли е въззивният съд при произнасянето по спорния предмет на делото да обсъди всички своевременно въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Подаването на искане и провеждането на административно производство за издаване на заповед за изземване на земеделски имот по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ представляват ли действия, с които се прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. б ЗЗД или чл. 116, б. в ЗЗД и какво е значението на обстоятелството, че владелецът не е бил реално отстранен от имота в това производство?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка правилността на извода на съда, че площта от имота на ищеца, заключена между изградената от ответника ограда между двата имота и регулационната граница между тях по плана, по отношение на която искът по чл. 108 ЗС е приет за основателен, съответства на отразения към заключението на вещото лице триъгълник.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС при владение на наследствен имот от наследник и от членовете на неговото семейство и ако не- с какви действия и по какъв начин ползващият имота наследник следва да демонстрира пред останалите наследници намерението си да започне да свои целия сънаследствен имот?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

С цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд за осъществявано непрекъснато и явно владение в изискуемия се период от време, довело до придобиване на процесния имот по давност.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношение на трети добросъвестни лица, придобили недвижим имот от приобретател по привидна сделка в хипотезата на абсолютна симулация по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, преди вписване на исковата молба за установяване на привидността, или разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложимо само в хипотезите на относителна симулация?

За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За индивидуализирането на спорния предмет при предявен ревандикационен иск.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Всяка нищожност ли води до липса на правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС; следва ли във всеки конкретен случай да се изследва и изключението, допуснато от законодателя, за случаите когато правното основание е опорочена форма за валидност; налице ли е посоченото изключение при порок във формата, изразяващо се в полагане на отпечатък вместо подпис и изписване на три имена?

Следва ли дворищнорегулационният план да се счита за приложен по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и имотна граница /по изградена ограда/ между два имота, но впоследствие е нанесена по законния ред вярната имотна граница, несъвпадаща с регулационната, и собственикът на имота, който владее новообразуваната придаваема реална част от съседния имот, продължи това владение 10 години?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По иск за собственост намира ли приложение ТР № 3/28.06.2017 г. на ВКС, ОСГК, когато е налице разминаване между предвиденото с инвестиционния и архитектурния проект с реално изпълненото, при което вече са създадени нови обекти с различна от първоначално определената площ?
Дали площта на част от предвиден по проект обект, която фактически е присъединена към съседен обект, става притежание на собственика на съседния обект?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали не е очевидно неправилен извода на съда, че при претендирано придобиване на право на собственост по пар. 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ е без значение, че имотът не е бил застроен към момента на влизане в сила на закона?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Придобиването на имот на деривативно основание – дарение, опровергава ли наличие на предходно намерение за своене на същия този имот, довело до неговото придобиване поради изтекла преди дарението придобивна давност?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена?

Допустимо ли е придобиване на недвижим имот от български гражданин чрез давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, ако в началото на 10-годишния срок на владеене той е бил чужд гражданин, а към датата на позоваване за придобиване на права, респ. – след изтичането й, той вече има българско гражданство?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 67, ал. 2 ЗС /отм./, когато право на строеж е учреденото върху държавен, съответно общински терен.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Дали фактическото присъединяване на съществуващо при построяване на сградата избено помещение, представляващо принадлежност към находящ се в същата сграда самостоятелен жилищен обект (апартамент), към съществуващ при построяване на сградата друг самостоятелен обект на собственост (в случая към търговски обект), само по себе си, поражда вещноправни последици, изразяващи се придобиване на правото на собственост върху избеното помещение от собственика на търговския обект, към който същото е присъединено фактически; дали собствеността върху принадлежностите следва собствеността на главната вещ?
2. Длъжен ли е въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, да обсъди всички относими към спора доказателства, както и всички релевантни възражения и доводи на страните – поставен във връзка с оплакването на касатора, че при постановяване на решението не са съобразени представените от страните документи за собственост и всички констатации на вещото лице по допуснатите съдебно-технически експертизи?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали становището, изразено от ОСГК на ВКС в мотивите към ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк.д.011/2012г. на ОСГК на ВКС намира приложение спрямо иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на масивна жилищна сграда, построена в УПИ, който е отхвърлен за 4/6 идеални части от имота.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот от двама съпрузи по време на брака в режим на СИО в случаите когато по отношение на единия съпруг не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок и не е налице съвладение към момента на изтичане на срока?

Относно иска за премахване на постройки в поземлен имот, представляващи навес - външна лятна гостна, и друга постройка и за възстановяване на имота в състоянието преди нарушението.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Подаването на искане и провеждането на административно производство за издаване на заповед за изземване на земеделски имот по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ представляват ли действия, с които се прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. б ЗЗД или чл. 116, б. в ЗЗД и какво е значението на обстоятелството, че владелецът не е бил реално отстранен от имота в това производство?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

За задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства.

Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед изискването същото да е явно и спокойно, както и с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност?

Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на спора да прецени правилността на правната квалификация на иска, дадена с доклада на първоинстанционния съд по делото и следва ли да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест? Длъжен ли е въззивният съд да отстрани пороците на доклада по делото, направен от първоинстанционния съд , изразяващи се в неточна правна квалификация, ако въззивната жалба съдържа оплакване в тази смисъл? Длъжен ли е да доведе до знанието на страните променената правна квалификация и да им предостави възможност за процесуални действия във връзка с тях? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Има ли конститутивно действие решение на ОбСЗ за възстановяване собствеността на земеделски земи в стари (реални) граници , попадащи в терен по par. 4 ПЗР ЗСПЗЗ , издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ( ДВ. бр.68/99 г.) , ако в него липсват посочени граници и местонахождение на имота? Тече ли придобивна давност спрямо лице , чието право на възстановяване на собствеността в територия по par. 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато , кой е началният момент и какви са правните последици на изтеклата на изтеклата до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя придобивна давност? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За индивидуализирането на спорния предмет при предявен ревандикационен иск.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. За възможността съдът да признае вещни права на основание наследяване на лица, които не се позовават на придобивна давност като способ за придобиване на процесния недвижим имот от страна на техния наследодател и не сочат нито противопоставят друг придобивен способ срещу възражението на друг наследник, който релевира лично придобиване на имота на основание давност, в хипотеза на присъединено владение на наследодателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли съдът да признае за собственици лица на основание наследство, без да има категорични доказателства, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. Може ли съдът да установи, че едно лице, без да е собственик, е владелец по см. на чл. 69 ЗС без да се проведе в хода на съдебното производство доказване и изследване на своителното му намерение по отношение на процесния имот? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Допустимо ли е в производство по установителен иск за собственост на недвижим имот, предявен от правоприемник на приватизирано търговско дружество /държавна фирма/, в активите на което е включен възстановеният имот, гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол за материална законосъобразност върху съдебно решение за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС?

Относно издаването на постановление за възлагане при публична продан на недвижим имот.

Когато владението на единия от съпрузите – съвладелци е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство рефлектира ли върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на придобивната давност в негова полза?

Допустимо ли е предявяване на отрицателен устаовителен иск за собственост на имот, ако въпросът за собствеността вече е разрешен с влязло в сила решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, предявен от същия ищец, но против праводателя на ответника, придобил права в хода на процеса в случай когато АГКК отказва да заличи ответника по новия иск, вписан като лице, притежаващо права върху същия имот на основание чл. 41, ал. 6 ЗКИР?

1. Придобил ли е ответникът правото на собственост по отношение на процесния имот по способите, предвидени в закона - респ. чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ?
2. Коя е приложимата правна норма- тази на пар. 4а, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ или тази на чл. 25 ЗСПЗЗ, в случаите когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на предоставената му за ползване земеделска земя и бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно построената от него вилна сграда?

1. Дали фактическото присъединяване на съществуващо при построяване на сградата избено помещение, представляващо принадлежност към находящ се в същата сграда самостоятелен жилищен обект (апартамент), към съществуващ при построяване на сградата друг самостоятелен обект на собственост (в случая към търговски обект), само по себе си, поражда вещноправни последици, изразяващи се придобиване на правото на собственост върху избеното помещение от собственика на търговския обект, към който същото е присъединено фактически; дали собствеността върху принадлежностите следва собствеността на главната вещ?
2. Длъжен ли е въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, да обсъди всички относими към спора доказателства, както и всички релевантни възражения и доводи на страните – поставен във връзка с оплакването на касатора, че при постановяване на решението не са съобразени представените от страните документи за собственост и всички констатации на вещото лице по допуснатите съдебно-технически експертизи?

За доказателственото значение на записите в кадастралния регистър и за способите, чрез които може да бъде установена идентичността на имот, отразен в кадастрална карта, изработена по реда на ЗКИР?

Следва ли дворищнорегулационният план да се счита за приложен по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и имотна граница /по изградена ограда/ между два имота, но впоследствие е нанесена по законния ред вярната имотна граница, несъвпадаща с регулационната, и собственикът на имота, който владее новообразуваната придаваема реална част от съседния имот, продължи това владение 10 години?

За проверка правилността на извода на съда, че площта от имота на ищеца, заключена между изградената от ответника ограда между двата имота и регулационната граница между тях по плана от 1959 г., по отношение на която искът по чл.108 ЗС е приет за основателен, съответства на отразения на приложение № 2 към заключението на вещото лице триъгълник МN5, с площ от 12 кв.м.

Kъм кой момент се преценява видът на установеното владение и дали вписването на искова молба по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, от който праводателят черпи права, след като същият вече се е разпоредил с имота, превръща владението на последващите приобретатели от добросъвестно в недобросъвестно /обикновено/?

Относно задължението на съда да даде на страните конкретни, ясни и точни указания в доклада по чл. 146 ГПК относно спорните факти и обстоятелства по делото, за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Относно задължението на въззивния съд да даде указания към страните за предприемане на процесуални действия по посочване на относими доказателства при пропуск да сторят това пред първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. и на правото на защита на страната.

Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?

За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За предмета на отрицателния установителен иск.

Може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен към 17.09.1991 година и към влизане в сила на ЗОбС съгласно застроителен и регулационен план „за поща“, да премине в собственост на Общината на основание някоя от нормите на § 7, ал. 1 т. 6 или 7 на ПЗР на ЗМСМА или § 42 ПЗР на ЗИД ЗОбС ( ДВ. бр.96 от 05.11.1999 година ) т.е. съгласно подобно отреждане предназначението на имота е за задоволяване нуждите на живущите в общината или на потребности от национално значение? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Може ли правопораждащото възражение по чл. 17а ППЗДОП /отм./ да се приеме и за правоизключващо възражение по § 7, ал. 1 т. 6 и 7 ПЗР ЗМСМА и могат ли фактически твърдения на съответната страна за това, че процесният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на нейни праводатели да се приемат за правоизключващо възражение по § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и следва ли да бъдат квалифицирани като такива от съда? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

1. Приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато целият съсобствен имот се прехвърля на трето лице по производен начин, без прехвърлителите да притежават правото на собственост в пълен обем и необходимостта невладеещите съсобственици да са уведомени за намерението за своене на приобретателя?
2. Следва ли разрешението по спора по чл. 76 ЗС да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно изискванията за редовност на исковата молба.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. За доказателствената сила на нотариалния акт, който е съставен по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК /отм./).
2. За значението на изявлението за позоваване на изтекла придобивна давност, както и по въпроса кога следва да се счита приложен дворищнорегулационен план, изменен по реда на чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗТСУ /отм./.

1. Дали не е очевидно неправилен извода на съда, че употребеното в договора за доброволна делба от 16.05.1957 г. глаголно време в израза „приемат да получат като дял от същия имот сумата 2000 лв.“ установява, че сумата е платена при сключването на договора, която преценка следва да се извърши с оглед граматическите правила в българския език и значението, което носи употребата на глаголи в сегашно време и несвършен вид следван от глагол в свършен вид?
2. Как се определя придобитото в режим на съпружеска имуществена общност, ако по време на брака е сключен договор за доброволна делба на наследствен на единия съпруг имот и определения с договора паричен еквивалент на дела на другите съделители не съответства на правата им в съсобствеността?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението като относим към конкретния спор и приетото от въззивния съд досежно признаците на владението „необезпокоявано“ и „непрекъснато“.

Приложим ли е чл. 76, ал. 1 ЗН към разпореждане, извършено от наследник с част от наследствения дял, в полза на трето външно на съсобствеността лице, ако другият наследник притежава и дял от имота на основание различно от наследяване /дарение/? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Налице ли е промяна в квотите на съсобствеността при делба с трети съсобственик, при която е поставено в общ дял имущество на двама съделители? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За владението върху сънаследствен имот.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ доколкото е свързан с правния интерес на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, доказването на който е от значение за допустимостта на иска?

Следва ли въззивният съд да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да ги отрази в диспозитива на решението си чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица?

Дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че ответниците не владеят частта от имота на ищците, макар да е приел за установено, че ответниците са затворили входа, който е бил предвиден за достъп до тавана и който е служил на ищците за достъп до тяхната част на сградата, с което са обособили самостоятелна стая, както и че понастоящем ищците нямат достъп до помещенията, на които им е разпределено ползването; дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че сградата е в режим на етажна собственост, макар въззивният съд да е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от цялата сграда с разпределено ползване /владение/ на определени помещения, а същевременно е счел, че ответниците са собственици на източната половина от сградата и действията им по заключване на собствен самостоятелен обект не могат да бъдат приети за неоснователни, без да посочи осъществен ли е фактически състав по придобиване идеалната част на ищците върху помещенията, ползвани на ответниците, както и дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че макар ищците да се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от сградата, то след като не са доказали, че ответниците ползват помещенията съобразно разпределеното ползване, то ревандикационният иск следва да се отхвърли както в установителната, така и в осъдителната част?

Относно преценка допустимостта на предявения от ищеца, който не е процесуално легитимиран и съответно не може да упражни право на иск по отношение на чуждо материално право, отрицателен установителен иск и на постановените по този иск съдебни актове.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните?

При претенция по чл. 76 ЗН по отношение на извършено възмездно разпоредително действие с целия получен дял по делба, която е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и липса на друго наследствено имущество, освен поделения на отделни дялове имот по нищожната делба, приложимо ли е правилото на т.3 от ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС – съставлява ли това прехвърляне продажба на наследство? Могат ли да се запазят последиците от разпоредителното действие с наследствения имот в този случай?

Относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на ответника.

За очевидната неправилност, изразяваща се в това, че при уреждане на имуществените и наследствени правоотношение между съпрузите съдът е приложил разпоредбите на чл. 13 СК 1968 /отм./, чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./ и чл. 103 СК 1968 /отм./, с който за пръв път се въвежда режимът на съпружеската имуществена общност и който не е бил част от обективното право (не е съществувал като нормативен акт) към 1963 г., когато бракът е прекратен със смъртта на съпругата.

При наличие на констативен нот. акт за придобиване по регулация части от недвижими имоти по реда на ЗПИНМ /отм./, установяващ заплащане на паричното обезщетение за придаваемите по дворищнорегулационен план место, установява ли се по безспорен начин придобиването на придаваемите по регулация места?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За правилното определяне предмета на спора при предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Ползва ли се от правата по чл. 71 ЗС приобретателят по договор, който е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД, за времето преди влизане в сила на съдебното решение за унищожаване на договора?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Актът за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган, може ли да бъде предмет на оспорване относно неговата законосъобразност от наследниците (правоприемниците) на заинтересованите лица, неоспорили го по предвидения ред за оспорване на индивидуални административни актове?
Какъв е вещноправният статут на изграден тавански етаж в отклонение от издадения архитектурен проект и извън обема на учреденото право на строеж, узаконен с изграден обект в същия; може ли да бъде обект на прехвърлителни сделки при липса на издадено удостоверение за търпимост съгласно пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ?

1. Ако в дружествен договор изрично е предвидено, че членски права се наследяват, допустимо ли е общото събрание да не зачете волята на наследодателя, изразена приживе в този дружествен договор?
2. Следва ли да се упражни надлежен контрол от страна на съда и регистъра за предотвратяване, респективно прекратяване на самоволно противозаконно обсебване от страна на недобросъвестен съдружник на дела на починалия съдружник без компенсиране на наследниците?
3. Правно допустимо ли е наследниците на починалия съдружник да бъдат приравнявани на обикновени, несвързани с ООД трети лица, а преживелите съдружници да се ползват от несъществуващи права вследствие смъртта на съдружника им – по-големи от правата на самите наследници?

Относно обективното съединяване на искове.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС и възниква ли право на собственост за посочените в разпоредбата юридически лица, ако са суперфициари, върху прилежащ терен на сградите, ако сградите са изградени със собствени средства до 13.07.1991 г. или разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС е правопораждащото право на собственост основание за прилежащ на сгради терен, само ако сградите са изградени без строителни книжа, респ. само ако сградите не са изградени въз основа на учредено право на строеж?

Относно редовността на исковата молба за делба, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 341 ГПК, съотношението между двете разпоредби на закона.
Дали при администриране на исковата молба съдът следва да уведоми ищеца за издаване на поисканите от него удостоверения за снабдяване с писмени доказателства, с оглед местоживеенето му в друго населено място?

Дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че са собственици, но не само не са доказали това твърдение, но и е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от тях иск за собственост?

Налице ли е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в случаите, когато фактическата власт върху недвижим имот е установена на основание частен писмен договор, след сключването на който е извършено одържавяване – за времето, считано от реституирането на имота насетне?

Относно предявяването на чужди права пред съд.

Има ли правомощия гражданския съд да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор прокурорски постановления за връщане на иззети веществени доказателства?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В случай, че за иска по чл. 108 ЗС се заявява пълен отказ или оттегляне (подлежащо на изрично санкциониране от съда при условията на чл. 29, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 34, ал. 3 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК), поставя се въпросът за допустимостта на процеса като цяло, тъй като самостоятелен иск за отменяване на констативен нотариален акт е недопустим, доколкото с чл. 537, ал. 2 ГПК тази отмяна е уредена само като последица от разрешен в рамките на конкретното дело спор за собственост.

Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобита от ищеца?

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

За проверка на решаващия извод на въззивния съд, че имот, застроен с вилна сграда още преди колективизацията на земята, има земеделски характер и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.

За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?

Може ли всяко трето лице, което има правен интерес да оспори констативен нотариален акт във всяко исково производство, в което този акт му се противопоставя, или оспорването може да се направи само в рамките на дело за собственост?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Достатъчно ли е приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор?

За проверка допустимостта на въззивното решение във връзка със задължението на въззивния съд да следи за редовността на исковата молба, както и за правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност.

Относно изискванията за редовност на исковата молба.

За очевидната неправилност, изразяваща се в това, че при уреждане на имуществените и наследствени правоотношение между съпрузите съдът е приложил разпоредбите на чл. 13 СК 1968 /отм./, чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./ и чл. 103 СК 1968 /отм./, с който за пръв път се въвежда режимът на съпружеската имуществена общност и който не е бил част от обективното право (не е съществувал като нормативен акт) към 1963 г., когато бракът е прекратен със смъртта на съпругата.

За задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства.

За преценка дали не е очевидно неправилен изводът в съдебния акт, че правото на собственост върху имота е придобито от Държавата на основание чл. 6 ЗС, като безстопанствен имот, при наличните по делото данни, че по плана за оземляване на бежанци от 1931г., а и по кадастралния план от 1997г. е отразено, че имотът има собственик.

За значението на уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на търпимост на незаконни строежи и на удостоверението за търпимост при спорове за собственост на незаконен строеж.

Допустимо ли е при действието на чл. 59 ЗТСУ /отм./ придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част?

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.

Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса?

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Оригинерен способ" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Деривативен способ" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".

Когато ищецът по иск за собственост се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост, удостоверяващ придобиване на имота на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, а ответникът оспорва верността на извода на нотариуса, съдържащ се в констативния нотариален акт, и се легитимира като собственик на същия имот с нотариален акт за правна сделка, следва ли ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването на всички факти от удостоверения с констативния нотариален акт правопораждащ фактически състав?

Относно приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК и с предявяването на искането чл. 12, ал. 1 ГПК в делбеното производство.

Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички наведени доводи на страните въззивното решение?

Следва ли въззивният съд да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да ги отрази в диспозитива на решението си чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица?

Позитивното ни право урежда ограничен брой вещни права, които могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав. В действащата нормативна уредба не е уреден фактически състав, по който включването на реална част от реституиран земеделски имот в урегулиран поземлен имот на трето лице, да доведе до възникване на съсобственост между реституирания собственик и това трето лица.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съдържанието на въззивния акт сочи на допуснато очевидно съществено нарушение на процесуалните правила, установени като гаранция за постановяването на правилни съдебни актове, което представлява основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Относно решението е постановено от съдебен състав, различен от участвалия такъв в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 ГПК/.

Определянето на правната квалификация е задължение на съда, който следва да я определи въз основа на твърдените факти, които да подведе под съответната правна норма, без да е обвързан от дадената от страните по спора правна квалификация.

Реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията, като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за принадлежността на правото на ищеца, това налага произнасянето по съществото на спора, защото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

Относно възможността на трето лице, засегнато от насочването на принудителното изпълнение, да защити правата си.

Представлява ли имот, по отношение на който има постановено решение за възстановяване на неидентифициран собственик и включен в картата на възстановената собственост като имот, предоставен за стопанисване на общината, земя по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ и има ли този имот статут на общинска собственост?

Относно преценка допустимостта на предявения от ищеца, който не е процесуално легитимиран и съответно не може да упражни право на иск по отношение на чуждо материално право, отрицателен установителен иск и на постановените по този иск съдебни актове.

Kъм кой момент се преценява видът на установеното владение и дали вписването на искова молба по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, от който праводателят черпи права, след като същият вече се е разпоредил с имота, превръща владението на последващите приобретатели от добросъвестно в недобросъвестно /обикновено/?

При какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ?

Допустимо ли е в производство по установителен иск за собственост на недвижим имот, предявен от правоприемник на приватизирано търговско дружество /държавна фирма/, в активите на което е включен възстановеният имот, гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол за материална законосъобразност върху съдебно решение за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС?

Коя е характерната престация по смисъла на чл.94, ал.2 КМЧП и на чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, като факт, определящ приложимото право в облигационните отношения?

Трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг?

Как се определя придобитото в режим на съпружеска имуществена общност, ако по време на брака е сключен договор за доброволна делба на наследствен на единия съпруг имот и определения с договора паричен еквивалент на дела на другите съделители не съответства на правата им в съсобствеността?

Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност?

1. За възможността съдът да признае вещни права на основание наследяване на лица, които не се позовават на придобивна давност като способ за придобиване на процесния недвижим имот от страна на техния наследодател и не сочат нито противопоставят друг придобивен способ срещу възражението на друг наследник, който релевира лично придобиване на имота на основание давност, в хипотеза на присъединено владение на наследодателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли съдът да признае за собственици лица на основание наследство, без да има категорични доказателства, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. Може ли съдът да установи, че едно лице, без да е собственик, е владелец по см. на чл. 69 ЗС без да се проведе в хода на съдебното производство доказване и изследване на своителното му намерение по отношение на процесния имот? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Продължава ли да тече придобивна давност и може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същият бъде урегулиран преди изтичането на давността?

За проверка на решаващия извод на въззивния съд, че имот, застроен с вилна сграда още преди колективизацията на земята, има земеделски характер и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

Относно обективното съединяване на искове.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

За преценка на допустимостта на въззивното решение, като постановено по искова молба с твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Какви са предпоставките да се приеме, че трето лице, което не е страна по една сделка има правен интерес от иск за обявяването ѝ за нищожна?

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за принадлежността на правото на ищеца, това обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки?

Как следва да се определят обичайните разходи за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство и за разпределението на доказателствената тежест в процеса?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд, при иск за собственост основан на наследяване по закон, да приложи служебно императивни материалноправни норми, регламентиращи наследяването по закон - правото на наследяване, принципите на наследяването по закон, правилата при определяне кръга на наследниците, групирането им по редове, последователността при призоваването им към наследяване, дяловете в наследеното имущество и т.н.

За проверка на допустимостта на въззивното решение предвид диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, потвърден с въззивното решение, с който се признават права и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост и над притежавания от Н. А. обем права.

Необходимо ли е при позоваване на придобивна давност за чуждите идеални части, съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си?

Спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т.5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./?
2. Достатъчно ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по ЗОПДИППД (отм.), за да е налице основателното предположение по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, че имуществото е придобито от престъпна дейност?

Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора?

Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия?

Искът с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е облигационен иск с предмет парично вземане, чиято цена се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – стойността на търсената сума. Доколкото при обективно съединяване на искове за парични вземания, от значение при преценката на родовата подсъдност е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, цената на предявените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи с оглед правата на всяка от ищците в съсобствения им недвижим имот.

За проверка валидността на процесното решение предвид оплакването, че диспозитивите на основното и допълнителното решение създават неяснота ако се прочетат без мотивите към тях.

При спор с бившите собственици третото лице, придобило имота чрез продажба от ТКЗС, може ли да се позове на кратката придобивна давност?

Следва ли да се определи стойността на имуществото в минимални работни заплати / МРЗ/, когато в проверявания период е извършена деноминация на лева, като в този случай значителна ли е стойността на придобитото имущество, което е над 400 МРЗ / или 60 000 лв., съгл. пар. 1, т .2 ДР ЗОПДИППД /отм./, според пояснението към въпроса/ за целия проверяван период?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването й същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора, е обусловил изхода на спора?

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

За правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване.

В хипотезата на придобивна давност – чл. 79 ЗС и сл., кое е правно релевантното действие, което прекъсва същата?

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е етажен собственик да осигури достъп на останалите етажни собственици до общи части на сградата, които са разположени /изградени/ в самостоятелен обект- лична собственост на този етажен собственик?

За задължението на въззивния съд за обсъждане на събраните поделото доказателства и възраженията и доводите на страните.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг?

Не е ли обвързан на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, приобретателят на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот?

С цел преценка процесуалната допустимост на въззивното решение, в което липсват изводи, касаещи посоченото от ищците главно придобивно основание – договор за дарение и наследствено правоприемство, а са формирани изводи само от отношение на наведеното с оглед отговора на исковата молба евентуално придобивно основание – придобивна давност.

Възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част?

За възможността с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, да се прехвърли право на собственост върху построен в имота самостоятелен жилищен обект, който е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, на друг съделител-съсобственик на имота.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кога влязло в сила решение за отхвърляне на иск за собственост, включващ в предмета си позоваване на недействителност на прехвърлителна сделка, се явява отрицателна процесуална предпоставка при предявен от същия ищец срещу същия ответник нов иск за собственост на същия имот с позоваване на недействителност на същата сделка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Какъв е порокът на съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника?

За критериите, въз основа на които съдът следва да извършва тълкуване на договорните клаузи, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101, чл.102 или чл.103 от Закона за лечебните заведения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост във всички случаи се обуславя и зависи единствено от оспорването на това право от страна на ответниците, както и дали при извършването на преценката за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск съдът е длъжен да изхожда от изложените в исковата молба твърдения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по непредявен иск с оглед съображенията относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по отношение площта на недвижимия имот, мотивите на решаващия съд за липсата на спор за собствеността на имота с посочен идентификатор, и произнасянето с отхвърлителен диспозитив за същия имот, с различна площ.

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен.

Допустимо ли е съдът, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, да се произнесе по обстоятелства, на които страните не са се позовали, и да даде защита извън предметната рамка на спора?

Относно възможността да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. - 01.06.2006г.

Съгласно нормата на чл.24, ал.2 ЗКИР поземлен имот е част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост. Практиката на ВКС е дала и се придържа към тълкуването, че определящ индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им, която е функция на границите. В кадастралната карта поземлените имоти следва да бъдат отразени съобразно границите на правото на собственост. Следователно релевантно при спор за собственост, произтичащ от отразена в кадастралната карта граница между два съседни имота, е установяването на границите на правото на собственост на всяка от страните, следващи от придобивното основание и при отчитане дали впоследствие са се осъществили факти, водещи до промяна на спорната граница.

Допустимо ли е при положение, че постановлението за възлагане е било обжалвано, но в производството по обжалването не е навеждано и прието за разглеждане възражение относно недействителността на публичната продан, последната да бъде оспорвана чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК?
От чл. 496, ал. 3 ГПК следва ли извода, че за допустимостта на иск с правно основание чл. 490, ал. 2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано, независимо дали в производството по обжалване на постановлението за възлагане са предявявани и разглеждани възражения за допуснати нарушения по чл. 490 ГПК или не?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/, да зачете тяхната доказателствена стойност за установяване на други релевантни обстоятелства по делото съобразно доводите на ответниците и конкретно: да прецени дали тези доказателства установяват субективното отношение на държавата, респ. Интендантството към осъществяваното владение върху процесния имот – да счита и да третира тези имоти като имоти, лична собственост на царя; да прецени дали тези доказателства, съставени от Интендантството и държавата, не са резултат от действия, несъвместими с желание за ползване от изтеклата давност по смисъла на чл.7 от ЗД/отм./; да прецени дали тези доказателства, от Интендантството и държавата, не са доказателства, оборващи презумпцията на чл.303, ал.1 ЗИСС/отм./?
Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани? Може ли въобще с непреки свидетелски показания /давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията/ да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради?
Могат ли при действието на чл.78 ЗИСС /отм./ да бъдат придобити по приращение сгради от лице, което не е собственик на терена към момента на построяването им /с оглед извода на въззивния съд че сградите са придобити от държавата по приращение на основание чл.78 ЗИСС/отм./ и при наличие на данни, че сградите са строени преди 1930г.?
Може ли Интендантството да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на цивилната листа на Н.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи?

За задължението на въззивният съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

От кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик?

Следва ли помещение от приземен етаж, което по архитектурен проект за приземния етаж е предвидено като складово помещение /маза/ и което е оставено извън предмета на прехвърлителна сделка за първия етаж и част от приземния етаж, да се приеме, че е принадлежност към втория жилищен етаж, към който с прехвърлителната сделка, въз основа на която е придобит, не е прехвърлено складово помещение /маза/ от приземния етаж?

1. За правомощието на съда по чл. 272 ГПК;
2. За задължението на съда да се произнесе по всички възражения на страните и да мотивира решението си като посочи фактически и правни изводи;
3. За предпоставките за допускане на доказателствено искане при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК и предпоставките за прилагането на чл. 174 ГПК;
4. Кое лице се счита за ,,трето” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК;
5. От кой момент се проявява действието на придобивната давност и учредената ипотека, преди позоваване от лицето на изтекла в негова полза придобивна давност, но след изтичане на придобивния срок, произвежда ли правни последици;
6. Приложима ли е нормата на чл. 113 ЗС при конкуренция на права между лица, които не са договаряли с един и същ праводател;
7. За обхвата на правото на ипотекарния кредитор по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот независимо от това в чия собственост е той;
8. За фактическия състав на нормата на чл. 79 ЗС.

Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато акт, издаден в охранително производство (включително – нотариален), засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В настоящия случай е разгледан спор за притежанието на право на собственост към минал момент (кооперирането на земеделска земя към 1955/1956 г.), а отмененият от съда констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот удостоверява придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ, т.е. след 1991 г. Това произнасяне на съда повдига въпроса дали така постановената последица е съответна именно на иска за собственост към миналия момент, който е предмет на делото. Евентуален отрицателен отговор би обосновал извод за недопустимост на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъответствие между него и предмета на делото.

Поради несъобразяване на въззивния съд с практиката на ВКС за задължението му като съд по същество да обсъди доводите във въззивната жалба и относимите към тях доказателства като е констатирано, че липсва произнасяне на въззивния съд по довода за приложението на чл. 72 ЗН.

След като ищежът изрично сочи , че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда , за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца , при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелствата на който ответника основава отричаното от ищеца право на собственост. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което процесуалните действия по установяване на фактите , въз основа на който ищцата поддържа наличие на конкуриращо право на собственост , не са част от предмета на спора. Явната подмяната на предмета на спора и предмета на доказване от страна на съда и несъобразяването с разясненията на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на отрицателния установителен иск сочат на тежък порок на съдебния акт- а именно неговата процесуална недопустимост.

Щом давностният срок е изтекъл по време на брака, правото на собственост се придобива от двамата съпрузи и имотът става съпружеска имуществена общност, т.е. в тази хипотеза двамата съпрузи не се третират като самостоятелни и отделни владелци, а се счита, че те упражняват една обща фактическа власт, откъдето следва, че срокът тече и за двамата, независимо дали владението е започнало от двамата съпрузи през време не брака, или единият от съпрузите е започнал да владее сам отпреди сключването на брака. При това положение и предвидените в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД основания за спиране и прекъсване на давността ще имат действие и за двамата.

При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?

С т.1 от ТР № 1/ 09.07.2019 г. по т.д. № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В този смисъл е и разяснението в т.8 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което се прилага в тази част и при действието на ГПК от 2008г. поради аналогичност на правната уредба, а именно: съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно.

Допустимо ли е чрез експертиза съдът да определи цената на иск по чл. 109 ЗС, когато предмет на делото е искане за осъждане на ответника да извърши заместими действия?

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

1. Необходим ли е изричен акт или придобиването е по силата на закона, в хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗДС, когато имотът е бил предоставен от държавата по надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление и изключен ли е този имот от обхвата на държавната собственост?
2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт, който първоинстанционният съд е обявил за ненуждаещ се от доказване в доклада по делото, без да уведоми страните, че този факт се включва в предмета на доказване?

Предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект?

Относно задължението на съда да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи.

С оглед необходимостта от проверка правилността на извода на въззивния съд за значението, което има за основателността на предявения отрицателен установителен иск обстоятелството, дали протокол, съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за идентификация на възстановените имоти, е съставен по надлежния ред и може ли от него да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК, доколкото по реда на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, за наличието на каквито сгради в решението не се споменава.

Необходимо ли е за придобиването по давност да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика; дали с извършването на действия по поддържане и ремонтиране на имота може да се обективира промяната в намерението?

Искова молба е с неясна обстоятелствена част, в която не е посочено на какво правно основание за придобиване на собствеността се позовава ищецът и в искова молба не е посочено какъв правен интерес има ищецът да предяви установителен иск за собственост за имот.

Налице ли е нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, когато при действието на ЗСГ /отм./ е придобит втори жилищен имот в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗСГ /отм./ и чл. 4, ал. 1 ЗСГ /отм./?

За правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост.

Mоже ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК?
Kогато за установяване на идентичност на имоти са необходими специални знания и е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е експертът да вземе предвид документите за собственост на страните и строителните книжа, а не само да се запознае с данните в кадастралната карта?
Mоже ли да се обоснове извод за идентичност на два обекта само въз основа на белезите площ и местонахождение, без да се изследват техните граници и предназначение?

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

За преценка на допустимостта на въззивното предвид съмнение за произнасяне по непредявен иск.

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност?

Относно правомощията на съда да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, както и задължението на въззивния съд да обсъди въведените от страните доводи и възражения.

Налице ли е очевидна фактическа грешка /включително грешка в пресмятането/ при определяне дяловете на съделителите в съсобствен имот, когато правните мотиви на съда се свеждат до възпроизвеждане на приложимите материалноправни норми, а определените като числов израз дялове не произтичат от същите правни норми?

Губи ли характера си на самостоятелен обект, годен за вещно-правна защита, помещение – гараж, който е свързан със съседно помещение – обща част, без строителните дейности по обединяването да са осъществени въз основа на одобрено изменение на архитектурния проект, в изпълнение на който е създаден обекта и без да е създаден нов самостоятелен обект?

За наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от лице, на което е признато и възстановено правото на собственост, но не е издадена скица към решението против община, която се позовава на придобивното основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и държавата чрез Министерство на земеделието, горите и храните, респективно за допустимостта на такъв иск.

Предметът на делото определя ли се от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, които определят и предмета на доказване? Може ли съдът да разгледа факти и обстоятелства, на които страните не са се позовали и какви са последиците от това и за задължението на съда да обсъди наведените доводи и възражения на страните?

Твърдението, че собствеността е призната с влязло в сила съдебно решение по установителен иск за собственост, не е позоваване на придобивно основание, без излагане на факти, които пораждат правото. Решенията по установителни искове за собственост нямат конститутивно действие, а реституцията представлява възстановяване на собственост и не е придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС. Когато ищецът основава претенцията си за собственост на реституция, редовността на исковата молба налага излагане на твърдения за обстоятелствата, от които произтича правото на собственост преди отчуждаването/отнемането, както и правото на възстановяване. Непосочването на фактите относно собствеността на имота преди отнемането му в полза на държавата, както и на фактите, обуславящи възстановяването на собствеността по някой от реституционните закони, представлява нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като тези факти формират основанието на иска.

Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора?

Следва ли при разваляне на алеаторен договор на основание чл.87 ал.3 ЗЗД и при предявен в тази връзка насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД на неизпълнилата договора страна да й бъде възстановено всичко, което тя е дала в изпълнение на същия алеаторен договор за периода на неговото действие?

Относно правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване?

Не е ли обвързан на основание чл.226, ал.3 ГПК, приобретателят на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл.76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот?

Лицето, което не претендира собственически права върху недвижим имот, но претендира заложни права, несъвместими с правото на собственост на ответника, въз основа на учреден по реда на ЗОЗ залог на търговско предприятие, има ли правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, различно от залогодателя, което претендира собственически права върху имот /предмет на залога/, след извършена продан по ЗОЗ, за да защити заложното си право?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Относно евентуална процесуална недопустимост на обжалваното решение, с мотиви, че исковото производство е образувано по заявения положителен установителен иск за собственост на ищците, основаващи претендираното право на собственост на титул - решение на органа на поземлената реституция, спорът е разширен с направеното от ответната страна оспорване като нищожно по право на този титул за собственост, както и самата материално-правна легитимация на ищците като носители на правото на собственост, предмет на конкретната съдебна защита . Тези изводи са направени в контекста на доводите за липса на отговор относно оспорената материално –правна легитимация при липса на защитимо материално право като условия за надлежното упражняване правото на иск.

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Когато за конкретен имот е издадено решение за възстановяване на собствеността преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр.68 от 30.07.1999 г., в сила от 30.07.1999 г., а с последващо решение е променено местоположението му поради допусната очевидна фактическа грешка, какво е правното действие на двете решения и в този случай от кой момент лицето, в чиято полза е възстановена собствеността, може да защити правото си на собственост?

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Приложим ли е текстът на чл. 183, ал.4 ЗУТ в случаите когато съсобствеността е възникнала чрез продажба на готови обекти и идеални части от парцел и продавачът на обектите построи без съгласието на новите съсобственици нов обект след продажбата и става ли негов индивидуален собственик?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си.

За задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие на активна материално - правна легитимация на ищцовата страна – владелец на спорния недвижим имот по предявен отрицателен установителен иск, ако същата установява правния интерес с правно очакване за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание, доколкото със силата на пресъдено нещо ще се отрече правото на собственост, удостоверено с констативен АОбС и за значението на действалите във времето на давностния срок нормативни ограничения, касаещи ограниченията за придобиване на държавна респ. общинска собственост?

Когато недвижими имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита за оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?

За проверка относно вероятността за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба .

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

Очевидна неправилност след преценка на касационния съд, че при постановяване на въззивното решение са допуснати групи нарушения на императиви правни норми относно лицата – съсобственици и обема на техните права.

Може ли само въз основа на част от събраните доказателства да се приеме за оборена доказателствената сила на съставен по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да се извърши преценка дали същата се опровергава от доказателствата в тяхната съвкупност и без да се обсъди тази част от тях, която я подкрепя?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

При конкуренция между право на собственост, придобито чрез правна сделка и такова, придобито чрез последваща публична продан има ли значение за разрешаването й дали е проведено исково производство по чл. 496, ал.3 ГПК за оспорване на публичната продан?

Относно преценка дали искът е разгледан на фактическото основание, на което е предявен с оглед въпроса допустимо ли е съдът при позоваване от страна на ищеца на една хипотеза по ЗСПЗЗ като основание за придобиване на вещно право, да разгледа иска въз основа на друга хипотеза, уредена в същия закон.

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

Определените по закон наследствени дялове не могат да бъдат игнорирани от констативен нотариален акт за собственост на възстановения имот, без значение дали е оспорен или не, тъй като в случая е установено придобивното основание в съсобствеността - наследяване по закон върху процесните имоти, а не се касае за други вътрешни отношения между съсобствениците.
Давността по чл. 79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в случаите когато собственикът не ги упражнява, а фактически съдържанието им в необходимия и определен от закона период от време се упражнява от трето лице – владелец.

Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание?

Относно нотариалната компетентност на кмета на населено място при извършване на удостоверяване на подписите на договарящи по договор за продажба на наследство /чл. 212 ЗЗД/, при действието на чл. 97 ЗУС /отм./ в редакцията му по изменението от 1979 год.

Дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?

Кога се счита приложена дворищната регулация и в кои случаи следва да се приеме, че е отпаднало отчуждителното й действие и тя отпада като придобивно основание за собствеността върху придаваемите места?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

За съобразяването на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е въз основа на грешка при нанасянето на сграда в кадастралната карта съдът да постанови решение за допускане или недопускане на съдебна делба на части от нея, които се явяват нейни принадлежности? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За критериите, по които се преценява дали построеното е изцяло извън обема на учредено право на строеж /построен е изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфицията/ или дали е надхвърлен /частично извън/ обема на правото на строеж и кой придобива собствеността във всяка от двете хипотези?

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

Всички земи ли, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер и ако не са заявени стават собственост на Общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ и чия е доказателствената тежест за установяване на това придобивно основание за общината?

За доказване правата на вносителя, при представен документ, установяващ правото на собственост, следва ли да се представи и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на имота

Дали получените парични суми, чрез системата за бързи разплащания от лица в чужбина представляват незаконен доход по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ или законен такъв по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗОПДНПИ /отм./, както и какво е значението на порочното основание за придобиване на дохода?

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Когато не са платени обезщетения и не е проведена докрай процедурата по отчуждаване на недвижим имот за улица и имотът е останал в патримониума на собствениците, то неплатените обезщетения представляват ли обогатяване на общината, която е провеждала тази процедура и обеднели ли са собствениците с пазарната стойност на имота, след като не са загубили собствеността?

Индивидуално или родово определена вещ е описаната млечна доилна система при данните по делото за поръчка на изработването й по проект за конкретен имот?
Относно начина на доказване при търсената защита с иск по чл. 108 ЗС вкл. и относно приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК.

За липсата на предпоставките на придобивната давност – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, което да е изрично демонстрирано пред собственика.

Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/
Как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

1. Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор?
2. Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?
3. По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал. 3 ГПК?
4. Допустим ли е иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната?
5. Дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или трето за изпълнението лице платилият трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора /чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК/?
6. Може ли да бъде издаден по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение?

Дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Дали е допустимо границите на претендираната реална част от поземлени имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

До отмяната на обезпечителната възбрана по реда на чл. 402, ал. 3 ГПК приложима ли е разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК относно автоматичното заличаване на наложените възбрани, включително и по отношение на обезпечителна възбрана, наложена от съд?

Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства?
За възможността в последващ процес да се релевира твърдение за лична трансформация на лично имущество при заявено намерение за общо придобиване от съпрузите.

Следва ли ищецът при спор за собственост на недвижим имот, основаващ правата си на наследствено правоприемство, да доказва правото на собственост на наследодателя си, след като наследствения характер е установен с частни писмени доказателства и в доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е придобит по наследство от общ наследодател?

За обвързаността на приобретателя на правото на собственост върху недвижим имот от правните последици на извършени срещу праводателя му процесуални действия, при прехвърляне на спорното право преди вписване на исковата молба в хипотезата на чл. 226, ал. 3 ГПК; за процесуалната допустимост главно встъпилото лице да бъде конституирано и като ответник по първоначалните искове чрез изменението им със замяна на ответника по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК и продължава ли в този случай производството по предявените при главното встъпване искове и ако не, длъжен ли е съдът да се произнесе с изричен съдебен акт за прекратяването им?

За достатъчната степен, в която следва да се установи идентичност между недвижими имоти, описани в различни документи и по време на действие на различни планове; дали само разликата в площта, при съвпадение на номера на имота и съседите, обуславя пълна липса на идентичност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
При изложени в исковата молба твърдения, че имотът е бил незаконно отнет от владението на наследодателите в периода 1960-1970г., без да е отчуждаван и без да е заплащано обезщетение, означава ли, че страната се позовава на реституция и длъжен ли е съдът да обсъди налице ли са законовите предпоставки за това? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е решението в частта, с която е потвърдено решението по иска по чл. 76 ЗН след като решението в частта по иска за допускане на делбата е обезсилено?

За елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно: когато в производство по съдебна делба във фазата по допускането един от съсобствениците на недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала от наследяване, се позовава на придобивна давност по отношение на правата на друг съсобственик (за чуждата идеална част), трябва ли да доказва, че е извършил действия, с които е довел да знанието на съсобственика намерението си да владее неговите идеални части за себе си?

За способа за извършване на делба на съсобствените дворно място и построената в него четириетажна сграда, в която са изпълнени десет самостоятелни обекта между девет съделители, чиито права в съсобствеността са различни по обем.
Вложените от някой от съделителите средства за изграждане на сградата чрез строителя представляват ли подобрение на съсобствен имот и полежат на възстановяване при заявена претенция по чл. 286 ГПК отм.; по какви цени следва да се определят тези подобрения в общата сграда – по цени към момента на изграждането й или по актуални към момента на предявяване на претенцията по сметките; направените разходи за заплащане на наем на единия съделител съставляват ли част от разходите за подобряване на общия имот?

Представлява ли и кога инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПРЗ явно проявление по отношение на трети лица, вкл. и спрямо реституираните собственици, на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете?

Разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страни по този спор? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства /съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата/? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно доказателствената сила на констативен нотариален акт,в случая за придаваем имот по регулация,издаден на собственика на парцела,към който се придава друг имот, може ли да се оспорва от собственика на придаваемия имот,без за това доказване да важат правилата за оспорване на документ /чл. 193 ГПК/?

Придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в ЖСК от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

Притежава ли право на собственост, собственикът на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС?

За доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост и легитимиращото им действие в хипотезата на конкуриращи се права.

За приложението на института на придобивна давност / чл. 79 ЗС/ в хипотеза на предадено владение приживе от наследодателя на наследник по закон и приложимостта на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците.
За момента на придобиване правото на собственост, и за правното значение на уговорка приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност, при изрично позоваване на последиците на придобивната давност.

1. Допустимо ли е насочване на изпълнението върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице, придобило вещта след вписването на договора за особен залог, и има ли то положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 год. , в сила от 30.12.2016 год.), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида?
2. Оригинерен или деривативен способ на придобиване на собственост върху имота е продажбата на недвижим имот като част от заложено по реда на ЗОЗ (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 год., в сила от 30.12.2016 год.), търговско предприятие и съответно дали с извършване на проданта по реда на ЗОЗ се погасяват наложени възбрани и / или вписани ипотеки върху имота?
3. След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?

Отпадат ли правата на последващ приобретател, чийто праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба по чл. 29 ЗЗД и който не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между собственика и първия приобретател?
При спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл. 29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател?

В производство по иск с правно основание чл. 23 СК съставлява ли оспорване верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия, установяването на обстоятелството, че при придобиване по време на брака на вещно право върху недвижим имот е заплатена цена, различна от отбелязаната в нотариалния акт и за доказване на този факт, допустими ли са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания за договарянето на цена, различна от обективираната в нотариалния акт или за различен начин на плащането й от посочения в нотариалния акт?

Какво е правното значение при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от урегулиран поземлен имот /съответстваща на квадратни метри, за които липсва документ за собственост/, при който ищците обосновават правния си интерес с твърдения, че са владяли имота в тези граници от урегулирането му, а ответната община извежда правото си на собственост от нормите на чл. 6 ЗС в редакцията от 1951 г. и пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС, на въведено пред въззивния съд твърдение, че при урегулирането площта, за която липсва документ за собственост е придадена по регулация от имот на трето лице и допустимо ли е разглеждането на това твърдение?

За преценката на доказателствата при разрешаване на спора за произхода на вложените средства в придобиване на имущество по време на брака.

Допустимо ли е собственикът на самостоятелен обект в жилищна сграда да придобие по давност правото на собственост върху обслужващи стопански постройки, които са построени извън сградата и не са конструктивно свързани с притежавания от него обект?

При спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл. 29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател?

Намира ли приложение чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на периода, в който касатора, ищец по иска, е осъществявал давностно владение?

Завършен ли е фактическият състав на земеделската реституция ако с решението на съда по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и с последващото решение на Общинската служба по земеделие , имотът не е индивидуализиран с граници, а е посочен с номер по плана на земите, предоставени за ползване по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ?

Относно вида доказване (пълно или непълно), което е необходимо за оборване на презумпцията от чл. 21, ал. 3 СК, при насрещни твърдения за трансформация на лично имущество при придобиването на недвижим имот по време на брак на страните. Относно предпоставките от чл. 23 СК, установяването на които оборва презумпцията и за възможността съдът да ги приеме за осъществени чрез обсъждането на доказателства, които косвено засвидетелстват относимите факти.

Относно предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производство, образувано по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, в частност - при възражение за недействителност на договора за наем, поради това, че наемателят е собственик на имота и при предявен от него иск за установяване нищожността на придобивното основание на правото на собственост на наемодателя.

Дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот, когато е предявен от лице с уважен отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу третото лице, което е придобило възмездно имота по увреждащата сделка след влизане в сила на решението по отменителния иск?

Kога се проявява конститутивното действие на Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен ПВС /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик ? Относно момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , и конкретно в хипотезите ,когато имотът , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Кои са годните доказателствени средства за установяване на наследствено правоприемство в българския граждански процес по предявен иск относно недвижим имот на територията на България в случаите, в които наследството е открито в държава-членка на Европейския съюз преди 17.08.2015 г.? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Дължи ли съдът произнасяне на отделен установителен диспозитив при предявен иск по чл. 108 ЗС? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 40 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелеца да направи достояние намерението си за своене и не е ли достатъчно спокойното и необезпокоявано явно владение на имота за придобиването му по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, какъв е предмета на спора, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот и как се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Как следва да процедира въззивният съд в случай, че по предявен ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на имота и е постановил само осъдителен диспозитив за уважаване изцяло на иска и във въззивната жалба са наведени доводи, че ищецът би могъл да се легитимира само като съсобственик на имота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата?

Как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца- да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора?

Оригинерен, или деривативен способ за придобиване на вещни права е публичната продан. Публичната продан на чужд имот прави ли добросъвестния купувач собственик? По силата на чл. 482, във вр. с чл. 496, ал. 2 ГПК могат ли да бъдат противопоставени права на трети лица, на последващ купувач на имота, когато тези права вече са били противопоставени на взискателя и има влязло в сила решение, с което иска им е отхвърлен по отношение на взискателя ?

Относно приложението на давността като способ за придобиване право на собственост върху урегулиран поземлен имот в хипотезата на издаден на името на наследодателя нотариален акт за собственост по давност за имота, за който е отреден парцелът, предмет на делба.

Относно зачитането на материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост.

Дали обстоятелството владеят ли ищците недвижимия имот е от значение за уважаване на установителен иск за собственост?

Относно значението на актовете на администрацията и в частност – на удостоверението за търпимост на незаконен строеж в производството по чл. 109 ЗС.

Представлява ли индивидуализацията на имота според актуалния регулационен план абсолютна предпоставка за предявяването на иск за защита на материалното право върху него? Допустимо ли е ищецът в исковата молба да не е посочил еднозначно придобивното основание? Какви са предпоставките да се приеме, че търговското дружество е придобило право на собственост върху имот по реда на чл. 17 б. “а” ЗППДОБ/отм./ и те включват ли усвояването на имота за нуждите на предприятието и записването му в баланса на приватизиращото се дружество? Съществува ли задължение на съда да проведе задължително косвен съдебен контрол върху административните актове , които имат значение за спора за собственост? Допустимостим ли е иск за установяване на правото на собственост ако ответника осъществява фактическата власт върху имота?

Дали те са свързани само с възможността в изпълнителния процес да се насочи принудително изпълнение върху вещта, която вече не принадлежи на длъжника, или има и други правни последици, които взискателят може да противопостави извън изпълнителния процес, в спор за собственост на вещта?

Относно промяната на владението от добросъвестно в недобросъвестно в хипотезата на участие в производство по иск за нищожност на завещание против праводателката й, който въпрос предполага тълкуване на чл. 70 ЗС относно признаците на добросъвестното владение и в частност субективната добросъвестност като незнание на пороците на правното основание, което се предполага до доказване на противното, и то от страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение – чл. 70, ал. 2 ЗС.

Относно участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , поради липса на съдебна практика. Относно инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС след преценка , че изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, сочат на противоречиво разрешаване на въпроса.

Счита ли се владението на недвижим имот смутено, а придобивната давност – прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота с твърдение за извършено престъпление във връзка с придобиването на имота?

Допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача”?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Може ли съдът да не възприеме заключението на СТЕ без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК, съдебната практика приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните ? Може ли да се уважи иск за собственост ако ищеца не е доказал правото си на собственост. Съдебната практика без противоречие и в съответствие с нормите на чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС приема, че за да се уважат тези два иска следва ищецът да докаже правото си на собственост ?

Допустимо ли е оттегляне на възражение за упражняване на право на задържане, направено от ответника пред въззивната инстанция, без съгласие на ищеца или оттеглянето на възражението се подчиняван на правилата на чл. 232 ГПК? Налице ли е правен интерес от предявяване на възражение за право на задържане като средство за защита срещу установителен иск за нищожност на сделка ?

При липса на обратен документ или начало на писмено доказателство може ли страната да доказва привидност с други доказателствени средства?

Налице ли са предпоставките на чл. 17а ЗППДОП/отм./ за придобиване на право на собственост на имот при наличие на данни за стопанисване и управление от държавно предприятие преди преобразуването и построяване на сгради в имота и какво е доказателственото значение на акта за държавна собственост, поради констатирано противоречие между обжалваното решение и решение № 406 от 25.11.2010 год. по гр.дело № 614/2010 год. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК?

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Относно възможността преустроен обект,който отговаря на изискванията за жилище,установени в действащите технически правила и норми,да бъде придобит по давност или посредством друг придобивен способ,както и по въпроса за доказване на промяната в статута на обекта и придобиването на собствеността, свързани с въпроса за доказателственото значение и последиците на удостоверението за търпимост.

Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Станал ли е общинска собственост имот с факта да актуването му за държавен като стар общински имот през 1966г. и какво следва да се докаже за опровергаване констатациите в акта за държавна собственост ?

Следва ли съдът да се произнася по друго основание, което не е заявено в петитума на исковата молба и не е направено изменение на иска в хода на процеса?

Отразява ли се по някакъв начин върху анимуса на владението самото съзнаване от страна на владелеца, че друг правен субект разполага с титул за собственост върху част от владения имот ?

Относно доказване на правно релевантните по иска по чл. 21 ал.1 СК 1985 /отм./ факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот, следва да се докажат от страната-ищец по иска , при условията на пълно и пряко доказване и то към момента на придобиването на правото на собственост.
Относно доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, за възможността това признание да бъде оборено, ако е направено под натиск, за необходимостта то да бъде ценено наред с останалите доказателства по делото.

Относно правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица.

Относно приращението по чл. 92 ЗС със съдебната практика .

Непроизнасянето по заявени възражения за нищожност на придобивното основание, които са обуславящи за легитимацията на конституирания ответник като собственик на имота, представлява ли нарушение по чл. 188, ал. 1, пр. 2 ГПК /отм./? Може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, ако не е притежавал право на собственост или право на строеж върху терена, върху който тя е построена? Нищожна ли е, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, делбата на сградата, ако в нея не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж? Между кои лица следва да се извърши делбата на построените обекти след приключване на строителството по договор за групов строеж – съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или към момента на извършване на делбата и какво е правното значение на сключени споразумения за прехвърляне на права и задължения по договор за групов строеж с оглед на придобиване на собствеността върху отделни обекти от сградата?

Съставлява ли наследяването по закон правно основание на съсобствеността ,чието прекратяване се иска с делбата? Предпоставено ли е упражняването на правото да се иска делба от конкретно обстоятелствено твърдение за оригинерното придобивно основание на посочения наследодател за конкретните имоти ,т.е ако не е било не била заявена давността като придобивното основание за наследодателя в юридически смисъл? Следва ли да се обсъждат и доказателства за този способ, по аргумент от чл. 120 ЗЗД ?

Дали последващо узаконяване на незаконно строителство в подпокривно пространство на сграда, етажна собственост, създава права на собственост на лицата осъществили строителството ?

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

За доказателствената сила на списъка на горопритежателите в производството по възстановяване на гори, за доказателствената сила на декларацията за идентичност на имена, за правните последици от недекларирането на непокрит земеделски имот през 1949 г., както и по процесуалноправния въпрос за тежестта за доказване на погасяването на едно материално субективно право.

Относно правото на собственост върху имот, закупен с частен писмен договор на поддържаното основание придобивна давност е решен противоречиво в друго решение - № 1* от 3.11.2008 год. по гр. д. № 3398/2007 год. на ВКС, което представят.

Относно изпълнението на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото и с оглед задължителната съдебна практика по този въпрос.

За приложимостта на чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК от гл.т.зачитане на материално правния им ефект в рамките на спора за собственост в общия исков процес.
За приложение на чл. 181, ал. 1 ЗУТ и чл/ 181, ал. 2 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ и правното значение на Акт обр. 14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж.
Относно тълкуването на разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба No 3/ 2003 г.

Ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?

Относно противоречието му със задължителна практика на ВКС /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./, според която предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия, приключва с издаването на решение на ОСЗ /ПК/ за възстановяване на имота в стари реални граници.

Законът въвежда ли презумпция за това, че имуществото на значителна стойност, притежавано от лице, по отношение на което е установена престъпна дейност по смисъла на чл. 3 З. /отм./, е придобито от престъпна дейност? Съдържа ли разпоредбата на чл. 4, ал. 1 З. /отм./ презумпция, приравняваща липсата на законен източник на доходи с наличието на обосновано предположение; законът изисква ли да е установена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество?

Относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС, поради противоречие с практиката на ВКС решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о.

Действителен ли е договорът за застраховка, ако се оспорва собствеността на застрахованото имущество?

Дали е необходимо демонстриране на намерение за своене при упражняване на фактическа власт върху недвижим имот въз основа на прекратено наемно правоотношение, за да започне да тече придобивна давност?

Обслужва ли джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото? Налице ли е договаряне сам със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, когато органният представител на търговското дружество извършва правно действие спрямо себе си?

Относно качеството на ответника, като потребител на топлоенергия въз основа на представения по делото нотариален акт, обективиращ деривативно основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, както и е констатирал, че по отношение на имота е било осъществено топлоподаване, чиято стойност се претендира.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички правоизключващи възражения, обоснован с липсата на мотиви по правоизключващото възражение на ответниците за изгубване собствеността на държавата и необсъждане на доводите по приложението на чл. 145 от Закона за горите и чл.28 ал.5 т.3 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Разполага ли въззивният съд с процесуална възможност и задължение при изрично въведен довод, да осъществи контрол за законосъобразност на решението по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ относно изискванията за допустимост на реституцията ?

Относно инцидентния установителен иск, както и по иска по чл.32,ал.2 ЗС, произнасянето по който е обусловено от произнасянето по инцидентния установителен иск.

Относно необходимостта да се изследва придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, за да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска ?

Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания относно фактите, които страните следва да докажат?

След като по силата на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на административния акт-отчуждителна заповед, може ли въззивният съд да пререшава въпроса за законосъобразността на отчуждителната процедура по искане на ищците, които са участвали като жалбоподатели в административните производства? Материалноправно легитимирани ли са да предявят иск по чл.108 ЗС относно отчуждените имоти след като към момента на подаване на исковата молба по иска за ревандикация е налице влязло в сила решение на административен съд? Заповедите по чл.95 и чл.98 З./отм./ имат ли вещноправно действие при действието на З. и към кой момент собствеността върху отчужден имот преминава върху държавата, респ. общината при положение, че не е издадена заповед по чл.100 З./отм./? Валидно ли е разпореждането с този имот при наличие на трето лице-добросъвестен владелец? При отмяна на първоинстанционно решение следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите защо не кредитира доказателства и влезли в сила съдебни решения, послужили за мотиви на отмененото решение? опустимо ли е в производство по чл.247 ГПК и произнасяне с решение за поправка на очевидна фактическа грешка при липса на допуснати грешки в диспозитива на основното решение и когато липсва формирана воля на съда?

Относно доказателствената сила на констативния нотариален акт, който не е оборен по надлежния ред и за наличието на конкуренция на права с държавата когато имотът не е отчужден в полза на държавата, не е придобит от нея чрез друг способ, нито е съставен акт за държавна собственост.

Дали позоваването на придобивна давност е елемент от фактическия състав за придобиване на правото, или това е само средство за процесуална защита?

Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК съдът да допълни решението си с изцяло нов диспозитив или това следва да стане по реда на чл. 250 ГПК?

Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решение в съответствие с правилата на тежестта на доказване във връзка с наведения придобивен способ по главния иск.

Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск – вместо по заявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е разгледал и постановил решение по чл. 108 ЗС и е предоставил на ищците защита, каквато те не са поискали в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска? Относно основанието и вида на търсената защита между двата иска са различни. Допустимо ли е произнасяне по евентуален иск след уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е въззивната инстанция да квалифицира съединяването на исковете като кумулативно, след като от ищцовата страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при условията на евентуалност, налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по евентуално съединен иск по чл. 109 ЗС/а според състава на СГС – чл. 108 ЗС/, без да се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – да бъде отхвърлен главният иск по чл. 26 ЗЗД, като се има предвид, че ищецът изрично е изразил волята си, че предявява двата иска при условията на евентуалност, а не като кумулативни? По какъв начин и към кой момент следва да се изчислят дяловете на етажните собственици от общите части по см. на чл. 38 ЗС и по реда на чл. 40 ЗС и съществува ли възможност етажните собственици да искат „попълване” на своите дялове с идеални части, които са били отчуждени преди възникване на етажната собственост, докато всички обекти в сградата са били собственост на едно лице? От кой момент възниква етажната собственост, съсобствеността върху обектите по чл. 38 ЗС и респ. от кога важат ограниченията, предвидени в чл. 38 ЗС? Може ли едноличният собственик на сграда, притежаващ всички обекти на правото на собственост в нея, свободно да се разпорежда с обекти, които биха представлявали общи части по см. на чл. 38 ЗС при евентуално възникване на етажна собственост в същата сграда?

Частен земеделски имот, находящ се в застроената територия за който няма данни да е отнеман юридически, или фактически може ли да бъде придобиван по давност, за него приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС, прилагат ли се правилата за имоти по пар.4 ЗСПЗЗ и приложима ли е нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ? Може ли да се придобие по давност идеална част от такъв имот от физическо лице, придобило владението по частен писмен договор?

Изисква ли се изрично наличие на акт за държавна собственост или изрично установяване на учредено вещно право на строеж от държавата като собственик на земята, за доказване на нейна собственост върху изграденото, или за това доказване са допустими всички доказателства по ГПК?

Относно свързани с предпоставките на придобивната давност като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, в частност относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за което законът е предвидил и презумпцията по чл. 69 ЗС. Относно въпрос, свързан с действията, които прекъсват придобивната давност, между които не е подаване на жалба до прокуратурата, според приетото в Р № 376 по гр. д. № 260/12 год. І г. о. на ВКС.

Относно правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя.

Ако съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението по въпроса за принадлежността на правото на собственост, по който въпрос е формирал воля в мотивите на решението, постановено по вещен иск, подлежи ли този пропуск на отстраняване по реда на поправка на явна фактическа грешка или това е основание за допълване на решението ?

Допустимо ли е въззивното решение, когато е постановено преди да са отстранени нередовностите на исковата молба и в резултат на обсъждане на придобивно основание, на което не е направено позоваване в исковата молба?

Относно приложението на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя. Въпросът е поставен във връзка с придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, което е предмет на обжалваното решение.

Има ли основание (кауза) договорът за наем на недвижимия имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж и какво е значението на свободната от застрояване площ от земята?

Kакъв способ за придобиване на право на собственост е публичната продан по ГПК- оригинерен или деривативен ?

При действие на законова презумпция за съвместен принос каква е доказателствената тежест и как се провежда доказването, когато искът за установяване на правото на собственост върху имот поради преобразуване на лично имущество е обоснован с твърденията, че при покупката на имота са вложени пари от продажба на лично имущество на съпруга, а по делото се установи, че сумите от продажбата на личното имущество са постъпили по паричен влог, открит по време на брака и бракът е заварен по смисъла на § 4 от ПЗР на СК от 2009 г? Следва ли съдът да отхвърли доказателственото искане, само защото страната, която го е направила, не носи тежестта да установи сочения факт (чл. 154 ГПК и чл. 159 ГПК)?

Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?

Възможно ли е пълно и главно доказване с косвени доказателства и може ли съдът да признае право на собственост върху идеална част от имот, когато предмет на делото е искане да се признае собствеността върху целия имот ?

Относно задължението на въззивния съд да осъществи служебен контрол за приложението на императивна правна норма /в случая нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН за изискванията за форма на нотариалното завещание/.

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

Тече ли придобивна давност в полза на трето лице по отношение на дарен имот спрямо наследник със запазена част от наследството на дарителите в периода преди възникване на правото по чл.30 ЗН с откриване на наследството на всеки от дарителите?
Подлежи ли на възстановяване запазената част на наследник в пари от наследниците, получили същия имот по безвъзмезден начин /чрез дарение/ в случаите, когато към момента на предявяване на иска за намаление на дарението дареният имот е придобит от трето лице по оригинерен начин?

Може ли предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост?

Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС? и за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател.

Съгласно чл. 214 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да изменя основанието, да измени своето искане. В настоящия случай по реда на чл. 214 ГПК недопустимо е въведен нов иск, с различен предмет от първоначалния, с различно основание и различен петитум. Предмет на първоначалния иск по чл. 108 ЗС е откритият паркинг, разглеждан като строеж върху чуждо дворно място, т.е. като суперфициарна собственост. Този иск се основава на твърдението, че ищцата, като собственик на земята, е упражнила правото си на изкупуване на паркинга по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС , вр. чл. 66, ал. 1 ЗС. Предмет на допълнително предявения иск е само земята, върху която е построен паркингът. Искът се основава на твърдението, че съществуващият като суперфициарна собственост открит паркинг е бил разрушен и не е изграден отново от ответниците в петгодишен срок, поради което правото на строеж се е погасило по давност. Тъй като новият иск е въведен в процеса в нарушение на чл. 214 ГПК, той се явява процесуално недопустим. Недопустими са и съдебните решения, постановени по този иск, затова те трябва за бъдат обезсилени и производството по иска – прекратено.

По какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като самостоятелен в кадастралната карта, съставлява обща част в сграда в режим на етажна собственост?

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът, в качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 29 ЗТР само, ако уважаването на установителния иск и последващото от това заличаване по чл. 30 ЗТР на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. Заличаването на вписването в конкретния случай ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четири физически лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество – ищец. Безспорно заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик. Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска не е придобивен способ, поради което уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до придобиване на права върху апортираното имущество от ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на иска.

1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР – първоначална редакция, преди измененията в ЗКИР, Обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г.
2. Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ или Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
3. Обусловена ли е допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта.
4. Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, респективно – административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
5. Обуславящо ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по предявен иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ за производството по предявен иск за собственост на имота, по отношение на който се твърди непълнота или грешка при нанасянето му в кадастралната карта.

Относно разпределянето на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост.

Допустимо ли е недвижим имот, който е вписан като собствен на държавата да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г.?

Относно задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован.
Относно приложението на института на приобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от бъдещите наследодатели, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост.

Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г./отм./ , съответно чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Според тези текстове съпружеската имуществена общност възниква върху вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, като чл. 21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност. В СК от 1985 г./отм./ – чл. 19, ал. 3, съответно чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. е въведена оборима презумпция за наличието на съвместен принос. Според практиката на ВКС оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./, съответно чл. 21, ал. 2 СК от 2009 г., така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, съответно съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И чрез двата иска ищецът, който се легитимира като приобретател в документа, обективиращ придобивно основание по време на брака ще защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост, съответно на друго ограничено вещно право, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат на съвместния принос на съпрузите и респ.включването на вещното право в режима на съпружеска имуществена общност. В двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми. В настоящият случай предявеният иск от ищеца М. А. Ц. е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 22, ал. 1 СК/ от 2009 г./ и е налице правен интерес от търсената с иска защита. В разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК е възпроизведен текста на чл. 20, ал. 1 СК /отм./. Въззивният съд непрецизно е формулирал правното основание по чл. 20, ал. 1 СК /отм./, което не води до извода, че се е произнесъл по непредявен иск.

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

Годен придобивен способ ли е постановление за възлагане на недвижим имот, когато с присъда на наказателния съд е признато, че действията на съдебния изпълнител по изпълнението съставляват престъпление по служба /чл. 282, ал. 1 НК /, като имотът е възложен на взискател, за който не е установено да е кредитор на длъжника?

За доказателствената тежест по възражението за подобрения в различните хипотези, с оглед качеството на извършилото ги лице, носи ли ищецът тежест на доказване за обстоятелството, че ответникът е знаел за наличието на основание за нищожност/унищожаемост при положение, че исковата молба е вписана и за оповестителното действие на вписването като обективен критерии за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота и за значението на това обстоятелство с оглед правата по чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец, извършил подобрения.

При въведено от ответника и праводателя му придобивно основание, основано на решение на Общинската служба по земеделие и гори за придобиване на земи от горския фонд, следва ли да бъдат изследвани от съда предпоставките на фактическия състав по чл. 7, ал. 4 ЗСГЗГФ? Кой е в този случай приложимият закон за трансформиране на правото на ползване в право на собственост – ЗСПЗЗ или З. ?

Относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика.

Относно критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./,като е приел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 7/2013г. от 30.06.14г.по т.дело № 7/13г.на ОСГК. Допустимо ли е наличието на принос от страна на другия съпруг в придобиване на имуществото – съпружеска имуществена общност да се установява единствено със свидетелски показания?

Относно критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл.3 ЗОПДИППД/отм./

1. С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ? Кое изпълнително действие нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?
2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?
3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата.
4. Районният съд по местоизпълнението или съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.
5. Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?
6. Ползват ли се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение; разноските, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение и такси на първоначалния взискател в производството по издаване на изпълнителния лист; разноските на присъединените взискатели.
7. В какъв ред се удовлетворява вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота.
8. Кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане?
9. Нова оценка или нова начална цена определя съдебният изпълнител по искане на взискател, след като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала?
10. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./).
11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?
12. Кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ, когато наказанието не е наложено в давностния срок или когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в този срок?
13. Секвестируеми ли са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение?
14. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./) представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока и по въпроса за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличената стойност на чужд имот.

Допустимо ли е преобредателите на недвижим имот, придобили собствеността въз основа на възмездна сделка с ищеца по време на висящ процес да придобият собствеността върху процесния имот по давностно владение в случай че иска на техния праводател е отхвърлен?

За значението на извършените от него фактически действия в имота при обосноваване на извода на съда за наличието на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от страна на ищеца, обусловил уважаването на предявения от последния иск за собственост на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Може ли съдът да приеме за доказано правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и този , който е придобил ответника?

Следва ли ползващото се от констативен нотариален акт лице да доказва възникването на претендираното от него право на собственост при положение, че оспорващият правата му се позовава на придобивно основание, предхождащо съставянето на констативния нотариален акт и представя съставен в негова полза акт за публична държавна собственост; може ли едно църковно настоятелство да придобива по давност собствеността на повече от един църковен храм, след като съгласно действащия към момента на съставяне на н.а.№169/1943г. Екзархийски устав /част Четвърта на Допълнението към Екзархийския устав, т.1/ всяка църква има едно църковно настоятелство, което да я представлява; може ли началният момент на фактическото владение да бъде поставен не чрез осъществяване на фактическо действие, обективиращо намерение за владение на имота, а да бъде свързан с приемане на документ /устав/; става ли държавата собственик на недвижими имоти-открити старини, чрез първичен оригинерен способ /по силата на закона, а именно по силата на чл. 8 от Временни правила за научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.31/19.03.1888г., чл. 8 от Закона за издирване на старини и подпомагане на научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.13/17.01.1890г. и чл. 25 от Закона за старините, обн.Дв.бр.87/18.02.1911г./, когато имотите попадат в обхвата на легалното определение за „старини“, съдържащо се в чл. 2 от Закона за старините, включени са в обнародвания в Държавен вестник Списък на народните старини, изготвен в изпълнение на този закон, ако конститутивният нотариален акт за придобиване правото на собственост по давност от определен правен субект е съставен след обнародването на списъка.

Длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса, при наличието на спор за принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост?

Как следва да се индивидуализират недвижимите имоти, използвани за развиване на определена дейност, за да се приложи критерият, установен в пар. 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА, за отделяне на общинската от държавната собственост?

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?
2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?
3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?
4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23 СК, ал. 1 и 2 / чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 и 2/ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Може ли право на строеж върху имот частна държавна собственост да се придобие по давност от трето лице, с оглед нормата на чл. 86 ЗС и мораториума, наложен с пар. 1 ЗДЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г.?

Какви действия се отблъсква владението и дали спокойното му упражняване е част от характеристиките му, когато то е елемент на придобивния способ давностното владение.

Изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да е налице основание за отмяна на влязло в сила решение е, да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за изхода на делото по съществото на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

За доказателствената стойност на нотариален акт, издаден въз основа на административен акт с вещноправно действие и тежестта на доказване при оспорването му.

Вместо да се произнесе по спора, предмет на делото, въззивният съд е обсъждал липсата на непредявено от ищците придобивно основание, което обуславя извод за недопустимост на постановеното въззивно решение.

Приложим ли е чл. 76 ЗН към разпореждане, извършено от сънаследник чрез дарение в полза на трето, външно на съсобствеността лице?

Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД (отм.)?
Достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД (отм.), за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност?

При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността? Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон?

По иск за собственост допустимо ли е упражняването на косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт (ИАА), когато издаването му осъществява придобивно основание, върху ИАА е бил упражнен пряк съдебен контрол и страните по гражданското дело са идентични със страните по административното?

Може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите поради противоречие с разрешението, дадено в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС?

За правомощието на въззивния съд на уважи иска като упражни косвен съдебен контрол по повод на административен акт и да отрече вещното му действие поради противоречие с правна норма, на която ищецът не е твърдял административният акт да противоречи.

Дали при извод (на съда), че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по валидни договори, сключени с трети лица?

Налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка да бъде привлечен като трето лице - помагач неговият съсобственик, на когото той е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката суми?

Дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата?

Дали ответниците по иска Градска художествена галерия [населено място], Общински институт С. П. и Регионален исторически музей П. като юридически лица, създадени да стопанисват и управляват общинско имущество, имат качеството на процесуални субституенти на [община] и в това си качество могат да се позовават на придобивния способ давностно владение, осъществил се в полза на общината за вещи извън предоставените им за стопанисване и управление?
Може ли да се придобие право на собственост върху движима вещ, която е произведение на изобразителното изкуство и се ползва както с вещноправна защита така и с авторскоправна защита (чл. 18 ЗАПСП) и с какъв акт и на кой орган се обективира владелческия анимус на правния субект [община].

Следва ли съдът в решението по чл. 32, ал. 2 ЗС при разпределяне на ползването на дворно място да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане?

Процесният имот е бил отчужден през 1959 г. за кооперативно и групово жилищно строителство, като отчуждаването е било отменено със заповед на кмета на СГО от 19.12.1994 г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, т.е. за времето от началото на твърдяното владение до отмяната на отчуждаването имотът е бил собственост на държавата и като такъв не е могъл да се придобие по давност по силата на общата забрана на чл. 86 ЗС в редакциите му от 1951 г. до изменението му през 1996 г. По отношение на периода след отмяната на отчуждаването невъзможността за придобиване по давност на процесните идеални части произтича от забраната на чл. 59 ЗТСУ, съобразно която не могат да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ. Владението на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1973 г.- 2001 г./ не обуславя и придобиване на съответна идеална част от правото на собственост, доколкото според фикцията на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ това е допустимо само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. При действието на ЗТСУ владението на реална част от парцел не е годен придобивен способ както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална част от парцела /Решение № 186 от 19.02.1987 г., гр.д.№ 154/86 г., ОСГК/. За периода от време след влизане в сила на ЗУТ /обн.ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г./ забраната за придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е изрично регламентирана в чл. 200 от същия закон, при което, за разлика от чл. 181, ал. 3 ЗТСУ, законът не придава правно значение на такова владение като способ за придобиване на съответна идеална част от имота.

Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора, е от значение за конкретния спор, защото решаващите изводи на въззивния съд се основават на неустановено твърдение, което не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с жалбата и за което не са дадени указания в доклада, че се нуждае от доказване?

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на чл. 151 ЗИН /отм./ .

Придобито ли е право на собственост на оригинерно основание давностно владение, когато са установени всички елементи от неговия фактически състав?

Относно момента,в който настъпва преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Относно вида на установеното от ищците владение върху имот - частна общинска собственост и до възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност по отношение на имот/частна общинска собственост/.

За възможността да се придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот и представлява ли административният акт за изменение на регулацията годно правно основание за придобиване на собственост при условията на кратката придобивна давност.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

1. При какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права?
2. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право?

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за да е редовна, исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а според ал. 2 ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Според чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако той не стори това, исковата молба заедно с приложенията се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. По същия начин се постъпва и когато нередовностите се забележат по време на производството – чл. 129, ал. 4 ГПК.

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито?

Основанието на предявен установителен иск за собственост включва твърдения за собственост на ищеца на конкретно правно основание. Съдът, действащ в рамките на диспозитивното начало, прогласено в чл. 6, ал. 2 ГПК, е длъжен да се произнесе по фактическия състав на соченото от ищеца придобивно основание. Когато съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо – разгледан е иск на непредявено основание в нарушение на диспозитивното начало.

Дали ако има промяна във вида на одържавения имот вследствие на извършено надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, се възстановява собствеността и по отношение на надстроената част и дали при одържавяване на самостоятелен обект в сграда ведно с прилежащите общи части от нея по реда на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността и върху изграден чрез надстрояване след одържавяването нов самостоятелен обект на собственост?

Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска?

За задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик, когато фактическата власт е установена като владение на целия имот въз основа на договор с лице, което не е собственик на имота.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

За релевантните факти по иск на собственик на движима вещ, който търси обезщетение за нея от лице, което я е получило без основание и впоследствие се е разпоредило с нея; към кой момент се определя в този случай паричното обезщетение?

Налице ли е пречка за извършването на съдебна делба на съсобствен между държавата и физически лица недвижим имот, допуснат до делба с влязло в сила решение, в случай, че частта на държавата е публична държавна собственост?

Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 ЗС за части от имот, нанесен в кадастралната карта с отбелязване в кадастралния регистър,че е собственост на ответника,при твърдения,че правото на собственост върху тези реални части е възстановено на ищеца по реда на ЗВСОНИ или първо следва да бъде извършено нанасянето на тези части като самостоятелен имот в кадастралната карта след разрешаване на спор за материално право по реда на чл. 52, ал. 3 ЗКИР ако имотът се намира извън регулация и необходимо условие за допустимост на ревандикационния иск ли е нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадастралната карта? Налице ли е грешка в кадастралната карта по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен,а е включен в границите на други имоти,възстановени на други лица по реда на ЗСПЗЗ?

Относно предпоставките на иска по чл. 108 ЗС е в противоречие с представеното от касаторите решение № 403 от 8.06.2005 год. по гр. д. № 935/2004 год. на ВКС, I г.о., в което е прието, че при иск за собственост ищецът на първо място следва да докаже своето право на собственост, като при позоваване на деривативен придобивен способ и при оспорване от ответниците на легитимацията на ищеца, последният следва да установи и правата на своя праводател.

Относно възможността подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти да се придобиват след изтичане на кратката 5- годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост?

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Може ли в производство, започнало и развило се при действието на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., съдът да отхвърли иск за делба на сграда, за която в исковата молба ищецът не е посочил изрично придобивно основание, при условие че с исковата молба се претендира за делба и на дворното място, върху което е изградена сградата, за което е посочено, че е придобито по наследство и след като не е установено друго /не е установено противопоставимо право на собственост на трето лице върху тази сграда/.

За приложението на чл. 69 ЗС в отношението между сънаследниците на един имот.

Самостоятелен способ за придобиване на собственост ли е реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и налице ли е активната материалноправна легитимация, ако ищецът не се е позовал изрично на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а е заявил наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване на наследения имот?

Тече ли давност в полза на лицата, установили владение върху имота на основание договор за покупко-продажба сключен с държавата, по времето на висящ спор по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, спирали течението на давностния срок предявяването на този специален иск за установяване нищожност на договора и от кой момент може да се противопостави придобивния способ давностно владение за имот, който е бил предмет на такъв спор от черпещите права от договора за продажба, предмет на иска по чл. 7 ЗВСОНИ? Следва ли да се противопостави намерението да се владее имота за себе си на правоимащите – ищци по иска по чл. 7 ЗВСОНИ?

1. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност?
2. Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост и позоваването на давност елемент ли е от фактическия състав на придобивно основание?
3. За възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

Завършва ли процедурата по реституиране на земеделска земя решението на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, включена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато е постановено след влизане в сила на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (приет с изменението на закона публикувано в ДВ бр. 98 от 1997 г. и преди изменението му с ДВ бр. 68 от 1999 г.) и от който момент давността, като придобивен способ, е приложима по отношение на спорния имот, са дадени в противоречие на закона и формираната задължителна практика, в която се приема че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ?

Трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица?

При направено оспорване на материалната законосъобразност на констативен административен акт за възстановяване на земеделска земя на основание ЗСПЗЗ в гражданския процес дали оспорилата го страна носи доказателствената тежест за установяване, че някоя от предпоставките за издаването му не е била налице или доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от акта?

Представлява ли записката за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, при положение, че самият договор не е представен като доказателство по делото и насрещната страна е оспорила съществуването му?
Доказва ли записката за вписване наличието на материално-правните предпоставки за вписването по чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти?
При установено начало на владение въз основа на документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ следва ли страната,позоваваща се на придобиване право на собственост на основание чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ да установи и докаже факта на владение в периода от установяването му до внасянето на имота в ТКЗС и факта на внасяне на имота в ТКЗС именно от владелеца?

Към кой момент следва да е налице предоставяне за стопанисване и управление на имуществото, за да е налице фактическия състав на придобиване на правото на собственост по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ - към момента на създаване на търговското дружество с държавно имущество или в един по-късен момент и дали единствено включването в дълготрайните материални активи на това имущество е достатъчно, за да се направи извод на предоставянето на това имущество от страна на държавата, за стопанисване и управление?

Кои са доказателствата, които съдът следва да вземе предвид по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ; емлячният регистър доказателство за собственост ли е; следвало ли е задължително да се декларират имотите през 1949 г. по силата на Окръжно № 649 от 30.05.1949 г., за да се признае емлячният регистър като доказателство за собственост?

Относно неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществуни процесуални правила и на материалния закон, както и за необоснованост.

Относно приложението на правилото на чл.79 ал.1 ЗС,като способ за придобиване на собственост.

Въззивният съд на практика е поправил допуснатите от първата инстанция процесуални грешки като е присъдил на ищците обезщетение съобразно действителното съдържание на исковата претенция по чл.94, ал.1 ЗАПСП, формирано с исковата молба и с последващата молба за „изменение на иска”, след като е приел за доказано твърдяното нарушение. Констатацията в мотивите към въззивното решение, че ищците са претендирали само обезщетение за неимуществени вреди, и формулировката в диспозитива, че се присъжда обезщетение за имуществени вреди, се дължи на непрецизно изразяване на иначе ясната воля на въззивния съд за разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.94, ал.1 ЗАПСП и не насочва към недопустимост на решението.

Относно приложението на чл. 66, ал. 2 ЗС и по-конкретно-погасява ли се учреденото право на строеж,ако постройката или част от нея погине и следва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение,постановено по иск за делба,когато в производството не е участвал съделител или може да потвърди това решение с довода за неоснователност и недоказаност на иска за делба.

Осъществен ли е твърдяният придобивен способ , от който ищецът извежда материалната си легитимация като собственик /правоприемство по завет/ , след като към датата на смъртта на завещателя имотът вече е бил негова собственост, възстановена с решение на Общинската служба по земеделие , независимо, че към датата на извършване на заве та , процедурата по възстановяване на собствеността все още не е била приключила. Констатирано е противоречие между обжалваното решение и решение № 378 от 27.05.2009г. по гр.д.№ 302/2008г. на ВКС, III г.о.?

Относно елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм.. По какъв ред и с какъв акт се прехвърля собствеността върху недвижим имот при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, респективно при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество ? Относно въпросът за пределите на компетентността на визираните в чл. 17 ЗППДОП /отм./ органи /Министерски съвет или посочен от него орган/ при издаване на актове за преобразуване на държавни предприятия и за възможността тази компетентност да се прехвърля във връзка с въпроса за вещно-прехвърлителния ефект на приемо-предавателния протокол, подписан от представителите на държавното предприятие, в чието оперативно управление е предоставен недвижимия имот, и на новоучреденото търговско дружество с държавно имущество.

Как се определя стойността на придобитото имущество – по пазарна стойност или според посочената цена в придобивната сделка, счита ли се придобито за имущество по смисъла на чл. 4 ЗОПДИППД, ако е отчуждено преди налагането на обезпечителните мерки или придобиването и отчуждаването имат значение като доход и разход на проверяваното лице, обективен критерий за размера на придобитото имущество ли е минималната работна заплата за съответния период, както и за значението на несеквестируемостта на единственото жилище, когато то подлежи отнемане от ненавършило пълнолетие лице?

Следва ли въззивният съд, при постановяването на своето решение да изложи мотиви относно всички възражения на страните по спора, като обсъди наведените в тази насока и събрани доказателства ?

Относно вещно-прехвърлителното действие на спогодбата между съпрузите, обективирана в одобрено от съда споразумение помежду им за уреждане на имуществените отношения, с което идеална част от недвижим имот се поставя в дял и става изключителна собственост на единия от съпрузите.

Приложим ли е придобивния способ давностно владение по отношение на земеделски имот за времето след м. ноември 1997 г. (влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) и след като имотът е реституиран; добросъвестно ли е владението установено на годно правно основание-дарение; може ли това владение да бъде присъединено от следващия приобретател на имота, ако той също владее на годно правно основание и след реституиране на имота?

Може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт?

Допустимо ли е съделител, който в срока за отговор е оспорил само квотите на съсобственост, да заяви след първото заседание че е придобил имота по давност, без да са налице нововъзникнали или нови обстоятелства и доказателства?

За доказателствените средства и доказателствената сила на писмените доказателства, с които може да се установява правото на собственост в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Въззивният съд не е констатирал нередовността на исковата молба и не е дал задължителни указания за отстраняване на тази нередовност, като след поправянето на недостатъците да прецени доколко е сезиран с редовна претенция за собственост или уточнението на основанието и петитума представлява недопустимо изменение на иска. С оглед на това, в качеството си на инстанция по съществото на спора, въззивният съд ще следва да се произнесе по исковата молба, ако нередовнвостите й бъдат отстранени в дадения на ищеца срок или във втората хипотеза да прекрати производството и да обезсили първоинстанционното решение, съгласно чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК.

Начинът, по който в исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основават двете установителни претенции за собственост, и по-специално липсата на изложение на правопораждащите факти /придобивните способи/, сочи на нередовност по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, което е налагало да се приложи чл. 129, ал. 2 ГПК и на общината-ищец се съобщи да отстрани недостатъците в едноседмичен срок. Позоваването на актовете за частна общинска собственост, които имат само оповестително, но не и правопорождащо действие, не означава, че ищецът е посочил конкретни придобивни основания за претендираното право на собственост.

Дали ако по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот върху него са изградени постройки, след развалянето на договора стават собственост на собственика на земята по силата на чл. 92 ЗС или на този, който ги е построил?

Дали съдът може служебно да се произнася по прекъсването или спирането на придобивната давност, както и по въпроса за задължението на съда да се произнесе по всички доводи и твърдения на ищците и да им даде съответната правна квалификация?

Относно необходимостта от изясняване на съотношението между решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2713/2008 год. на ВКС, II г.о. и тълкувателните актове на ОСГК на ВКС, на които се е позовал въззивният съд, а именно: т.4 от тълк.решение № 6/2005 год. и т.2 от тълк. решение № 4/2009 год.

Актът за държавна, респ. общинска собственост не поражда вещно право на собственост в полза на държавата, респ. общината върху актувания имот, той само удостоверява съществуването му. Поради това и при възникнал спор за собственост всяка от страните по него следва да установи поддържаното придобивно основание.

За силата на присъдено нещо относно установено между страните по ревадникационен иск право на собственост върху терен, когато с последващ иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се търси обезщетение за ползване без основание на част от същия терен.

По приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, а конкретно в случая доводите за обема на представителната власт, учредена на пълномощника, посредством който е бил продаден имотът.

Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е способ за установяване на вещни права към минал момент, този на включването на имота в ТКЗС. Той е средство за защита между правни субекти, които заявяват конкуриращи се придобивни основания за собственост на един и същи имот към този предходен момент.

Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 336, ал. 1 ГПК отм. за собственост на недвижим имот, когато е съединен с положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал.1 ГПК отм. (сега чл. 124 ГПК) за същия имот и кой от тях е обуславящият и кой обусловения?

Относно дължимостта на обезщетение за извършени в апартаментите подобрения преди отмяната на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

Дали лицето, основало владението си на нищожна делба за разделяне на един апартамент на две части, има качеството на добросъвестен владелец или не, както и от кой момент тече погасителната давност за предявяване на претенцията за подобрения в имота, извършени от владелеца?

За възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза, вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”.

Може ли да се приеме за завършена процедурата по въстановяване на собствеността върху земеделските земи ако няма изготвена и заверена от Общинската служба за земеделие скица на възстановените имоти поради противоречие на обжалваното решение с решение № 24/1999г. по гр.д.№ 1912/1997г. на ВКС, IV г.о.?

Емлячните/данъчните/ регистри годно доказателство ли са по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост?

Относно писмените доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ ако същите се отнасят за различен период, решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 209/03.06.2010 г. по гр.дело № 85/09 г. на ВКС I г.о., решение № 211/09.06.2010 г. по гр.дело № 212/09 г. на I г.о.- и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК.

Следва ли застрояването да е извършено със съответните разрешения , т.е. да е законно ако е осъществено в съответствие с мероприятието за което е било отредено. В касационната жалба навеждат доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК?

Относно нередовност на исковата молба, изразяваща се в неконкретизиране на правопораждащите факти, като част от основанията на иска с предмет установяване на претендираното материално право на собственост върху процесния имот и непосочване на съотношението между поддържаните от ищеца способи за придобиване правото на собственост.

За начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства.

Относно предмета на доказването по иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и кръга на доказателствата, изброени примерно в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, противоречи на решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК/№ 211 от 09.06.2010 год. по гр.дело № 212/2009 год., I г.о. и № 223 от 10.05.2010 год. по гр.дело № 205/2009 год. II г.о./.

Сследва ли да се считат предоставени за стопанисване и управление на държавните предприятия към момента на преобразуването им и преминават ли в собственост на едноличните търговски дружества с държавно имущество на основание чл. 17а ЗППДОП/ отм./ ведомствените жилища, предадени за стопанисване на “Жилфонд” по реда на ПМС № 202 от 23.10.1961 г. при запазване правото на ведомството да настанява в тях свои работници и служители?

Относно действието на разпореждането с обща недвижима вещ по отношение на съпруга, който го е извършил, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Относно приложението института на придобивната давност по чл. 79 ЗС по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ, находящ се в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в хипотезата когато ползувател се позовава на този придобивен способ.

За доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл. 17а ЗППДОП/отм./ (на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
Възможно ли е договор за приватизация да постави начало на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, както и по въпроса намира ли приложение чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ по отношение на акта за държавна собственост? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Дали установяването на грешка в кадастъра при заснемане на кадастралната основа е абсолютна положителна предпоставка при установителния иск за собственост? Дали искът е преждевременно предявен, ако не е установена грешка в кадастралната основа, дали посочването на „давностно владение” като придобивен способ представлява искане за установяване право на собственост към минал момент?

Относно възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение - за който въпрос жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС -Р.№15/15.І.1980 г. по гр.д. № 2571/ 1979 г.

Налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването на имота в периода на висящност на делата за реституцията и ревандикацията му, е от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на приетото в задължителната практика на ВКС – ППВС №1/79 г., ТР №1/95 г. и ТР №1/09 г. на ОСГК?

Относно вида на писмените доказателства, годни да установят принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ се решава противоречиво от съдилищата.

Относно възможността да бъде придобит по давност имот по чл. 19 ЗСПЗЗ, по въпроса кои имоти попадат в приложното поле на тази разпоредба ,както и по въпроса за доказателствената тежест при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост при позоваване на придобивна давност за такъв имот.

Относно нарушение на т.19 на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК относно съдържанието на мотивите на втората инстанция.

За прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота.

За доказателствената тежест при провеждане на иска с правно основание чл. 336 ГПК /отм./

Относно установяване местонахождението и границите на претендирания от ищеца имот и за придобивния способ, осъществен в полза на неговия наследодател.

За възможността да бъде уважен изцяло иска по чл. 21 ал.1 СК / отм./ в хипотезите, когато страни по договора за придобИ.е на процесния недвижим имот са двамата бивши съпрузи, залегнала като основен мотив с обжалваното решение, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата , установена в смисъл , че искът за пълна трансформация не може да бъде уважен изцяло когато страни по договора -придобивно основание са двамата съпрузи, освен ако не е съединен с иск за разкриване на симулация?

Дали фактическият състав на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ изисква държавното предприятие да е завзело имота за нуждите, за които е извършено отчуждаването и по въпроса за правното значение на записването на имота в баланса на дружеството с оглед установяването, че е част от имуществото на преобразуваното предприятие, които въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата.

Коя от хипотезите на чл. 2, ал. 2 З. е налице, когато за отнетия имот изобщо не е провеждана отчуждителна процедура.
Налице ли е основание за реституция по З., когато имота не е заснет като самостоятелен, а е включен в по-голям парцел, но от свободната останала площ от него може да се образува самостоятелен парцел?

Има ли сила на присъдено нещо и задължителна сила за страните по иск по чл. 108 от ЗС влязлото в сила решение по иск по чл. 32, ал.1 т.2 от ЗТСУ /отм/, респективно иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР между тях след попълване и на кадастралния план въз основа на него включително и в случаите, когато в производството по ревандикационния иск участват и други съсобственици?

Относно предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Относно иск за предаване владението на гараж,находящ се в същата сграда,че ако от момента на учредяване на право на строеж едно лице извършва действия по построяване на сградата с намерение за своене на определен обект в нея,то същото осъществява по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж и придобива собствеността върху построеното.

За възможността в производството по възстановяване на земеделски земи правото на собственост да се доказва с писмени доказателства, които не удостоверяват придобиването на това право.

Относно наличието на предпоставките за придобиване по давност на право на собственост по реда на чл. 79 ЗС и по-специално необходимо ли е позоваване на изтеклата в полза на упражняващото фактическата власт върху имота лице давност и възможно ли е наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност,ако приживе наследодателят не е сторил това,както и по въпроса може ли да бъде отменен по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт,обективиращ прехвърлителна сделка.

Какви доказателствени средства може да се докаже правото на собственост, и по конкретно може ли извод за наличие на право на собственост да се основе само на извлечения от имотен регистър, без да се прецени доколко актуална е съдържащата се в документа на данъчната администрация информация?

Една и съща ли е правната защита , която получава ищецът по заявен отрицателен установителен иск и по заявен владелчески иск ? Съдържанието на иска за собственост по см. на чл. 295 ГПК /отм/., в насока обхваща ли в хипотезите си и заявен отрицателен установителен иск за собственост ? Относно значението на последователността / поредността/ на завеждане на исковете в хипотезите на чл. 295 ГПК /отм./ -за собственост и владелческа защита , възпроизведен с чл. 359 ГПК/ няма съдебна практика, освен цитирано решение на СГС, което обстоятелство налага произнасянето от касационната инстанция с оглед на точното прилагане на закона и в този аспект и за развитие на правото.

Относно възможността да се придобие по давност собствеността върху мазе, принадлежност към апартамент в жилищна сграда.

За възможността за разрешаване на спора за принадлежност на правото на собственост по общия исков ред,вкл. и чрез отричане правата на ответниците в хипотеза на признато право на възстановяване в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и твърдения за проведено производство по пар. 4а,респ. пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ при наличието на специалните способи по пар. 4к,ал.6 и пар. 4и, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно извършените действия, свързани със своене на определен обект и осъщественото по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж, както и действия, свързани с придобиване на собственост върху вече построения обект, с оглед приложението на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Относно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП, на което се позовава ищецът, за да обоснове правото си на собственост и дали включва изискването за усвояването на имота за нуждите на предприятието и записване на имота в баланса на приватизиращото се дружество.

Относно необходимостта от установяване на границите на заявения за възстановяване имот към момента на обобществяването му като предпоставка за уважаване на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ в случаите, когато в делото има писмени доказателства, в които е посочена само неговата площ.

Относно допустимостта по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със статут по чл. 19 ЗСПЗЗ, придобито по давност, и за приложимостта на този придобивен способ.

Относно оспорване валидността на придобивното основание в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Относно прилагането на придобивната давност от гледна точка на правната възможност за упражняване на субективни права от приобретателя в случаите на прехвърляне на спорното право при висящ процес, и последиците от реализирането му.

За елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП отм. във връзка с установяване на активната легитимация на ищеца по иска за собственост.

Относно прилагането на института на придобивната давност без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост, или чрез предявяване на собственически иск или възражение.

Добросъвестно ли е владението на приобретателя на недвижим имот, когато същият е придобит чрез сделка в изискуемата от закона форма – нотариален акт, но приобретателят не е знаел, че решението на Общото събрание на кооперацията – продавач страда от порок, макар че това решение е влязло в сила? Какво е съотношението между нормите на чл. 26 ЗЗД и чл. 64 ЗК /отм./ и по-специално нищожността на решението на Общото събрание на кооперацията може ли да се релевира безсрочно или само в сроковете по чл. 64 ЗК /отм./? Притежават ли стабилитет порочните решения на Общото събрание на кооперацията и стават ли валидни и годни да породят правни последици, ако не са били атакувани по реда на чл. 64 ЗК /отм./?

Относно кръга на годните писменни доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, т.е. релевантните доказателствени средства установяващи право на собственост.

Относно въпроса за фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП, на което се позовава ищецът, за да обоснове правото си на собственост.

Дарението,направено по време на брака на единия съпруг,означава ли трансформация на лично имущество ?

За позоваването на давността като придобивен способ чрез възражение срещу предявен иск за собственост, без представяне на титул за твърдяното придобивно основание, по въпроса за основателността на правоизключващото възражение доколкото всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, както и по отношение на приетото в представената съдебна практика, че давността не се прилага служебно, а е необходимо позоваване на нея и начините за това.

Относно правомощията на гражданския съд да преценява чрез косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ в случаите, когато след внасяне на земята в ТКЗС е осъществено строителство, за тълкуване разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и за възможността да бъде изпълнено съдебно решение, постановяващо премахване на част от постройка.

Относно косвения съдебен контрол на решенията на поземлените комисии.

Може ли ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател на е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към този момент- т.е. ако не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ?

Дали решението с което е унищожен договор за продажба на имот има сила на пресъдено нещо по отношение на последващите приобретатели, купили имота преди вписване на исковата молба по чл. 31 ЗЗД и дали те са добросъвестни приобретатели?

Относно вида на писмените доказателства , извън изброените в разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ, с които е допустимо да се доказва собствеността в производството по чл. 13 ал.2 ЗСПЗЗ.

Относно собствеността на трафопостовете има противоречи съдебна практика.

Относно приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производство по чл. 13, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно допустимостта да се сочат пред въззивната инстанция новооткрити доказателства в производството по чл.218з ГПК /отм. Налице ли е изменение на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ при посочване на ново основание за придобиване на собствеността от наследодателя?

Кои други писмени доказателства, освен посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са годни в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ да служат за установяване правото на собственост към релевантния минал момент и следва ли те да материализират производно придобивно основание ?

Относно доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.

За възможността собственика да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения.

Дали част от поземлен имот маже да се придобие на основание давностно владение?

Кои са обектите от местната инфраструктура, които служат за задоволяването на потребностите на населението от съответната община, предвид характеристиките на спорния имот, свързани с неговото предназначение и функции?
Към кой момент следва да са налице предпоставките за придобиването на правото на собственост от общината на соченото придобивно основание – пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА – към момента на влизането на закона в сила или в по-късен момент?

Доколко изкупуването на жилището, преди развалянето на алеаторния договор, по реда, предвиден в ПМС №170/1991 година, представлява възстановяване на собствеността върху имота или се явява способ за придобиване на собственост по силата на правна сделка, както и доколко съпругът на лицето, което е изкупило по реда на цитираното постановление имота, е придобил в съсобственост имота, доколкото е заплатена цена, по-голяма от получената през 1989 година ?

Кои са фактите подлежащи на установяване при признание на собственика по земеделска реституция, че придобивното му основание за внесената в ТКЗС земя е наследство от общ наследодател ?

Относно доказателствената стойност на декларациите за притежаваните имоти, подлежащи на поземлен данък, въз основа на които се съставят емлячните регистри.

За приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

За активната легитимация на съсобственик да упражни правото на собственост /в проявната форма, обективираща владението/ и да търси съдебна защита за нарушаването му от страна на трети лица, съответно дали успешното провеждане на иска се предпоставя от изискване за съгласувани волеизявления от всички съсобственици?

Относно тежестта на доказване при оборване на законова презумпция, за правилното зачитане на писмените декларации пред държавни финансови органи като изявление за признаване право на собственост на друго лице, за съотношението и зачитането на двете законови презумпции- тази по чл. 92 ЗС във вр. с чл. 20 СК и тази по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 год. /отм./, предвид на установено противоречие с практиката на състави на ВС и ВКС по тези въпроси.

Законът не изключва давността като способ за придобиване собствеността на земеделски имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а само ограничава доказателствените средства за установяването на това придобивно основание, а именно чрез писмени документи от вида на посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, които обаче са само примерно изброени и видно от дадените примери създават един по-благоприятен и улеснен режим на доказване.

Относно противоречивото тълкуване от Пловдивския окръжен съд и А. районен съд на разпоредбата на чл. 3 ЗВСГЗГФ относно предпоставките за възстановяването на собствеността в различните хипотези.

Относно придобивните способи и доказателствените средства в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя.

Няма ограничение за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ЗС по отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСГ, не са били включени в селскостопанска организация и владението върху тях не е било отнето.

За възможността за доказване на правото на собственост с нотариален акт за завет при възстановяване на собствеността върху земеделска земя.

Относно действието на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС и с правоприемството между кооперациите.

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК, т. 4 и т. 6.

Относно противоречиво разрешаване от съда с оглед на разясненията , дадени със задължителната съдебна практика по ПП 5-72 на ВС е този за “документът, съставляващ “прехвърлително” основание за придобиване правото на собственост на лек автомобил” който е от значение за доказване правопораждащият съсобствеността / при режим на бездялова съпружеска имуществена общност/ факт и реализиране на потестативно право на съдебна делба на съсобствениците.

Относно допустимостта на възражението за провеждане на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт , от който се черпят права при спор за вещно право и неговото разглеждането същество на оспорването, е разрешен с обжалваното решение от въззивния съд в противоречие с решения на състави Върховния касационен съд .

Относно приложението на придобивния способ давностно владение, когато имотът е бил включван и изключван от регулация, в резултат на което е променял характера си от селищен в земеделски и обратно.

Доколко в едно обезпечително производство съдът може да навлиза в оценка на представените писмени доказателства – дали те са допустими, относими и дали от тях следват твърденията по исковата молба?

1. Придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец изключва ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК 1985 /отм./ и съответно по отношение на движимите вещи, недвижимите имоти, правата върху вещи и паричните влогове, придобити в резултат на осъществяване на тази дейност, възниква ли съпружеска имуществена общност.
а) какъв е статутът на имотите, придобити чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда от едноличния търговец и необходимо ли е съгласие на неговия съпруг, когато предварителният договор е сключен само от едноличния търговец, а суперфицията е учредена и реализирана по време на брака, но с оглед осъществяване на търговска дейност;
б) за поетите от едноличния търговец задължения във връзка с търговската дейност отговаря ли съгласно чл. 25, ал. 2 СК 1985 /отм./ солидарно и другият съпруг;
в) при реинвестиране от едноличния търговец на доходи от търговската дейност във вещи, права върху вещи и влогове, включени в предприятието му, върху тях възниква ли съпружеска имуществена общност;
г) придобитото в резултат на търговска дейност има ли значение за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 28, ал. 3 СК 1985 /отм./.
2. Допустим ли е иск по чл. 29 СК 1985 /отм./ от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите и вземанията, включени в неговото предприятие.
3. Допустим ли е иск по чл. 29 СК 1985 /отм./ от съпруга на съдружник в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества.

1. Кога следва да се счита за приложен дворищнорегулационният план:
а) със заемането по законоустановения ред на придаваемите се части от имоти по утвърдения дворищнорегулационен план;
б) или от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници?
2. Относимо ли е към понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ /отм./, заемането на придадения имот?

За обобщаване на съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 СК 1968 /отм./ и 14 СК 1968 /отм./

По някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.

За обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 СК 1968 /отм./ и чл. 14 СК 1968 /отм./

Разпоредбите на чл. 220, ал. 3 ГПК /отм./ има приложение и при случаите на оспорване влязло в сила решение, постановено по привиден процес и преди влизането в сила на Гражданскопроцесуалния кодекс.