Представителство

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

дали е възможно същите да са получени при констатирания механизъм на ПТП и каква е била скоростта на удара между двата автомобила, а е посочил единствено /освен фактите, които са безспорни за това как е настъпило процесното ПТП, които съвпадат с тези, изложени от вещото лице Топузян/, че механизмът на удара е – удар от автомобил с маса 1,4 тона, нанесен при движение назад с ниска скорост върху автомобил с маса 1,8 тона. Въззивният съд е установил също така, че от друга страна обаче вещото лице Д. е изложило мотивирано обяснение за това, как с тази ниска скорост са причинени толкова сериозни увреждания на процесния автомобил - автомобилът, който е понесъл удара е модел с автоматична скоростна кутия и със система за автоматично активиране на паркинг спирачката при изгасен двигател, като е проектиран със система за пасивна безопасност, част от която са изключително меките и чупливи елементи на предната част на автомобила, чиято цел е да поемат кинетичната енергия докато се разрушават и по този начин да предпазят от увреда телата на водача и пътниците в автомобила, както тези на пешеходците и велосипедистите /обстоятелства, които не е съобразени от вещото лице Топузян/. Понеже МПС „Опел З.“ е нанесло удара с най-здравата си част по най-слабата част на неподвижното и застопорено от паркинг функцията на автоматичната си скоростна кутия и автоматично активиращата се паркинг спирачка на МПС марка „Мерцедес“, щетите по процесния автомобил са значително повече. Въззивният съд е изразил становище, че този извод на експерта Д. почива на обективните факти по делото, касаещи особеностите на модела на застрахования автомобил, които не са съобразени от вещото лице Топузян, поради което е намерил, че всички описани от представителите на застрахователя вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В този смисъл е посочил, че застрахователното обезщетение в конкретния казус следва да се определи съобразно стойността на частите, описана във фактурата на л. 10 от делото на РС Бургас, ведно със стойността на труда за ремонта, боята и материалите, посочени в проформа фактурата - каквото е искането на ищеца /стойността им според двамата експерти е по-висока/ - 307.50 лв. или общо дължимото обезщетение е в размер на 5503,17 лв., като от него следва да се приспадне платеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 297.77 лв.

не е осъществен общият критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

в противоречие с практиката на ВКС:

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържат също така, че решението е очевидно неправилно и молят да се допусне касационно обжалване.

в противоречие с практиката на ВКС:

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

се претендира наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че възприетото от въззивния съд в решението му, тяхно разрешаване е в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС: №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на Второ т. о., №259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на Трето г. о., №136/01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на Трето г. о., №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на Второ т. о., №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на Първо т. о. и др. Твърди се, че в противоречие с посочената практика и с указанията на ППВС №4/1968 г. въззивният съд не е отчел всички специфични за случая обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, и конкретно – младата възраст на пострадалия, изолацията му месеци след инцидента, невъзможността му да комуникира с околните.

не са правни, а фактически и не представляват основание за допускане на касационно обжалване, като по същността си представляват оплакване срещу правилността на обжалваното решение. Не са налице и основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Напълно неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор от 23.11.2013г. Сочи, че с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. страните са приели за безспорно установено, че изпълнителят „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД е изпълнил задълженията си по сключените договори, като е доставил, монтирал и предал материалите и оборудването в съответните обекти на възложителя (буква „Б" от Преамбюла). Въпреки, че подписаното Споразумение е частен документ, той се ползвал с материална доказателствена сила за удостоверените в документа неизгодни за издателя му (т. е. за касатора) факти. В този смисъл се позовава на определение №г. по т. д.№1249/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС. Алтернативно намира касационната жалба за неоснователна. Излага съображения, че щом е налице положен подпис, то лицето, положило подписа съществува. Съдът правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че дори да се приеме, че са налице съмнения относно представителната власт на лицето, подписало Договора от 25.11.2013г. от името на ищеца, с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. и двете страни изрично са признали, че са били обвързани от договора ( буква „А" от Преамбюла на Споразумението от 27.04.2016г.). Посоченото Споразумение от 27.04.2016г., като подписано от адвокат П. С. с представено по делото пълномощно (Приложение №1 към исковата молба), има право да сключва извънсъдебни спогодби с „Метатрон-МТ" ООД от името на ищеца. Поддържа се, че поради изложеното, твърденията на касатора за липса на представителна власт при сключването на споразумението от 27.04.2016г. са напълно неоснователни. Също така, на проведеното на 10.10.2019г. откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд са представени и доказателства, от които се установява, че ищецът изрично е потвърдил извършените правни действия - подписването на договора и споразумението, както и всички приложения и анекси към тях, като извършени от лица с надлежно учредена представителна власт, както и че тези действия обвързват „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД. Претендират се всички разноски, направени във връзка с производството по делото.

1. „Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, в който издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и чия е доказателствената тежест при оспорването му при положение, че е издаден от собственото на оспорващата страна юридическо лице?“; 2. „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?” и 3. „Следва ли съда да приеме за недоказан юридически факт, за който са представени писмени доказателства с материална доказателствена сила и по отношение на който липсва възражение от ответниците?”. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №169/23.11.2012 г. по т. д. №664/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение №51/21.07.2010 г. по т. д. №528/2009 г. на ВКС, I т. о., вторият с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г., решение №206/31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС, II т. о. и др., а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, като твърди противоречие с решение №63/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №674/2014 г., II т. о.; ТР №1/2001 г., ОСГК на ВКС и решение №157/08.11.2011 г. на ВКС по т. д. №823/2010 г., II т. о.; следва ли премия, фактически заплащана ежемесечно, но изрично нерегламентирана в правилата за работна заплата в предприятието, вкл. в писмена форма, да се включва при изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ, като поддържа, че въпросът от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.