Отказ от иск

„Длъжен ли е въззивният съд да приложи служебно аналогия на закона?“. Твърди, че съществува непълнота в разпоредбата на чл. 58 ЗК и липсва съдебна практика по поставения въпрос, което го определя като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

„Длъжен ли е въззивният съд да приложи служебно аналогия на закона?“. Твърди, че съществува непълнота в разпоредбата на чл. 58 ЗК и липсва съдебна практика по поставения въпрос, което го определя като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

е обосноваван с противоречие на обжалваното решение с Решение №247 от 6.01.2020г. на ВКС по гр. д. №540/2018г., ІVг. о., Решение №192/29.01.2018г. на ВКС по т. д. №44/2017г., І т. о., и много други решения, съответно цитирани; по втори въпрос – Решение №144/22.11.2019г. по т. д. №2579/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение №178/ 05.10.2018г. по т. д. №493/2018г. на ВКС, І т. о.; по трети въпрос – Решение №83/27.07.2018г. по т. д. №155/2018г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №85 от 30.07.2018г. по т. д. №314/2018г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №87 от 30.07.2018г. по т. д. №7/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и други от същата година, всички на ІІ т. о. на ВКС; по четвърти въпрос – т. 3 Тълкувателно решение №1/2002г. на ОСГК на ВКС и Решение №113/18.12.2020г. по т. д. №2217/2019г. на ВКС, І т. о.

е обосноваван с противоречие на обжалваното решение с Решение №247 от 6.01.2020г. на ВКС по гр. д. №540/2018г., ІVг. о., Решение №192/29.01.2018г. на ВКС по т. д. №44/2017г., І т. о., и много други решения, съответно цитирани; по втори въпрос – Решение №144/22.11.2019г. по т. д. №2579/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение №178/ 05.10.2018г. по т. д. №493/2018г. на ВКС, І т. о.; по трети въпрос – Решение №83/27.07.2018г. по т. д. №155/2018г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №85 от 30.07.2018г. по т. д. №314/2018г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №87 от 30.07.2018г. по т. д. №7/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и други от същата година, всички на ІІ т. о. на ВКС; по четвърти въпрос – т. 3 Тълкувателно решение №1/2002г. на ОСГК на ВКС и Решение №113/18.12.2020г. по т. д. №2217/2019г. на ВКС, І т. о.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

за приложението на чл. 165, ал. 2 и чл. 172 ГПК. Отделно се твърди, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, допустимо ли е изявления в различни документи да се приемат за начало на писмено доказателство и основание за изслушване на свидетелски показания за разкриване симулативност на сделката.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: За дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и въпроса за причинната връзка между незаконния акт и вредите. Посочено е, че въззивният съд не се е съобразил с правилата за репариране на претърпените вреди съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, след задължителна преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и практиката на ВКС. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение №48 от 04.02.2004 г. по гр. дело №2041/2002 г. на ІV г. о., решение №189 от 12.03.2009 г. по гр. дело №4990/2007 г. на ІІІ г. о., решение №1599/22.06.2005 г. по гр. дело №876/2004 г. на ІV г. о., решение №480/23.04.2013 г. по гр. дело №85/2012 г. на ІV г. о., решение №47 от 02.04.2014 г. по гр. дело №5159/2013 г. на ІІІ г. о., решение №241 от 16.11.2012 г. по гр. дело №1618/2011 г. на ІІІ г. о., решение №256 от 04.11.2015 г. по гр. дело №1277/2015 г. на ІІІ г. о., както и със задължителнтаа практика на ВКС – т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г., поради твърдения за липса на правилна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи вредите.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали периодът на спиране на делото поради преюдициален спор, има значение за разглеждането и решаването му в разумен срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ?

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Допустимо ли е произнасяне на съда извън определения от страните по спора предмет на делото и превишаване на обхвата на търсената от ищеца защита. Твърди се противоречие по въпроса със задължителната практика на Върховния касационен съд по тълкувателни решения и постановления, обективирана в: ТР №2/29.02.2012 г. по тълк. дело №2/2011 г. на ОСГТК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1) може ли да се приеме, че не е налице оттегляне на иска в случая, когато преди да влезе в сила определението за прекратяване на производството на основание чл. 232 ГПК, ищецът заяви, че не желае оттегляне, съответно не желае прекратяване на делото; 2) следва ли да се приеме, че ако ищецът по каквито и да е причини е направил оттегляне на иска, то той би загубил напълно възможността да промени своята воля, дори при условие, че определението на съда по чл. 232 ГПК все още не е влязло в сила и на практика делото не е прекратено; 3) макар законодателят да е предвидил правна възможност ищецът да предяви отново иска, след като вече го е оттеглил и производството е прекратено, може ли да се приеме, че би било в негова вреда повторното предявяване на иск, с оглед правните последици на давностните срокове. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

За задължението на въззивния съд да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила и дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства, които са от значение за изхода на делото.