За значението и съдържанието на качеството трудоустроено лице и на спор за трудоустрояване и по-специално: следва ли да се приеме, че едно лице има качеството трудоустроен от датата на началното освидетелстване на работоспособността от здравните органи и след всяко следващо преосвидетелстване с установен процент намалена или трайно намалена работоспособност и отпада ли това качество при липса на посочени предписания за трудоустрояване в експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, ако същите са посочени в експертното решение за първоначално трудоустрояване и съставлява ли експертно решение за преосвидетелстване без посочени противопоказни условия на труд, което продължава срока на трудоустрояване при същите заболявания предписание за трудоустрояване по чл. 317 КТ при същите условия на труд, посочени в началното решение за трудоустрояване; кои действия и бездействия на трудоустроен служител съставляват повдигане на спор за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване и съставлява ли повдигане на такъв спор отказът да бъде приета предложената нова длъжност от служителя, без изявление че предлаганата длъжността за трудоустрояване е неподходяща; възниква ли задължение за работодателя да сезира здравните органи при всеки случай на предлагане на подходяща работа по смисъла на чл. 317, ал. 3 КТ или такова задължение възниква при повдигане на спор за трудоустрояване по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване.