дали е извършено престъпление, а по отношение на административните актове, които са с преюдициално значение за разрешаване на гражданско-правния спор, има правомощия да се произнесе инцидентно по валидността им, независимо дали са подлежащи на съдебен контрол, както и инцидентно - по материалната им законосъобразност, когато административен акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Не са изрично уредени в разпоредбата на чл. 17 ГПК правомощия на гражданския съд да се произнася за законосъобразността на постановленията на прокурора, когато те имат преюдициално значение за разрешаване на поставения гражданско-правен спор. Прието е, че съдът в настоящото производство няма правомощия да се произнася по законосъобразността на постановлението на прокурор от РП - Плевен за връщане на иззетото от третото лице Б. И. веществено доказателство - лек автомобил, по следните съображения: Постановлението на прокурор от РП - Плевен за връщане на иззето (в случая от трето лице, а не от ищеца) веществено доказателство не подлежи на съдебен контрол от наказателния съд, какъвто се предвижда само за постановленията, с които се отказва връщането на веществени доказателства (съгласно чл. 111, ал. 3 НПК). Прокурорското постановление за връщане на иззетия автомобил е подлежало единствено на инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура (съгласно чл. 200 НПК), какъвто в случая не се твърди и не се доказва да е извършен. Няма данни, нито доказателства, да е извършен контрол за законосъобразността на този прокурорски акт и същият да е отменен. Липсва процесуално-правна възможност за извършването на последващ съдебен контрол върху този акт от съда, в случая - от гражданския съд, поради което и следва да се приеме, че същият е законосъобразен. От това следва, че липсва противоправно поведение на прокурора от РП - Плевен, разпоредил връщането на веществено доказателство, което е извършено в съответствие със закона - чл. 111, ал. 2 НПК.