(първите три - материално-правни, а последния – процесуалноправен): 1. При какви предпоставки възниква вземане за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близко лице, което е извън кръга на лицата в ППлВС №4/25.05.1961 г. и ППлВС №5/24.11.1969 г., когато по делото липсват твърдения, респ. доказателства смъртта да е прекъснала привързаност, надхвърляща обичайната в отношенията между такива родственици? 2. При липса на доказателства за прекъсната връзка между лицето и неговите родители може ли да се направи извод, че смъртта на неговата баба е прекъснала такава трайна и дълбока емоционална връзка, която налага внукът да бъде обезщетен за неимуществени вреди от тази смърт? 3. Какви са критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост? и 4. Длъжен ли е в решението си въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е отговорил на първите два в противоречие с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. ОСНГТК на ВКС, а на останалите – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Позовава се и на вероятна недопустимост. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК извежда с довод, че е недопустимо поради липса на процесуална легитимация решението за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък извън кръга на лицата в ППлВС №4/25.05.1961 г. и ППлВС №5/24.11.1969 г., ако липсват твърдения смъртта да е прекъснала трайна и дълбока емоционална привързаност, надхвърляща обичайната в отношенията между такива родственици. Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, защото събраните по делото доказателства не установяват такава връзка между ищеца и неговата баба. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост, причината да е нарушен и материалният закон (чл. 52 ЗЗД) – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 3 ГПК. Претендира разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.