1. При твърдения във въззивната жалба, че майката не изпълнява привременно определения режим на лични отношения на бащата с децата (чл. 127, ал. 3 СК), длъжен ли е въззивният съд да укаже или служебно да събере доказателства за верността на тези твърдения, доколкото са необходими за преценката дали е настъпило родителско отчуждение? и 2. При формален социален доклад длъжен ли е съдът по чл. 127, ал. 2 СК служебно да събере доказателства за това кой от родителите притежава по-добри възпитателски и родителски качества, а не да ограничи своята преценка до битовите условия и до непосредствените грижи, предоставяни и полагани от родителя, при когото децата живеят? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с т. 1 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК, ППлВС №1/1974 г. и Решение №64/20.02.2012 г. по гр. д. №1398/2011 г., а на втория - в противоречие с Решение №110/22.05.2018 г. по гр. д. №327/2018 г. IV ГО (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторът счита също, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прилагане на чл. 127, ал. 2 СК (касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК).