чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ

Съгласно пар. 2а ПЗР НМРАВ данък добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър /чл. 94 ЗДДС във вр. с чл. 80, ал. 1 ДОПК/, който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение.

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

1. Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, твърдения за които не са наведени от страните в производството?
2. Годно доказателствено средство ли са свидетелските показания за установяване на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение?

За приложението на обществения критерий за справедливост.

При прекратяване на делото поради недопустимост на иска, за да се реши конкуренцията в правата на страните за присъждане на разноски, от значение ли е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска?

Какъв е критерият за присъждане на разноски по частните производства, които не слагат край на исковия процес – съобразно уважаването/отхвърлянето на частната жалба или с оглед уважаването/отхвърлянето на иска с решението по същество на спора?
Ответникът има ли право на разноски по частните производства, ако след приключването на съответното частно производство последва прекратяване /в случая - частично/ на исковия процес и в този случай следва ли да бъдат присъдени на ответника разноски за частните производства - съобразно на прекратената част от иска?

Дали се явява нищожна уговорена между физически лица неустойка в размер на 100 евро на ден за всеки просрочен ден, без да е определен краен размер и краен срок?

Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди при трудовата злополука и да приспадне получени суми като обезщетение, както и длъжен ли е съдът да изследва приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност, преди да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат.?

За спирането на погасителната давност за непредявената част от вземането при частичен иск.

Относно задължението на съда да мотивира своя извод относно размера на възнаграждението в горния случай, при положение, че се присъжда размер, надвишаващ минималния предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Придобива ли право на собственост купувач на публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление е било отменено изпълнителното основание?

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

На кръстовище, образувано от улици/пътища с различни стопани/собственици, кой от тях, и по силата на кой нормативен акт има задължение да урегулира кръстовището с пътни знаци за безопасното преминаване през него и да постави знаците – всеки от тях или стопанинът/собственикът на улицата/пътя по основното направление?

Относно възможността дворното място, представляващо обща част, да се превърне в обикновена съсобственост с трети лица, непритежаващи смостоятелни обекти в сградата, изградена след сключването на предварителния договор за прехвърляне на идеални части, без изрично изразена воля от страните по договора.

Договор с, който старите задължения се прекратяват и се уговоря сумите по старите дългове да се считат дадени в заем, представлява ли новация? В тази хипотеза налага ли се да е налице предаване на сумата на заемателя, за да възникне заемно правоотношение?

Може ли съдът да обоснове решението си за наличие на съпричиняване (като част от по-широкия въпрос за наличието на причините) на пътнотранспортно произшествие по разглеждан иск за обезщетяване на непозволено увреждане от причинени от пътнотранспортно произшествие вреди, на приетото по делото заключение на съдебна експертиза, в частта му, която е основана единствено на свидетелски показания, които са събрани в актовете на органите на досъдебното производство?

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното състояние и кога е налице такова.