по приложението на процесуалните преклузии. Само в евентуалност е довода му, основан на чл. 513, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. При това, цитираната съдебна практика, освен че дава принципен отговор относно допустимите от авалистите възражения срещу приносител на записа на заповед, с която решението на въззивния съд не конфронтира, съдържа и произнасяне в конкретната, сочена от ответниците хипотеза на недобросъвестност/ злоупотреба с право - тълкувателната част на решение по т. д.№1588/2015г. на І т. о. ВКС, споделена в решение т. д.№84/2017 г. на ІІ т. о. ВКС, в идентична на настоящата хипотеза - непредявени срещу издателя на ценната книга вземания, основани на същата, в производството му по несъстоятелност, предвид последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ. Според същите, предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство поемателят разполага с право да упражни правата си по ефекта срещу солидарно задължените лица, като задължението на авалиста не може да се счита за отпаднало или погасено, нито с непредявяване на издателя вземането, основано на менителничния документ, имащ единствено гаранционна функция, нито дори с последващото изгубване на правосубектността на издателя. Акцентира се на безспорните последици от непредявяване вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник, в сроковете по чл. 685, ал. 1 и по чл. 688, ал. 1 ТЗ – погасяване на процесуалното право за реализиране и удовлетворяване на такива непредявени вземания, а не погасяване на самото вземане.