1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ, респ. пар.1, т. 1 ЗОПДНПИ/отм./ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар.1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ и нормата на пар.1, т. 7 ЗОПДНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за които не е установен законен източник на средства за придобиването му, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период; 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество; 3. Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание, чл. 74, ал. 1 или ал. 2 ЗОПДНПИ/отм./, респ.153, ал. 1 или ал. 2 ЗПКОНПИ. Според касатора поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа също и очевидна неправилност на атакуваното решение -основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.