Home чл. 206 НК

чл. 206 НК

« Обратно към нормативния акт/термините

Текст

Наказателен кодекс

Чл. 206. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. по ал. 1 – лишаване от свобода до три години;
2. по ал. 3 – лишаване от свобода от две до осем години;
3. по ал. 4 – лишаване от свобода от три до дванадесет години;
4. (изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 – пробация или глоба от сто до триста лева.
(7) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Съдебна практика

« Обратно към нормативния акт