управлявал ли е ответникът технически неизправен автомобил, заради която неизправност да е настъпило ПТ и умишлено ли е причинил вредите. След анализ и преценка на събраните в производството писмени доказателства, технически експертизи и свидетелски показания е приел, че независимо от факта, че автомобилът е бил управляван с гуми, различни от предписаните такива от производителя, те са били съвместими с изискванията му; размерите им не са се отразили на стабилността на автомобила, те не са застрашили безопасността на движение и не са оказали влияние за настъпването на ПТП; автомобилът е бил технически изправен. По втория спорен въпрос въззивният съд е констатирал липса на ангажирани от ищеца доказателства за умисъл в поведението на ответника за настъпването на ПТП. Твърдението на ищеца за наличие на такъв с оглед установения по делото факт, че преди сблъсъка водачът на л. а. Мерцедес рязко е подал газ, увеличавайки скоростта, вследствие на което е навлязъл в насрещната лента, не е споделено от състава на САС. Аргумент за тази си позиция съдът е почерпил от заключенията на експертите, според които навлизането в насрещната лента е резултат от загуба на контрол върху автомобила при увеличаването на скоростта. Позовал се е на разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК относно задължителната за гражданския съд сила на съдебните актове на наказателния съд, включващи и сключеното между прокуратурата и виновния водач споразумение, одобрено от наказателния съд, с което е приета форма на вината „непредпазливост“. Посочил е, че умисълът по смисъла на чл. 226, ал. 3 КЗ /отм./ за причиняване на ПТП със смърт и телесни повреди на трети лица не може да се предполага, а следва да е установен при условията на пълно и главно доказване от страната, която твърди такъв и, тъй като нито в гражданското производство се установява такова поведение на ответника, нито се представя съдебен акт – присъда, решение на наказателен съд или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, не може да бъде направен извод за наличие на предпоставките на чл. 227, т. 1 вр. чл. 226, ал. 3 КЗ/отм./.