Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

пар. 27 ПЗР КЗ /отм./

§ 27. (1) От 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се определят, както следва:
1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:
а) за всяко събитие при едно пострадало лице – 1 000 000 лв.;
б) за всяко събитие при две или повече пострадали лица – 5 000 000 лв.;
2. за вреди на имущество – 1 000 000 лв. за всяко събитие.
(2) До 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се определят, както следва:
1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:
а) за всяко събитие при едно пострадало лице – 700 000 лв.;
б) за всяко събитие при две или повече пострадали лица – 1 000 000 лв.;
2. за вреди на имущество – 200 000 лв. за всяко събитие.
(3) Комисията за финансов надзор уведомява Европейската комисия за отлагателните периоди по ал. 1 и 2 и за тяхната продължителност.

пар. 27 ПЗР КЗ /отм./

§ 27. (1) От 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се определят, както следва:
1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:
а) за всяко събитие при едно пострадало лице – 1 000 000 лв.;
б) за всяко събитие при две или повече пострадали лица – 5 000 000 лв.;
2. за вреди на имущество – 1 000 000 лв. за всяко събитие.
(2) До 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се определят, както следва:
1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:
а) за всяко събитие при едно пострадало лице – 700 000 лв.;
б) за всяко събитие при две или повече пострадали лица – 1 000 000 лв.;
2. за вреди на имущество – 200 000 лв. за всяко събитие.
(3) Комисията за финансов надзор уведомява Европейската комисия за отлагателните периоди по ал. 1 и 2 и за тяхната продължителност.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
2. Длъжен ли е съдът да изложи всички мотиви в отговор на всички доводи и възражения на страните и да направи анализ на събраните доказателства по делото относно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
3. Следва ли въззивният съд да присъди обезщетение за всички вреди, които са пряка последица от увреждането/деликта?
4. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застрахователните покрития по чл. 492 КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната? Липсата на каквито и да изложени съображения във въззивното решение относно лимитите на застрахователни покрития води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост?
5. Може ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, когато няма специални знания да извърши оценка на последиците за здравословното състояние на увреденото лице от момента на увреждането му за в бъдеще, ако приетата по делото експертиза не дава отговор на въпроса за тези последици? Длъжен ли е съдът по свой почин да изясни отговора на този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Длъжен ли е въззивникът да направи още с въззивната жалба доказателствени искания досежно факти, приети за доказани в първоинстанционното решение, и налице ли е процесуална преклузия по чл. 263, ал. 1 ГПК по отношение на доказателствените искания, направени с отговора на въззивната жалба, ако същите се отнасят до въведените от насрещната страна твърдения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, но не и до възприетото от съда при постановяване на обжалваното решение?
Длъжен ли е въззивният съд, ако приеме, че не е доказано възражението на ответника относно причините за настъпили впоследствие усложнения на получени травми, да изследва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и получените усложнения и чия е доказателствената тежест за установяване на тази причинно-следствена връзка?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост, и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?
Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер на обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 4/1968г.?
Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?
Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?
Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?
Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?
Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968г.?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

дали наличието на пешеходен парапет на процесния мост, би спрял колата, управлявана от ищцата, от пропадане в коритото на реката при установената САТЕ скорост на движение от 21 км/ч, при която автомобилът е напуснал платното за движение, както и съобразен ли е с техническите изисквания за съоръжението – парапет за пешеходци? Вещото лице е отговорило, че в състоянието, което се е намирал моста и парапетите, то той не би спрял падането на леката кола в коритото на реката, тъй като не отговаря на техническите изисквания относно обезопасяването на преминаващите автомобили. Сочи се също така, че ако е бил изграден пешеходен парапет като ограничителна система, която да служи за задържане на превозните средства, съобразно изискванията на приложимите „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по „Републиканската пътна мрежа на АПИ от 2010 г.“, то със сигурност е щяло да бъде предотвратено падането на автомобила от моста в реката. Това важи в още по-голяма степен при скорост на автомобила при напускане на мостовата конструкция. Въззивният съд е приел, че заключението на в. л. инж. С. е компетентно и обективно, като допълва експертизите, приети в първоинстанционното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1. Koи обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди?
2. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да се съобрази с лимита на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който отразява промените в икономическите условия? Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 от ПЗР на КЗ /отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната?
3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
4. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? (По иск срещу ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв.)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право