не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили правните изводи на въззивния съд (т. 1 ТР №******гач, поради което същите не могат да се считат за платени неправилно, т. е. без да се дължат, и следователно подлежат на възстановяване по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./. Към приетата от въззивния съд и поставена в основата на решаващите му изводи основна предпоставка – че плащанията са били извършени в изпълнение на влезли в сила решения – поставените въпроси нямат отношение. Същите биха били релевантни само в хипотезите на доброволно плащане или плащане въз основа на съдебно решение, но без участието на ответника, доколкото само в тези хипотези причинителят на вредата, на основание непротивопоставимостта спрямо него на решението на УС за определяне на обезщетението, респ. на съдебното решение, може да противопоставя материалноправни възражения относно наличието и размера на вредата, относно предпоставките за изплащане на обезщетение от ГФ, относно забавата и т. н. Не е налице следователно и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.