1) при заплатено обезщетение на увреденото лице от страна на ГФ по реда на КЗ, делинквентът дължи ли обезщетение за забава на увреденото лице върху заплатената ГФ сума, считано от датата на непозволеното увреждане; 2) в случай, че такова обезщетение се дължи, от кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 111, б. в ЗЗД – от момента на непозволеното увреждане или от момента на заплатената ГФ главница; 3) дължи ли делинквентът лихва върху заплатеното ГФ на пострадалото лице обезщетение, предвид обстоятелството, че главницата не е установена по съответния съдебен ред със сила на пресъдено нещо; 4) кой дължи обезщетение за забава от момента на увреждането – делинквентът или заплатилият обезщетението ГФ и върху каква сума, предвид липсата на съдебно установено вземане; и 5) заплатеното обезщетение от ГФ за причинени вреди на пострадалото лице има ли правната стойност на паричното обезщетение, определено със силата на пресъдено нещо, произтичащо от съдебно уважена претенция за причинени неимуществени вреди. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, тези правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било съображения в тази насока.