1/ Следва ли да се възприеме за установен механизма на ПТП, обективиран в протокол за ПТП, съставен от контролните органи на МВР, когато по делото не са събрани гласни доказателствени средства относно този механизъм, а заключението на приетата автотехническа експертиза е изготвено единствено въз основа данните и информацията в протокола на ПТП?; 2/ Подписа на водача върху протокола за ПТП има ли правно значение на признание на вина и противоправност на действията му, както и на признание за каузалност с настъпилите увреждания? – допълнителния селективен критерий по двата въпроса е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с решение по т. д.№1506/2013 г. на І т. о. на ВКС; 3/ Може ли съдът да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ заплащане на застрахователно обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения? Допустимо ли е застрахователят да заяви и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета?; 4/ Допустимо ли е застрахователят, в иницииран от застрахования исков процес за събиране вземането му за застрахователно обезщетение, да предяви и други основания за недължимост или отказ за заплащането му, освен заявените извънсъдебно по образуваната щета? – въпросите обосновавани в идентична хипотеза, с решения по т. д.№3219/2013 г. и т. д.№1060/2012 г. на І т. о. на ВКС; 5/ Съществува ли презумпция за редовност на водените счетоводни книги и записвания?; 6/ Следва ли страната, която представя и се ползва от данните и информацията в счетоводните книги и записвания, да докаже редовността на воденето им, за да се ползва от материалната им доказателствена сила?; 7/ Предполага ли се редовността на воденето на счетоводните книги и записвания при положение, че непредставилата ги страна не е направила изрично оспорване на редовността, респективно не е поискала подобна задача към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза? – въпросите обосновавани в идентична хипотеза, с решение по т. д.№664/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС; 8/ Изпращачът по договор за превоз има ли качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД?; 9/ Отговаря ли изпращачът за вредите, причинени на трети лица от превозвача, по общия състав на чл. 49 ЗЗД или отговорността му е ограничена единствено до виновната деликтна отговорност по чл. 66 ЗАП във връзка с недостатъци на опаковката на товара?- въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 10/ Обхванат ли е от застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите рискът от възникване на отговорност за вреди към трети увредени лица, произтичаща от деликт, осъществен при използването на регистрирано МПС – самосвал, осъществяващ производствени операции, свързани с превоз на руда, в рамките на цялостен производствен процес, реализирани на територията на флотационна фабрика?; 11/Обхванати ли са от задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите превозни средства, чиято единствена функция е въз основа на договор да превозват желязна руда от една до друга точка на територията на завод за преработката й, без да напускат тази територия, като в рамките на тази дейност увреждат имущество на същия завод / флотационна инсталация / при осъществяване на маневра при превоза на рудата? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с решение на СЕС по дело С–514/16. С касационната жалба е въведено и основание „ очевидна неправилност „ на въззивния акт, по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обоснован с гореизложеното оспорване на приложимия към спора закон – КЗ / отм./ или КЗ / нов /, респ. отречения регресен характер на претенцията, но без обоснованост за произнасяне на съда по ирелевантни факти или непроизнасяне по релевантни такива, в разрив с действително съобразимия по спора фактически състав.