Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 226 КЗ /отм./

Застраховане на гражданската отговорност. Пряк иск
Чл. 226. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
(2) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката “Гражданска отговорност” е задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4.
(3) По застраховка “Гражданска отговорност”, която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.

чл. 226 КЗ /отм./

Застраховане на гражданската отговорност. Пряк иск
Чл. 226. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
(2) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката “Гражданска отговорност” е задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4.
(3) По застраховка “Гражданска отговорност”, която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
2. Длъжен ли е съдът да изложи всички мотиви в отговор на всички доводи и възражения на страните и да направи анализ на събраните доказателства по делото относно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
3. Следва ли въззивният съд да присъди обезщетение за всички вреди, които са пряка последица от увреждането/деликта?
4. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застрахователните покрития по чл. 492 КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната? Липсата на каквито и да изложени съображения във въззивното решение относно лимитите на застрахователни покрития води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост?
5. Може ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, когато няма специални знания да извърши оценка на последиците за здравословното състояние на увреденото лице от момента на увреждането му за в бъдеще, ако приетата по делото експертиза не дава отговор на въпроса за тези последици? Длъжен ли е съдът по свой почин да изясни отговора на този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

По приложението на чл. 52 ЗЗД и задълженията на въззивния съд да съобрази определените от съдебната практика критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли братята и сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца и починалия; 3. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са изложили доводи – съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока; 4. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 5. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба; 6. Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си; 7. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; 9. Длъжен ли е въззивният съд с оглед преценка за неоснователност и недоказаност на исковете да допусне относими към предмета на спора доказателства и доказателствени средства, релевирани в исковата молба; 10. Налице ли са основанията за приложение на чл. 266 ГПК по отношение на доказателствено искане, заявено в исковата молба, поддържано пред въззивния съд; 11. При изследване на въпроса дали ищец попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай; 12. Допустимо ли е въззивният съд за първи път с решението по същество на спора да извежда изискване към страна за установяване на конкретни житейски обстоятелства, свързани с връзката между пострадалия и лицата, които търсят обезщетение, като самостоятелен елемент от фактическия състав за уважаване на иска и 13. Следва ли наличието на конкретни житейски обстоятелства, свързани с наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между починалия и лицата, търсещи обезщетение, да бъде разглеждано като самостоятелно условие, различно от тази дълбока и трайна връзка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Върбанова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Длъжен ли е въззивникът да направи още с въззивната жалба доказателствени искания досежно факти, приети за доказани в първоинстанционното решение, и налице ли е процесуална преклузия по чл. 263, ал. 1 ГПК по отношение на доказателствените искания, направени с отговора на въззивната жалба, ако същите се отнасят до въведените от насрещната страна твърдения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, но не и до възприетото от съда при постановяване на обжалваното решение?
Длъжен ли е въззивният съд, ако приеме, че не е доказано възражението на ответника относно причините за настъпили впоследствие усложнения на получени травми, да изследва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и получените усложнения и чия е доказателствената тежест за установяване на тази причинно-следствена връзка?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост, и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?
Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер на обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 4/1968г.?
Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?
Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?
Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?
Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?
Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968г.?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№1; решение №28 от 09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №83 от 06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение от 08.02.2006 г. по гр. д. №1575/2003 г. на ВКС, III г. о. – по въпрос №2; т. 7 ППВС №17 от 18.11.1963 г., решение №151 от 12.11.2012 г. по т. д. №1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №169 от 02.10.2013 г. по т. д. №1643/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №205 от 30.05.2015 г. по т. д. №2976/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №98/24.06.2013 г. по т. д. №596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №27 от 15.04.2015 г. по т. д. №457/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №19 от 08.02.2017 г. по т. д. №50177/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №71 от 14.07.2016 г. по т. д. №1241/2015 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос №3; решение №169 от 02.10.2013 г. по т. д. №1643/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №205 от 30.05.2015 г. по т. д. №2976/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №117/29.07.2016 г. по т. д. №3806/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №27 от 15.04.2015 г. по т. д. №457/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №92/24.07.2013 г. по т. д. №540/2012 на ВКС, I т. о. и решение №18 от 17.09.2018 г. по гр. д. №60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №4; решение №18 от 17.09.2018 г. по гр. д. №60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №5; решение №50 от 18.05.2017 г. по т. д. №598/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №151 от 12.11.2012 г. по т. д. №1643/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение №153 от 31.10.2011 г. по т. д. №971/2010 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №6; решение №88 от 09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №749 от 05.12.2008 г. по т. д. №387/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №114 от 03.11.2014 г. по т. д. №1053/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №302 от 04.10.2011 г. по гр. д. №78/2011 г. на ВКС, III г. о., решение №51 от 13.02.2012 г. по гр. д. №465/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №271 от 30.01.2018 г. по гр. д. №341/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №553/27.06.2013 г. по гр. д. №196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №59 от 15.03.2012 г. по гр. д. №434/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №28 от 02.02.2018 г. по гр. д. №1639/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №422/22.12.2015 г. по гр. д. №2407/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №302 от 04.10.2011 г. по гр. д. №78/2011 г. на ВКС, III г. о., решение №51 от 13.02.2012 г. по гр. д. №465/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №88 от 09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №157 от 11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение №134 от 19.11.2015 г. по т. д. №3495/2014 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №7; решение №241/23.10.2013 г. по гр. д. №3194/2013 г. на ВКС, I г. о., решение №108 от 16.05.2011 г. по гр. д. №1814/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №762/20.07.2011 г. по гр. д. №1371/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение №60/25.03.2013 г. по т. д. №475/2012 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №8; т. 7 ППВС №6/23.12.1968 г. и решение №165 от 18.05.2013 г. по гр. д. №1008/2013 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №9 и т. 10 Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос №10, поставени в изложението на касатора на основанията за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на пострадали лица от смъртта на техен близък, с когото са създали трайни отношения и дълбока емоционална връзка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно момента, от който настъпва изискуемостта на вземанията за обезщетения за имуществени вреди, предмет на предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

12317 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право