на ответника? Ако съдът откаже искането по чл. 266, ал. 3 ГПК длъжен ли е да обоснове отказа си?; 2. Осъществено ли е от въззивния съд неспазване на процесуалноправния принцип за равнопоставеност на страните, прокламиран в чл. 9 ГПК, при хипотезата на изрично искане от страна във въззивния процес за допускане назначаване на нова съдебна експертиза, след направено аргументирано оспорване на експертизата от тази страна, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство?; 3. Има ли право лице да получи застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, вследствие ПТП с автомобил, който не е бил собственост на това лице към момента на сключване на застрахователната полица, нито това лице е сключило застрахователна полица? По поставените в т. 1 и т. 2 въпроси касаторът твърди произнасяне на въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решения по гр. д.№1175/2011 г. на второ г. о. на ВКС, по гр. д.№1463/2018 г. на четвърто г. о. на ВКС и по гр. д.№5113/2017 г. на ВКС. Постановяването на отговор по третия въпрос касаторът счита, че би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.