(първите два – процесуалноправни, а третия – материалноправен): 1. Влязлата в сила осъдителна присъда задължителна ли е за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието? 2. Опорочени ли са правните му изводи, когато противоречат на фактите в състава на престъплението, установено с влязла в сила осъдителна присъда? и 3. Съобразно предназначението на автомобила автобетон-помпа покриват ли се от задължителната застраховка гражданска отговорност“ на автомобилистите отговорността на водача-оператор на действията на водача свързани с обезопасяването й против преобръщане по време на престой при използването на бетон-помпата за пренос на бетон? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е решил процесуалноправните в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (цитира множество решения), а материалноправния - в противоречие с две решения на Съда на Европейския съюз (Решение от 04.09.2014 г. по дело С-162/2013 и Решение по дело С-648/17) – допълнителните предпоставки съответно по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение (по чл. 300 ГПК) и в нарушение на материалния закон (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, включително при незачитане на тълкуването СЕС на Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, които са със запазено действие, и след отмяната й с Директива 2009/103/ЕО от 16 септември 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка). Претендира разноските по делото.