за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, г.1 ГПК: 1.“Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС 4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969г.“; 2.“Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?“ и 3.“При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 432 КЗ, от лица по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка и са сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?“. Противоречието с практиката на ВКС е основано на недоказаност на фактите и обстоятелствата, относими към преценката за съществуващата връзка межда пострадалия и увреденото лице и интензитета на търпените вреди, така както те са разяснени в ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.