за началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, ПАС е посочил, че се касае за претенция за лихвите като част от застрахователното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредата при ангажиране на неговата отговорност, което се покрива от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ. Съобразявайки ал. 3 на чл. 429 КЗ, доколкото няма данни за по-ранна дата на уведомяване на застрахователя от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от пострадалия, съдът е намерил, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 06.02.2019 г. Формулировката на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, според която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/, като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, според ПАС налага извод, че началният момент на отговорността на застрахователя за лихви е конкретен по отношение на всяко увредено лице. Не може да се приеме, че уведомяването, респ. предявяването на претенция за имуществени вреди по автомобила от трето лице, в случая от водча на автомобила на 19.04.2017 г. ползва и ищеца-пострадал досежно неговите претенции за обезщетение, свързани с причинените му телесни увреждания. Според разпоредбата на закона не е достатъчно просто уведомяване за настъпило ПТП, а уведомяване за настъпване на застрахователно събитие, т. е на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие съгласно определението, съдържащо се в пар. 1, т. 4 ДР КЗ. По тези съображения въззивната инстанция е счела, че по отношение на ищеца е приложима датата, на която той самият е предявил претенция за обезщетения за причинените му увреждания, а именно 06.02.2019г. и която е най-ранната дата по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ.,