1/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне дължимо обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? – обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с ППВС №4/1968 г. ; 2/ Какви критерии следва да приложи решаващият съд при извършване преценка относно наличието на „ изключение „ по смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. по т. д.№1/2016 г. на ОСНГТК, по отношение възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №4/61 г. и ППВС №5/1969 г.?;3/ Следва ли разпоредбата на пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД на КЗ / ДВ бр. 101/2018 г. / да се прилага за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г. / датата на постановяване ТР №1 по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС / , независимо от това по време на действие на кой Кодекс на застраховането е възникнало застрахователното събитие?; 4/ Обратното действие на съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. разпростира ли се по отношение на произшествията, попадащи в приложното поле на КЗ /отм./?; 5/ Противоречи ли пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД на КЗ / обн. ДВ бр. 101/2018 г. / на чл. 9, ал. 1 Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност„?; 6/ Правилно ли е да се приложи разпоредбата на пар. 22 ПЗР КЗ за отношения, които не са съществували, съответно не са били регулирани в КЗ /отм./, а са възникнали след отмяната му, по силата на ТР №1/21.06.2018 г. по т. д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС? – всички въпроси от втори до пети вкл. са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Касаторът се позовава и на „очевидна неправилност„ съгласно чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с оглед отказа на съда да приложи пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД на КЗ / обн. ДВ бр.101/2018 г. /, като правораздаване contra legem и extra legem, съгласно посоченото в пар. 1 от настоящото определение.