от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите, изложени към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите пет правни въпроса, формулирани в идентичните по съдържание изложения по чл. 284, ал. 3 ГПК към всяка от жалбите на касаторите ищци, се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваните негови отхвърлителни части – досежно релевираното оплакване за постановяване на този съдебен акт по съществото на спора в нарушение на материалния закон /чл. 277 КТК, във вр. чл. 245, ал. 1 КТК/, докато последните три правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст. Погрешното отъждествяване от тези двама жалбоподатели на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. първо-во и 3-то ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не годно да обоснове приложно поле на последния.