според касатора са разрешени в противоречие с материалния закон, а част от тях, макар включени в предмета на спора, са останали необсъдени от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъдено е останало и възражението за нищожност на вписването на договора за пренаемане на кораба от лице, неотговарящо на императивните изисквания на КТК /чл. 27, чл. 34 и чл. 39а КТК/. Жалбоподателят поддържа, че поради неоснователното недопускане до разпит на поискани двама свидетели, на икономическа експертиза и на писмени доказателства за установяване, че реалната експлоатация на кораба се е осъществявала от „Булминерал“ АД, който е действителният корабопритежател, а не от „Ш. лоджистик“ С. А., както и поради необсъждане на приети по делото писмени доказателства, решаващият съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи по спора. Навел е доводи и за неправилност на обжалваното въззивно решение в частта относно присъдените в полза на ответника „Булминерал“ АД съдебни разноски пред въззивната инстанция, за които няма данни да са реално заплатени и които не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Не претендира съдебни разноски пред трите съдебни инстанции, тъй като такива не са извършвани.