е дали БНТ се явява предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Тълкуване на това понятие е дадено в решение №102 от 02.07.2018 г. по гр. д. №2512/2017 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В цитираното решение на ВКС е допуснато касационното обжалване именно по материалноправния въпрос - намира ли приложение чл. 328, ал. 2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел постигане на печалба и в частност, статутът на БНР, целта, с която е създадено и преследваните от него търговски и стопански печалби, определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Даденото във въззивната жалба тълкуване на преприятието, което според въззивника е всяко място, където се полага наемен труд, се явява не само разширително, но и неотговарящо на възприетото и в доктрината и в съдебната практика, установена с въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията на КТ. В цитираното решение е посочено, „че под „предприятие в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика, още от въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията в кодекса с ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. и в цитираните от ответника в писмените бележки решения на ВКС по гр. д. №726/2011 г. на IV г. о. и по гр. д. №987/1998 г. на III г. о.). В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения. БНТ е юридическо лице, национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиотото и телевизията/ЗРТ/, чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджет. 3а да се осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността на БНТ се финансира по самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществено от публични източници. Бюджетът на БНТ е част от Републиканския бюджет на Република България и приходната му част се формира от следните източници: финансиране от фонд "Радио и телевизия"; субсидия от държавния бюджет за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите; собствени приходи от реклама и спонсорство; постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио дейност; дарения и завещания; лихви и други приходи, свързани с радио дейност. Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет (чл. 70 ЗРТ). Съгласно чл. 42, ал. 2 БНТ осъществяват оперативно управление върху имущество - публична и частна държавна собственост. Основният стремеж на БНТ като обществена медия е изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, което значи, че предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба. Всяка обществена медия, вкл. БНТ, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията й е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика - арг. Чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗРТ и чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 Конституцията на РБ. Именно с оглед на това и в чл. 6, ал. 2 ЗРТ са изрично регламентирани специфични изисквания към програмните характеристики на БНТ като национална обществена медия, които трябва да съблюдава при осъществяване на дейността си и мисията по гарантиране на основните комуникационни права на гражданите. Постигането на посочените цели и спазването на специфичните изисквания към програмите на БНТ няма как да са обусловени от пазарната конюнктура, нито да преследват основно печалба. Изрично БНР и Българската национална телевизия, са определени в самия закон като обществени доставчици на радио, съответно на аудио-визуални медийни услуги, различни от търговските доставчици – чл. 6 ЗРТ. Следователно целта, с която е създадена БНТ, нейната обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от нея търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и основните източници на финансиране, я определят не като стопански субект, който има своя пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част от приходната част на приетия от Народното събрание на Република България самостоятелен бюджет на БНТ, включен в единния Републикански бюджет, се формира и чрез частни финансови източници - реклами и спонсорство, не превръща обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача е постигане на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на националната обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за финансиране на съществената, целевата дейност на БНТ. Практически всяко юридическо лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това обстоятелство не го превръща в стопански субект.