по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. За съда, по аргумент за противното следва, че за уредените въпроси разпоредбите на ГРАЖДАНСКИЯ ЗАКОН за неприложими. В този смисъл съдебният състав изрично се е основал на ТР №45/1990 г. на ОСГК на ВКС. Следователно: в случая при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 КТ и сл. и по отношение на тях не са приложими тези на ГРАЖДАНСКИЯ ЗАКОН, т. е тези на чл. 45-54 ЗЗД. Това от своя страна води до извод, че този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ уредена в разпоредбите на чл. 45-54 ЗЗД и явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. От изложеното, за съда следва изводът, че процесният инцидент, признат като „трудова злополука, не е обект на на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Това сочи, че за застрахователя не е е възникнало задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищеца вреди от тази трудова злополука, което прави претенцията по чл. 432 КЗ неоснователна.