в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на ВКС: 1. По материалноправния въпрос за законосъобразност на прекратяването на трудово правоотношение с работник или служител, попадащ под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, в частност за преодоляване на закрилата от работодателя, когато уволненият работник или служител е адресат на повече от едно основание за особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, а именно: решение №60/13.06.2017 г. по гр. д. №3186/2016 г. на ІІІ г. о., решение №161/02.01.2018 г. по гр. д. №33/2017 г. на ІІІ г. о. и решение №37/20.05.2022 г. по гр. д. №1879/2021 г. на ІІІ г. о./. 2. В производство по трудов спор по чл. 344, ал. 1 КТ, при оспорена законност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато е направен довод за злоупотреба с право или за дискриминация, попада ли в обхвата на съдебния контрол работодателската преценка по целесъобразност? 3. При оспорване законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато в исковата молба е наведен довод за злоупотреба с право и/или дискриминация, разполага ли съдът с правомощието във връзка с тези доводи и на основание чл. 8, ал. 1 КТ и чл. 8, ал. 3 КТ да осъществи съдебен контрол на работодателската преценка относно: извършените промени в щатното разписание и съкращаването на определена длъжност; извършените едностранни промени на трудовото правоотношение при упражняване на правомощията по чл. 120 КТ, непосредствено предхождащи уволнението. Втори и трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички факти и доказателства по делото, да обсъди всички доводи и възражения на страните, отнасящи се до спорното право и да изложи мотиви във връзка с тях, както и да посочи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ІІ т. о. 5. По процесуалноправния въпрос за начина на доказване на реално осъществено съкращаване в щата и в частност кои са критериите за преценка за сходство на длъжностите, респективно разлика в трудовите функции, когато съответната длъжност е премахната, но трудовите функции са се запазили и са преминали към друга нова длъжност с различно наименование и допълнителни трудови задължения – сочи се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №498/13.01.2012 г. по гр. д. №1561/2010 г. на ІV г. о., решение №168/10.06.2014 г. по гр. д. №5342/2013 г. на ІV г. о. и решение №121/31.05.2022 г. по гр. д. №2888/2021 г. на ІV г. о. 6. Как следва да се анализират и кредитират показанията на свидетели, когато има съмнение за обективността им – твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №131/12.04.2013 г. по гр. д. №1/2013 г. на ІV г. о. и решение №100/08.05.2018 г. по гр. д. №1737/2017 г. на ІV г. о.