1/. За необходимостта от съгласие по чл. 67, ал. 3 КТ в хипотеза на промяна съществуваш трудов договор за длъжността асистент, произтичаща от изменението на чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 54, ал. 3 ЗВО с ДВ, бр. 101/2010 г.; 2/. Прилага ли се чл. 118, ал. 1 КТ, въвеждащ забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, в хипотеза на законово вменено задължение на работодателя да извърши тази променя?; 3/. За приложението на чл. 119 КТ спрямо законово определеното съдържание на трудовото правоотношение и в частност императивно определената срочност на трудовото правоотношение за длъжността асистент съгласно чл. 54, ал. 3 ЗВО и чл. 18 ЗРАСРБ; 4/. Императивните законови разпоредби уреждат ли отношенията между страните при липса на изрично изразена воля на работника относно същите и трябва ли да има изрично изразено съгласие на работника в трудовия договор, че приема законово установените условия за заемане на съответната длъжност?; 5/. Относно възможността за саниране на недействителен трудов договор чрез подписване на допълнително споразумение? Касаторът счита, че първият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение №60325 от 11.01.2022 г. по гр. д. №3890/2020 г. на ВКС, IV г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.