Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 71 ал. 1 КТ

Прекратяване на договора със срок за изпитване
Чл. 71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

чл. 71 ал. 1 КТ

Прекратяване на договора със срок за изпитване
Чл. 71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е даден отговор в смисъл, че не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и оплаквания по въззивната жалба, в тяхната пълнота, като изложи собствени мотиви по тях, при съблюдаване очертаните с въззивната жалба предели на производството и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения за доказателствената им стойност; 2/ Може ли въззивният съд да не възпроизведе в мотивите на акта, направените в жалбата доводи или възражения, които са системно и трайно застъпвани във въззивното и в първоинстанционното производство, в логиката на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и 3/ Следва ли при формиране на своите фактически и правни изводи съдът да следва правилата на логиката, а допуснатите от съда грешки при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни и научни правила и дали непроизнасянето на въззивния съд по направените в жалбата възражения за неправилност на приети от първата инстанция фактически положения, водят до грешка при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на правилата на логиката. По първите два въпроса допълнителният критерий е обоснован с доводи, че въззивният съд е процедирал в нарушение на задължителните указания, дадени в Постановления №№1/13.07.1953 г., 7/27.12.1965 г. и 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС и задължителната практика на ВКС – ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК- т. 19, както и на изрично посочена в изложението казуална практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. По третия въпрос се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. 2 на ТР №1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК - т. 12 и решение №50255 от 17.01.2023 г. по гр. д. №649/2022 г. на III г. о. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните материалноправни въпроси: 1/ Лицата, заемащи длъжността директор на РЦТХ“, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 Закона за администрацията и могат ли техните правоотношения да се прекратят при условията на чл. 19а, ал. 2 от същия закон и 2/ Задължително условие ли е за дефинирането на лицата, заемащи длъжността директор на РЦТХ“ като едноличен изпълнителен орган на държавна институция, делегирането на правомощия по издаването на индивидуални административни актове по чл. 19, ал. 8 ЗАдв или определящи са функциите по подпомагане на дейността на министъра на здравеопазването по осъществяване на националната здравна политика в областта на трансфузионната хематология, а издаването на ИАА по чл. 19, ал. 8 ЗАдв е само правна възможност. И по двата въпроса е изложена обосновка, че по така повдигнатите въпроси липсва съдебна практика на ВКС, в т. ч. постановена по реда на чл. 290 ГПК. На последно място се твърди, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика в резултат на непроизнасяне по нито едно от релевираните във въззивната жалба оплаквания и необсъждане на събраните по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е съдът да преценява показанията на заинтересованите в полза или вреда на една от страните свидетели с оглед всички доказателства по делото и с оглед възможната тяхна заинтересуваност съгласно правилото на чл. 172 ГПК?“; 2. „Има ли право съдът да игнорира показания на свидетел, които са относими към факти от спорното право само поради неговата вероятна заинтересованост или е длъжен да прецени достоверността им чрез цялостна съпоставка на всички факти по делото? Съпружеските отношения основание ли са сами по себе си за отричане показанията на съпруг на страната в процеса?“; 3. „Следва ли въззивният съд да съобрази решението си с всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти, както и със закона?“; 4. „Следва ли съдът при преценката на изпълняваните трудови функции да изхожда от наименованието на длъжността или следва да изхожда от естеството на извършваната работа?“ и 5. „Недействителна ли е клаузата за срок за изпитване, когато работодателят знае годността на работника или служителя и в този случай има ли злоупотреба с право при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото по първия въпрос в решение №333 от 30.04.2009 г. по гр. д. №5401/2007 г. на ВКС, III г. о., решение №463 от 16.03.1996 г. по гр. д. №1094/1995 г. на ВКС, IV г. о., решение №65 от 16.07.2010 г. по гр. д. №4216/2008 г. на ВКС, IV г. о. и решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016 г. на ВКС, IV г. о., по втория в решение №118 от 11.01.2021 г. по гр. д. №665/2020 г. на ВКС, II г. о., решение №428 от 15.07.2010 г. по гр. д. №843/2009 г. на ВКС, I г. о., решение №176/28.05.2011 г. по гр. д. №759/2010 г. на ВКС, II г. о., решение №207 от 17.03.2021 г. по гр. д. №165/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №700/28.10.2010 г. по гр. д. №91/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №131 от 12.04.2013 г. по гр. д. №1/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение №100 от 08.05.2018 г. по гр. д. №1737/2017 г. на ВКС, IV г. о., по третия в ППВС №1/1953 г., ППВС №7/27.07.1965 г., решение №27/28.06.2017 г. по т. д. №2430/2015 г. на ВКС, I т. о., решение №153/03.02.2017 г. по т. д. №3372/2015 г. на ВКС, I т. о., решение №283 от 14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №331 от 04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №36/24.03.2014 г. по т. д. №2366/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №327 от 03.04.2017 г. по гр. д. №2119/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., по четвъртия в решение №7 от 01.04.2009 г. по гр. д. №954/2011 г. на ВКС, IV г. о. и по петия в решение №160 от 08.05.2015 г. по гр. д. №4811/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение №96 от 15.06.2018 г. по гр. д. №4048/2017 г. на ВКС, III г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Действителна ли е клауза в трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, при който не се установява нужда и цел да се провери годността на работника/служителя да изпълнява трудовите си функции при два последователни трудови договора? и 2. Дали работодателя по нов трудов договор не заобикаля закона чрез клауза за изпитване, когато е знаел за годността на работника/служителя да изпълнява възложените трудови функции и дали не преследва друга цел, различна от законоустановената? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд по чл. 71 КТ (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. „Допуснато е ли е процесуално нарушение от въззивната инстанция като не допуска страната да представи доказателства по делото, с които да се установят наличието па обстоятелства, съставляващи други причини, поради които трудовият договор се сключва като такъв по чл. 70, ал. 1 КТ, както и да се установи и, че работодателят прекратявайки трудовите правоотношения на жалбоподателката е злоупотребил с правата си, заобикаляйки закона като цели не проверка па годността на работника или служителя, а прекратяване на договора по облекчения, за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ?“; 2. „Дължи ли въззивният съд да изложи аргументация и да разгледа всички направени възражения от ищеца по делото?“, 3. „Следва ли в трудов договор с правно основание чл. 67 КТ да са вписани обстоятелствата обуславящи срочността на трудовия договор, съгласно задължително изискването па пар. 1, т. 8 ДР КТ?“ и 4. „При наведени възражения от страна на ищеца за злоупотреба с власт от страна на работодателя по чл. 8. ал. 1 КТ, засягаща включително упражняването па съществуващи права на работника или служителя, следва ли да се извърши от съда проверка за нищожност на целия договор или негова клауза и следва ли да се допуснат доказателства, чрез които да се докаже тази злоупотреба с власт?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013 г. по тьлк. д. №1/2013 г., ОСГТК, решение №7/27.01.2015 г. по гр. д. №2427/2014 г., III г. о., решение №72 от 09.07.2012 г. по т. д. №398/2011 г., II т. о., решение №60210 от 04.01.2022 г. по гр. д. №873/2021 г., III г. о., решение №77 от 17.03.2015 г. по гр. д. №2040/2014 г., IV г. о., решение №164 от 18.02.2010 г. по гр. д. №4656/2008 г., I г. о., решение №104/23.02.2010 г. по гр. д. №453/2009 г., III г. о., решение №634/20.11.2009 г. по гр. д. №2071/2008 г., II г. о., решение №256 от 15.09.2011 г. по гр. д. №1379/2009 г., III г. о., решение №282 от 11.10.2011 г. по гр. д. №360/2009 г., III г. о., решение №53 от 19.03.2014 г. по гр. д. №2907/2013 г., IV г. о., решение №284 от 07.10.2011 г. по гр. д. №1154/2010 г., III г. о., решение №22 от 31.01.2012 г. по гр. д. №450/2011 г., III г. о., решение №545 от 13.01.2012 г. по гр. д. №1512/2009 г., IV г. о. и решение №24 от 30.01.2019 г. по гр. д. №1339/2018 г., IV г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се свеждат до това дали трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване и дали този срок е спрял да тече по време на действието на извънредното положение в Република България, въведено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Oбн., ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., доп. – ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По отношение на изтичането на изпитателния срок въззивният съд е приел, че след като фактическото изпълнение на длъжността е започнало на 02.12.2019 г. 6-месечния срок би следвало да изтече на 02.06.2020 г., но съобразявайки, че ищцата е използвала 8 работни дни отпуск за временна нетрудоспособност, е установил, че срокът в действителност е изтекъл на 12.06.2020 г. (петък), предвид че удължаването на срока е със съответния брой работни дни. Приел е за неоснователни твърденията на ответника, че изпитателният срок е спрял да тече след обявяването на извънредното положение в Република България във връзка с приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. в ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), тъй като този вид срок не попада в обхвата на ЗМДВИП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение са спрели да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Въззивният състав е стигнал до извода, че с изтичане на срока за изпитване не се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Не е установено и да е налице някое от изключенията, предвидени в Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП за спиране на сроковете, поради което и за периода 13.03.2020 г. - 16.04.2020 г. срокът за изпитване е продължил да тече. Като е обсъдил съвкупността от събраните по делото доказателства, а именно показанията допуснатите свидетели и приетите писмени доказателства, съдът е приел, че работодателят е имал реалната възможност да провери качествата на работника да изпълнява възложената му работа в уговорения между страните срок за изпитване, тъй като ищцата е изпълнявала задълженията си по трудовия договор и при въведената дистанционна форма на работа. Приел е за доказано, че ищцата е обработвала договори и анекси, които са били изпращани по електронен път от свидетелите, ходила е за справки и по дела. На това основание са отхвърлени възраженията на ответника, че през процесния период ищцата не е можела да изпълнява основните си задължения по длъжностна характеристика. Относно действието на заповедта за прекратяване съдът е прието, че същата е връчена на 12.05.2020 г., но в нея изрично е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение настъпва, считано от 15.06.2020 г. В случая заповедта е породила действие на 15.06.2020 г., а не от деня на връчването. Така въззивният съд е установил, че към 15.06.2020 г. работодателят не е разполагал с правото да прекрати трудовия договор по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, което прави незаконно уволнението на ищцата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

12327 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право