Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 70 ал. 1 КТ

Трудов договор със срок за изпитване
Чл. 70. (1) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

чл. 70 ал. 1 КТ

Трудов договор със срок за изпитване
Чл. 70. (1) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. „Допуснато е ли е процесуално нарушение от въззивната инстанция като не допуска страната да представи доказателства по делото, с които да се установят наличието па обстоятелства, съставляващи други причини, поради които трудовият договор се сключва като такъв по чл. 70, ал. 1 КТ, както и да се установи и, че работодателят прекратявайки трудовите правоотношения на жалбоподателката е злоупотребил с правата си, заобикаляйки закона като цели не проверка па годността на работника или служителя, а прекратяване на договора по облекчения, за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ?“; 2. „Дължи ли въззивният съд да изложи аргументация и да разгледа всички направени възражения от ищеца по делото?“, 3. „Следва ли в трудов договор с правно основание чл. 67 КТ да са вписани обстоятелствата обуславящи срочността на трудовия договор, съгласно задължително изискването па пар. 1, т. 8 ДР КТ?“ и 4. „При наведени възражения от страна на ищеца за злоупотреба с власт от страна на работодателя по чл. 8. ал. 1 КТ, засягаща включително упражняването па съществуващи права на работника или служителя, следва ли да се извърши от съда проверка за нищожност на целия договор или негова клауза и следва ли да се допуснат доказателства, чрез които да се докаже тази злоупотреба с власт?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013 г. по тьлк. д. №1/2013 г., ОСГТК, решение №7/27.01.2015 г. по гр. д. №2427/2014 г., III г. о., решение №72 от 09.07.2012 г. по т. д. №398/2011 г., II т. о., решение №60210 от 04.01.2022 г. по гр. д. №873/2021 г., III г. о., решение №77 от 17.03.2015 г. по гр. д. №2040/2014 г., IV г. о., решение №164 от 18.02.2010 г. по гр. д. №4656/2008 г., I г. о., решение №104/23.02.2010 г. по гр. д. №453/2009 г., III г. о., решение №634/20.11.2009 г. по гр. д. №2071/2008 г., II г. о., решение №256 от 15.09.2011 г. по гр. д. №1379/2009 г., III г. о., решение №282 от 11.10.2011 г. по гр. д. №360/2009 г., III г. о., решение №53 от 19.03.2014 г. по гр. д. №2907/2013 г., IV г. о., решение №284 от 07.10.2011 г. по гр. д. №1154/2010 г., III г. о., решение №22 от 31.01.2012 г. по гр. д. №450/2011 г., III г. о., решение №545 от 13.01.2012 г. по гр. д. №1512/2009 г., IV г. о. и решение №24 от 30.01.2019 г. по гр. д. №1339/2018 г., IV г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се свеждат до това дали трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване и дали този срок е спрял да тече по време на действието на извънредното положение в Република България, въведено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Oбн., ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., доп. – ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По отношение на изтичането на изпитателния срок въззивният съд е приел, че след като фактическото изпълнение на длъжността е започнало на 02.12.2019 г. 6-месечния срок би следвало да изтече на 02.06.2020 г., но съобразявайки, че ищцата е използвала 8 работни дни отпуск за временна нетрудоспособност, е установил, че срокът в действителност е изтекъл на 12.06.2020 г. (петък), предвид че удължаването на срока е със съответния брой работни дни. Приел е за неоснователни твърденията на ответника, че изпитателният срок е спрял да тече след обявяването на извънредното положение в Република България във връзка с приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. в ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), тъй като този вид срок не попада в обхвата на ЗМДВИП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение са спрели да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Въззивният състав е стигнал до извода, че с изтичане на срока за изпитване не се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Не е установено и да е налице някое от изключенията, предвидени в Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП за спиране на сроковете, поради което и за периода 13.03.2020 г. - 16.04.2020 г. срокът за изпитване е продължил да тече. Като е обсъдил съвкупността от събраните по делото доказателства, а именно показанията допуснатите свидетели и приетите писмени доказателства, съдът е приел, че работодателят е имал реалната възможност да провери качествата на работника да изпълнява възложената му работа в уговорения между страните срок за изпитване, тъй като ищцата е изпълнявала задълженията си по трудовия договор и при въведената дистанционна форма на работа. Приел е за доказано, че ищцата е обработвала договори и анекси, които са били изпращани по електронен път от свидетелите, ходила е за справки и по дела. На това основание са отхвърлени възраженията на ответника, че през процесния период ищцата не е можела да изпълнява основните си задължения по длъжностна характеристика. Относно действието на заповедта за прекратяване съдът е прието, че същата е връчена на 12.05.2020 г., но в нея изрично е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение настъпва, считано от 15.06.2020 г. В случая заповедта е породила действие на 15.06.2020 г., а не от деня на връчването. Така въззивният съд е установил, че към 15.06.2020 г. работодателят не е разполагал с правото да прекрати трудовия договор по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, което прави незаконно уволнението на ищцата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №2170 от 10.02.2006 г. по гр. д. №1708/2003 г. на III г. о., решение №325/21.11.2011 г. по гр. д. №1539/2010 г. на III г. о., решение №376/26.10.2011 г. по гр. д. №1405/2010 г. на IV г. о. и решение №155/27.06.2016 г. по гр. д. №418/2016 г. на III г. о. Първото от посочените решения не е представено от касатора с касационната жалба, а в деловодната система на ВКС дело с такъв номер не съществува, поради което настоящият състав не може да провери неговата относимост към спора и евентуално наличието на противоречие между него и даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатия въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

и си тръгнал и продължил да работи от вкъщи. Ето защо съдът приел, че страните са постигнали съгласие по всички елементи на прекратяване на трудовото правоотношение между тях, като решението е правилно и в тази му част. Изложил е, че отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване, както и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

12317 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право