от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Едва след допускане на касационно обжалване, съдът се произнася по същество на жалбата и по наведените оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. В случая не е представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпреки дадените указания от администриращия съд. Изложеното в т. нар. „приложение преповтаря оплакванията на касатора по същество на въззивното решение, като съдържа единствено касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки. Още повече, че в настоящия случай касаторът не е обосновал наличие на нито една от тях.